Решение № 260035 от 09.04.2021, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260035

09.04.2021 г., гр. ****

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1486/2019 г. по описа на РС - ****, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Д.П., ЕГН ********** против ЗК Лев инс” АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 и чл. 380 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 7648/13.12.2019 г. и молба вх. № 448/24.01.2020 г., ищецът твърди, че на 02.06.2016 г. в около 18:30 - 19 часа на път III-208 в близост до отбивката на село ****, област ****, при управление на л.а. „Ситроен Ксара“ с peг. № ****водачът Д. К. Т. при нарушение на правилата за движение /чл. 49 от ЗДвП/ и при излизане от земен път и навлизане на платното за движение, пресякъл лентата за движение и не пропуснал излизащия от десен завой на около 50 метра л.а. „Фолксваген Туран“ с peг. № ****, управляван от Д. И. Ж., движещ се в посока от гр. **** към гр. ****. В резултат на възникналото ПТП са били причинени имуществени вреди на автомобилите и са били причинени телесни повреди на намиращите се в л.а. „Фолксваген Туран“ пътници, един от които е била и ищецът П., която като пътник се возила на задната седалка по средата. По случая било образувано ДП № 248/2016 г. по описа на РУ - ****, като съдебното производство приключило с решение № 53/23.04.2018 г. по НАХД № 143/2018 г. на РС - ****, влязло в законна сила на 10.05.2018 г.

Твърди, че е получила спешна медицинска помощ в спешния център на МБАЛ „Св. Анна – ****” АД. Поставена ѝ била диагноза: контузия на главата, счупване на носните кости.

Установени били двустранен окоолочен хематом, разкъсно - контузна рана, кръвонасядане и оток по гърба на носа. Извършен бил консулт със лекар - специалист „Уши, нос, гърло”. Консултирана била и от неврохирург, който е установил, че не е губила съзнание, не е повръщала и е с ясен спомен за случилото се. Отказала е хоспитализация на място. С допълнително медицинско направление, издадено д-р Р. - специалист „Уши, нос, гърло” при МБАЛ „Св. Анна- ****” АД - амб. лист № 5411 от 11.10.2017 г., било установено, че П. е с диагноза: статус пост фрактура осса назалия /състояние след счупване на носните кости/ вследствие на ПТП от 02.06.2016 г. и било установено посредством акустична ринометрия, че пострадалата е със силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната клапа вдясно. Обективно е имала изкривена носна пирамида на ляво, S-образно девиирана носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи.

След настъпване на ПТП на 02.06.2016 г. (четвъртък) - на следващия ден – петък, ищецът била при режим домашен, както и през събота и неделя - общо 3 календарни дни, а на 06.06.2016 г. се явила на преглед при д-р Р. И., която е издала болничен лист № Е 20165218724 от 06.06.2016 г. за 14 календарни дни.

Прекарала е 17 дни в болничен престой, но тъй като се тревожела да не остана без работа, въпреки че не се чувствала добре, взела решение да се върне на работа.

След инцидента, общото здравословно състояние на ищеца било влошено с доказано и постоянно разстройство на здравето. Получила множество телесни увреди:

1. счупване на носните кости и последващо изкривяване на носната пирамида вляво, значително S-образно изкривяване на носната преграда с хипертрофия на долните носни конхи - представляваща средна телесна повреда и постоянно разстройство на здравето, причинило последващо затрудняване на дишането и намален въздухопоток;

2. разкъсно-контузна рана на носа;

3. увреждане на зрението, с оплаквания от силно главоболие;

4. контузия на клепачите и околоочната област;

5. отоци;

6. двустранен околоочен хематом.

Наред с телесните увреди, ищецът била диагностицирана с посттравматично стресово разстройства в резултат на преживяното пътнотранспортно произшествие.

Твърди, че към настоящия момент контузиите на клепача и окоолочната област, и хематомите са оздравели, но доживот – постоянно разстройство на здравето, остава телесното увреждане на носа, причинено в резултат на ПТП - състоянието след счупване на носните кости, което е свързано със силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната клапа вдясно и изкривена носна пирамида на ляво, S-образно девиирана носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи, както и стеснен десен носов ход, който създава затруднения при дишане.

Медикаментите, които е употребявала са: Acutil, Nootropil (за недостига на кислород), изписани с Етапна епикриза към лист № 005287 от 12.05.2017 г., Alova, Ноотропил - изписани от д-р С. Н. за недостига на кислород/, Нимезил, Деган - изписани от Спешното отделение към МБАЛ "Св. Анна - ****", Виброцил гел - изписани за мазане на носа от д-р Таня Н.а (на 15.06.2016 г.), Калций. Не е изписан срок от лекарите, след който пациентката А.П. да преустанови вземането на медикаментите. Представя и нов медицински документ за удостоверяване на продължаването на вземане на лекарства и към настоящия момент.

