Решение № 3203 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3203 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100505685 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Н. А. Д., ЕГН ********** срещу Разпореждане от 06.04.2023 г. на ЧСИ К.П. с рег.№ 852 на КЧСИ по изпълнително дело № 74/2014 г., в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен и несъответстващ на фактите и доказателствата по делото. Излага подробни съображения, че изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция към 02.07.2022 г., тъй като в продължение на две години от 02.07.2020 г. до 02.07.2022 г. не са извършвани изпълнителни действия. Иска след като съдът се запознае с данните по изпълнителното дело, да постанови прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В срок е постъпило становище от взискателя М.Д.С., в който е заявено че искането за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставено без уважение.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Счита за неоснователни изложените в жалбата твърдения относно настъпила перемпция.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

1

Изпълнително дело № 74/2014 г. по описа на ЧСИ К.П. с рег.№ 852 на КЧСИ е образувано по молба от 23.01.2014 г. на М.Д.С. срещу Н. А. Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2014 г. по гр. д. № 47551/2013 г. по описа на СРС, 79 с-в въз основа на заповед за незабавно изпълнение издадена по соченото производство.

С определение от 07.03.2014 г. на СРС, 79 с-в е спряно изпълнението на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

С молба от 30.01.2019 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното дело, тъй като спорът по предявения установителен иск по реда на чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е приключил с влязло в законна сила решение, което е приложено. Взискателят е отправил искания за налагане на запори по вземанията на длъжника и през 2019 г. са наложени запори по вземания по банкови сметки на длъжника, изискана е информация за получавани трудови възнаграждения като на 11.02.2019 г. е наложен запор върху ТВ.

На 02.07.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в С. БГ ЕООД.

На 03.08.2021 г. е наложен запор по вземания в ТБ Инвестбанк АД.

На 28.03.2023 г. е наложен запор върху вземания в Банка ДСК ЕАД.

С молба от 29.03.2023 г. длъжникът е поискал да бъде перемирано изпълнителното дело, тъй като е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от 06.04.2023 г. съдебният изпълнител е постановил отказ.

В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В, ал. 2 на същата разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на длъжника.

С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т. 6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

В разглеждания случай съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнението като е изложил мотиви, че по изпълнителното дело не е налице перемпция.

2

В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.

В конкретния случай същинско изпълнително действие е извършено чрез налагане на запор на вземания за трудово възнаграждение на 02.07.2020 г. и запор на вземания по банкови сметки 03.08.2021 г. и на 28.03.2023 г.

С оглед изложеното, съдът намира че не е налице период в продължение на две години, в който същински изпълнителни действия по изпълнителното дело да не са предприемани. Доводите на жалбоподателя в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.

В случая се установява, че взискателят поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на справки, налагане на запори и др./, както и чрез искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Въз основа на изложеното и в приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът счита, че перемпция не е настъпила по соченото изпълнително дело.

Безспорно е в съдебната практика, като това бе изрично посочено и в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция " настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

При изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се 3 остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба от 20.04.2023 г. на длъжника Н. А. Д., ЕГН ********** срещу Разпореждане от 06.04.2023 г. на ЧСИ К.П. с рег.№ 852 на КЧСИ по изпълнително дело № 74/2014 г., в което е обективиран отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4