Решение № 721 от 30.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Перник, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. П. Б.З. при участието на секретаря Д. Ст. Д. като разгледа докладваното от Б. П. Б.З. Гражданско дело № 20241720100522 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. М., срещу И. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 524,37 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. включително за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

****, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 95,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2600/27.09.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04550/2023 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявените искове като неоснователни. Оспорва доказателствените искания на ищцовата страна. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 2600/27.09.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4550 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник срещу И. С. Ц., ЕГН **********, за сумата 524,37 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. включително за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 95,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 19.12.2023 г., който е подал възражение по чл. 414 ГПК на 28.12.2023 г.

С Разпореждане № 166/04.01.2024 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, получено на 08.01.2024 г. и на 31.01.2024 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).

От представения по делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том IV, дело 1752 от 1997 г. се установява, че на 30.06.1997 г. СТ.Ц.Б. е закупил недвижим имот, а именно апартамент № 8, находящ се на ет. 3, в жилищен блок 19, вх. А, в кв. ****.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 147/16.11.2000 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в сграда в режим на етажна собственост с „Топлофикация Перник“ ЕАД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е изпълнено изискването на Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна 2 енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Изравнителни сметки са изготвяни ежедневно след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените изравнителни суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 524,37 лв. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., а обезщетението за забава е 95,99 лв. за периода от 08.07.2021 г. – 23.08.2023 г., като към момента на извършване на проверката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че в информационната система на ищцовото дружествто са отразени изравнителните сметки с отрицателен знак -41,78 лв. за период от 05.2021 г. до 04.2022 г.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, при подадено в срок възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към 3 абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот по силата на договор за покупко продажба, сключен във формата на нотариален акт, на 30.06.1997 г. Същият не е представил доказателства, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота, за който се претендират процесните суми, поради което съдът намира възражението му, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, за неоснователно.

С оглед изложеното, в качеството на собственик на имота, ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и отговаря за потребената топлинна енергия в него пълен размер.

Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 524,37 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница срещу ответника в претендирания размер.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .

Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на месеца, следващ отчетния.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че обезщетението за забава за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. е в размер на сумата 95,99 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало 4 вземане за лихва за забава в претендирания размер.

Водим от горното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е сторило следните разноски:

25,00 лв. – държавна такса, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. в общ размер 75,00 лв., а в исковото производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 450,00 лв. – депозити за експертизи, т.е. общо 575,00 лв.

Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 524,37 лв. /петстотин двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. включително за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 95,99 лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2600/27.09.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04550/2023 г. на РС – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.