Определение № 741 от 30.09.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 596/2024
- Вид
- Определение № 741
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 30.09.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 741 гр. Ловеч, 27.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500596 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения"АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, чрез юрисконсулт Наталия Тонева, срещу разпореждане № 2203/23.08.2024 год. по ч.гр.д. № 1224/2024 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. С. И., ЕГН **********.
Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено. Излага съображения, че вследствие неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.411 ГПК, районният съд е стигнал до неправилния извод, че са налице пречки по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Изтъква, че нормата на чл.410, ал.3 ГПК касае единствено договорите, сключени с потребител, с оглед извършването на проверка от съда за наличие на неравноправни клаузи. Посочва, че в случая към заявлението е приложен договора за паричен заем, а липсата на приложен договор за цесия към заявление и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 ГПК не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Счита, че изследването на този въпрос не е предмет на заповедното производство, а би имал значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането. В подкрепа на тази теза се позовава на чл.410, ал.2 ГПК и цитира практика на окръжни съдилища.
На следващо място изтъква, че заповедното производство по ГПК е 1 формално и неговата цел е да даде защита на определени в закона безспорни права, като е предвидена и гаранция за длъжника, който може да подаде възражение. В заключение прави извод, че с подаденото заявление са спазени изискванията на чл.410 и чл.411 ГПК и са представени изискуемите доказателства.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и вместо него постанови да се издаде Заповед за изпълнение за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 1224/2024 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени задължения"АД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. С. И. за парично вземане в размер на сумата 500.00 лв. – главница, 76.90 лв. договорна лихва за периода от 22.03.2022 г. до 15.11.2022 г., 45.53 лв. законна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 25.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 1914/25.07.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за контрол за просрочени задължения" АД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3дневен срок с писмена молба в електронна форма да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми са включени в главницата, при какъв ГПР и как е формиран същия, да уточни просрочените вноски по размер, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои дати, кога е уведомен за продажбата на вземането на заявителя,, т.е. кога е получено от длъжника посоченото уведомително писмо с обратна разписка. Със същото разпореждане съдът е указал на заявителя, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, заявлението ще бъде отхвърлено.
С молба вх. № 8811 от 06.08.2024 г. жалбоподателят е направил уточнения във връзка с дадените от съда указания.
Ловешкият районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е направил извод, че след запознаване с уточняващата молба относно уведомяването на длъжника за извършената цесия, същият не е уведомен за нея. Изложени са съображения, че изпратеното на 03.11.2023 г. уведомително писмо с обратна разписка по постоянния адрес на длъжника не му е връчено, тъй като получателят се е преместил на друг адрес, а това е част от обстоятелствата по индивидуализация на вземането.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния 2 съд правни изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а при договорите с потребител и за наличието на неравноправни клаузи. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.
В случая районният съд е констатирал, че подаденото от „Агенция за контрол за просрочени задължения" АД заявление не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е дал изрични указания на заявителя за тяхното отстраняване. В постъпилата на 06.08.2024 г. уточняваща молба последният е посочил, че уведомлението за извършената цесия е изпратено от „Агенция за контрол за просрочени задължения" АД по постоянния адрес на длъжника на 03.11.2023 г., а върналата се информация за статуса на пратката е, че получателят се е преместил на друг адрес. Изложени са твърдения, че длъжникът не е уведомил кредитора за промяната на адреса за кореспонденция, както и на чл.99, ал.1 от ЗГР.
Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.
410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.
Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.
Следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. Утвърдената съдебната 3 практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че проверката относно уведомяването на длъжника за цесията следва да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК. Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането. Ето защо съдебният състав счита за неоснователни изложените в частната жалба оплаквания, че районният съд е тълкувал разширително нормата на чл.410, ал.3 ГПК и заявителят следва да приложи само договора за паричен заем.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪ РЖ Д А ВА разпореждане № 2203 от 23.08.2024 год. по ч.гр.дело № 1224/2024 год. по описа на Ловешкия районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4