Решение № 153 от 08.07.2025, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Исперих, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20243310100871 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 4745/17.12.2024 г. от „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов, Радослав Йорданов Иванов, действащи чрез Е. М. – юрисконсулт, срещу А. М. А., ЕГН: **********, от гр. Исперих, с която моли съда да постанови решение, с което да се установи със силата на присъдено нещо, че ответникът им дължи заплащане на сума от 571.5 лв.

(петстотин седемдесет и един лв. и 50 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен номер *** (гр. Исперих, ул.*** № 22), включваща 525.3 лв.

(петстотин двадесет и пет лв. и 30 ст.), представляваща главница за ел. енергия по фактури издадени в периода 15.11.2023 - 18.12.2023, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46.2 лв. (четиридесет и шест лв. и 20 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 22.08.2024, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1800093954 към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл. № 1800093954, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен № 0406102114, находящ се на адрес: гр. Исперих, ул.*** № 22, като тези облигационни отношения били регламентирани в Общите условия на Договора за продажба на ел.енергия. За процесния период ответникът не бил изпълнил задължението си да заплаща доставената му и консумирана от него ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. По този повод ищцовото 1 дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 541/2024 г. по описа на РС - Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощеният юрисконулт Е.

М., която поддържа така предявените исковите претенции и заявява, че ответникът е заплатил изцяло претендираната сума след завеждане на исковата молба и преди съдебното заседание. В тази връзка моли да бъде отхвърлен иска, но да бъде осъден ответникът да им заплати сторените в производството разноски, за което представя и списък на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. А. представя такъв чрез служебно назначения особен представител адв. А. М. от АК - Разград, като счита исковете на този етап за процесуално недопустими, а по същество и неоснователни. Основните му възражения са свързани с твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието на договорни отношения между ищеца и ответника, които да обосновават исковата претенция. Не възразява срещу направените доказателствени искания. Счита, че ищецът следва да представи писмени доказателства, удостоверяващи валидно сключен договор за покупко-продажба на ел.енергия между него и ответника, както и официални документи, доказващи съществуването на вещни права по отношение на процесния обект на потребление от страна на ответника.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от служебно назначения му особен представител адв. А. М., който с оглед направеното изявление в с.з. от страна на процесуалния представител на ищеца за извършено плащане от страна на ответника на претендираните по делото суми – главница и лихви, моли искът да бъде отхвърлен, а претенцията за разноски – уважена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-Про Продажби” АД – гр.Варна /предишно наименование “Е.ОН България Продажби” АД/ осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи” АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/ срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на територията на административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, за което притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен снабдител за указаната територия /представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД, одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.

Видно от представеното извлечение от сметка към 22.08.2024 г. и Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, както и от фактури №**********/15,11,2023 г. и № **********/18,12,2023 г., на името на А. А. има открита партида като клиент на ищцовото дружество с кл. № 1800093954 за продажба на ел.енергия за обект с абонатен № 0406102114 и адрес на потребление: гр. Исперих, ул.*** № 22.

Съгласно описаните в тези извлечения и приложени по делото 2 бр.

Фактури през периода от 04.10.2023 г. до 04.12.2023 г. ищцовото дружество е 2 доставяло за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана електрическа енергия на обща стойност от 525.30 лева. Цитираните фактури са относими към периода на исковата претенция, като по тях е извършено плащане от страна на ответника след завеждане на исковата молба, включително и за дължимата лихва в размер на 46,20 лв., видно от представеното от ищеца Извлечение за фактури и плащания за период от 24,06,2025 г.

Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените по-горе парични задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 541/2024 г. по описа на РС - Исперих, по което и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдява със Заповед № 207 от 27.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение.

В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 650.00 лева, от които – 75.00 лева доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 400.00 лв.

– възнаграждение на особен представител, 25.00 лв. ДТ и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт в настоящото исково производство на основание чл. 78, ал. 8 отГПК, във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане на правната помощ в размер на 100.00 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.

422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 541/2024 г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2024 г.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че А. А. е клиент на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се в гр. Исперих, ул.*** № 22. Действително между ищеца и ответника няма сключен индивидуален договор, но по делото са налични достатъчно писмени доказателства, установяващи факта, че А. А. е ползвател на предоставена ел.енергия от ищцовото дружество за посочения имот и е поел изцяло правата и задълженията на клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД. Обстоятелството, че ответникът е заплатил потребената от него ел. енергия ведно с лихвите е индиция, че той не оспорва договорните отношения между него и ищцовото дружество и свързаните с него задължения. При това положение за съда се налага извода, че между страните е сключен договор за доставка и потребление на ел.енергия за посочения адрес при действието на ОУ, с всички произтичащи от това права и задължения и за двете страни.

В качеството си на клиент на ищцовото дружество на ответника е била доставяна ел. енергия, но той не е изпълнила своевременно задълженията си за заплащане на дължимите суми в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приложените писмени доказателства и не се оспорват от ответника.

3

При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответник а е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. В настоящия случай процесуалният представител на ищцовото дружество както писмено с молба вх. № 2230/25.06.2025 г., така и в с.з. на 26.06.2025 г. заявява, че ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихви след образуване на исковото производство, за което прилага и актуално извлечение за фактури и плащания за периода, от което е видно, че към дата 24.06.2025 г.

А. А. не дължи суми по процесните фактури.

С оглед така направеното изявление от страна на ищеца и представените писмени доказателства, съдът счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като в хода на съдебното дирене се установи по безспорен и категоричен начин, че ответникът е заплатил претендираните суми за главница и лихва. Действително това плащане е настъпило след завеждане на исковата молба, но съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен при постановяване на решението да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право.

Доколкото обаче с поведението си ищецът е станал причина за завеждане както на заповедното, така и на настоящото исково производство, същият следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 541/2024 г. (съобразно т.

12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС), в общ размер на 250.00 лв.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 422 от ГПК, предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов, Радослав Йорданов Иванов, действащи чрез Е. М. – юрисконсулт, срещу А. М. А., ЕГН: **********, от гр. Исперих, установителен иск, с който се иска да се установи със силата на присъдено нещо, че ответникът им дължи заплащане на сума от 571.5 лв. (петстотин седемдесет и един лв. и 50 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен номер *** (гр. Исперих, ул.*** № 22), включваща 525.3 лв.

(петстотин двадесет и пет лв. и 30 ст.), представляваща главница за ел. енергия по фактури издадени в периода 15.11.2023 - 18.12.2023, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46.2 лв. (четиридесет и шест лв. и 20 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 22.08.2024, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1800093954 към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. М. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов, Радослав Йорданов Иванов, сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 541/2025 г. по описа на РС – Исперих.