Определение № 1354 от 25.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1354 гр. Велико Търново, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Пламен Борисов

Валентина Христова като разгледа докладваното от Валентина Христова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500898 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278, ал.1, вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „К.“ ЕАД, с ЕИК . чрез пълномощника юрисконсулт В., против Определение № 307 от 11.06.2026 год., постановено по гр.д. № 720/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК от „К.“ ЕАД, против Решение № 47 от 16.03.2026 год. по гр.д. № 720/2025 год. в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА на адв. С. С. от 204,52 евро (400 лева) на 122,71 евро, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Въззивникът твърди, че е наличен голям обем еднозначна съдебна практика по прогласяване нищожността на договори за кредит и обезпечаващо ги поръчителство. По делото са били безспорни редица обстоятелства между страните, което не е налагало използването на многобройни, сложни доказателствени средства. Защитата по делото е проведена еднопосочно поради ниската му фактическа и правна сложност, съсредоточавайки се около твърдението, че ГПР в процесния не отговаря на чл. 19, ал. 4 ГПК. Проведено едно ОСЗ, в което процесуалния представител на ищеца не е взел лично участие. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА очертава параметрите за определяне размера на адвокатското възнаграждение и дори когато то е уговорено при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, размерът му трябва да е справедлив и обоснован. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното, вместо него да постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като го намали от 204,52 евро на 122,71 евро.

1

Постъпил писмен отговор на частната жалба от адв. С. С. С. от САК в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който заема становище, че същата е недопустима без да навежда аргументи защо. В условията на евентуалност оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по развити доводи.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 720/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов е образувано по предявен от ищеца И. С. И., чрез пълномощник адв.

С. С., против ответника „К.“ ЕАД, установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. Искът е уважен, с необжалвано от страните и влязло в сила в тази му част Решение № 47/16.03.2026 год., с което ответникът „К.“ ЕАД е осъден на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА да заплати на пълномощника на ищеца – адв. С. С., САК сумата от 204,52 евро (400,00 лева), адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 720/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов, при претендирани от адвоката 225 евро. С подадена в срок молба по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като същото бъде намалено от 204,52 евро на 122,71 евро, поради прекомерност, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и положения от адвоката труд. Посочил е, че по искът, предмет на делото, е формирана трайна съдебна практика, по делото е проведено едно ОСЗ, като не са ангажирани други доказателства, а трудът на упълномощения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокат на ищеца се свежда до депозиране на бланкетна ИМ, част от голям брой заведени еднотипни дела срещу ответника, е проведена еднопосочно защита поради ниската фактическа и правна сложност на делото, като не е взел лично участие в проведеното едно ОСЗ в първоинстанционното производство. С подаден в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК адв. С. С. е оспорил същата като неоснователна по развити доводи.

Първоинстанционният съд, с обжалваното Определение № 307 от 11.06.2026 год., е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „К.“ ЕАД против решението по гр.д. № 720/2025 год. в частта за разноските, с която се иска намаляването му. За да постанови този правораздавателен резултат, районният съд е посочил, че по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съобразно цената на иска. При цена до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В полза на адв. Ст. С. съдът е присъдил 204,52 евро (400 лева) с решението си, след редуцирането им от 225 евро. Така присъдения размер съдът счел за съобразен с минималния размер съгласно чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год., съобразен и с фактическата и правна сложност на делото, с извършения от адвоката труд.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните 2 правни изводи:

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Въззивният съд счита, че противно на оплакванията в частната жалба, присъденото от първоинстанционния съд в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е съвпадащо с минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 год., не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с положения адвокатски труд, поради което не са налице основания за изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, предвид което частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предмет на първоинстанционното дело е иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2939057 от 14.03.2024 год. По оплакванията, че размерът на възнаграждението за адвокат трябва да се редуцира поради наличен голям обем еднозначна практика, безспорност на редица обстоятелства между страните, ниска фактическа и правна сложност, предпоставяща еднопосочна защита и проведено едно заседание.

Въззивният съд, след като прецени действителната фактическа и правна сложност на първоинстанционното дело, с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, процесуалните действия и осъществената защита, счита че присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, съответства на минимума по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. Минималните възнаграждения по НМРАВ са ориентир за цената на адвокатския труд. Присъденото възнаграждение е справедливо и обосновано, не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано в посока намаляване. Решението на СЕС по дело С-438/22 постановено на 25.01.2024 год., на което се позовава и въззиваемият, разглежда Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения като противоречаща на чл. 101, §1. от ДФЕС вка чл. 4, §3. от ДЕС. Определеният в НМРАВ минимален размер на адвокатските възнаграждения не обвързва съда в правомощието му да присъди разноски за възнаграждение под установения праг, дори когато се определя възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Зачитайки С-438/22, Въззивният съд намира, че не следва да определя възнаграждение под определения в НМРАВ размер.

Адвокатското възнаграждение вече е било редуцирано още с постановеното първоинстанционно решение. Предявеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не са налице основания за изменение на първоинстанционното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, предвид което обжалваното определение по 3 чл. 248, ал. 3 ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а частната жалба – отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 307/11.06.2026 год., постановено по гр. д.

№ 720/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов , с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника „К.“ ЕАД, с ЕИК ., за изменение на постановеното по делото Решение № 47/16.03.2026 год. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4