Твърди, че след претърпяното пътнотранспортно произшествие ищецът била изключително неспокойна, изплашена и не можела да повярва как е останала жива след инцидента. Както непосредствено след инцидента, така и сега се усещала много напрегната и само мисълта, че трябва да пътува отново с влак или с кола я плаши.

Станала раздразнителна, избухлива, неспокойна. Често си мислила за инцидента, понякога свързвала катастрофата с мисълта, че не ѝ остава още много живот. Почти всеки ден дълго след инцидента получавала усещане за задушаване със силно сърцебиене и се чувствала замаяна. Много ѝ било трудно и към момента, когато пътувала ежедневно за работа. Силният шум и светлината продължавали да я дразнят. Започнала да осъзнава, че все по-често забравя.

Виновният за настъпилото събитие водач попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между Д. К. Т. и ответното застрахователно дружество ЗК "Лев инс" АД, обективиран в полица № BG/22/116000860722, валидна до 18.03.2017 г. Съгласно изискванията на Кодекса за застраховането след приключване на съдебното производство, с претенция вх. № 11254/09.08.2018 г. ищецът уведомила ЗК „Лев инс” АД за инцидента и получила писмо с изх. № 14012/19.12.2018 г., с което застрахователното дружество я уведомило, че ѝ предлага да ѝ бъде изплатено обезщетение в размер на 6400 лв. за неимуществени вреди и 39.22 лв. за имуществени вреди, като отчитали 20 % съпричиняване от нейна страна. Ищецът счита посочения размер на обезщетението за недостатъчен за преживените от нея болки и страдания, телесни повреди и полученото вследствие на процесното ПТП постоянно разстройство на здравето ѝ.

Моли съда да осъди ЗК „Лев инс” АД да заплати на ищеца, както следва:

- за неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ - сумата в размер на 22 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и

- за имуществени вреди на основание чл. 429 от КЗ

- общо сума в размер на 285.31 лв. за направени разходи, удостоверени с платежни документи, за което е представила в оригинал на застрахователното дружество следните платежни документи:

1. медицинско удостоверение № 454/2016 г., ведно с касов бон за преглед при съдебен лекар д-р В.Н. - 40 лв.;

2. рецептурна бланка, ведно с касов бон за 36.00 лв. от „АМЦСМП Света Петка Ай Кеър” ЕООД, касов бон за доплащане за сумата от 60.00 лв. и касов бон за закупени лекарства на стойност 32.42 лв., общо на стойност – 128.42 лева за закупени лекарства;

3. по 3 броя касови бона - съответно по първи касов бон, издаден от Тремол ЗМ-КЛ от 16.06.2016 г. – 16.07 лв. за лекарства, по втори касов бон, издаден от „Ирис – Син” ЕООД на 06.06.2016 г. – 7.80 лв. и по трети касов бон, издаден от ЕТ „И.Й.– Ива” на 15.06.2016 г. – 13.02 лв. за лекарства - виброцил и абофарма калций - или общо сума в размер на: 36.89 лв., както и разходи, доказателства за които представя в оригинал към настоящата искова претенция:

4. фактура

№ **********/28.09.2016 г., издадена от МЦ „Мета Медика” ООД, ведно с касов бон за проведен преглед при психиатър, на стойност 30.00 лв.;

5. фактура

№ **********/28.09.2016 г. за проведена психологическа консултация и изготвяне на становище, за състоянието на ищеца вследствие на ПТП, издадена от МЦ „Мета Медика” ООД, ведно с касов бон, на стойност 50.00 лв. Претендира разноски.

Във връзка с указанията на съда, дадени с определение № 560/30.06.2020 г. депозира становище вх. № 3389/17.07.2020 г., в което посочва, че посещенията при психолог и психиатър, за което с исковата молба са представени фактури в общ размер на 80 лева са били обусловени от болките и страданията ѝ и влошаване на емоционалното, психологическото и психиатрично състояние, като направените разходи са част от размера на претендираните имуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез своя процесуален представител, е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковите претенции както по основание, така и по размер.

На първо място, навежда довод за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, изразил се в неизползване на инерционен обезопасителен колан. Позовава се на мотивите на приложеното към исковата молба решение № 53/23.04.2018 г. по НАХД № 143/2018 г. по описа на PC - ****, съгласно които от всички пътуващи в процесния автомобил, единствено ищеца П. е получила наранявания, които покриват юридическия критерий за „средна телесна повреда", докато останалите пътници са получили леки наранявания (лека телесна повреда). Счита, че същата е допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат, а именно твърди, че е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му като е пътувала без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е нарушила разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Твърди, че получените от пострадалата травми, са вследствие на нейното виновно поведение и неспазването на посочената по-горе разпоредба като пътник в МПС.

Оспорва размера на исковите претенции като прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори, определящи понятието справедливост. Посочва, че при определяне размера на неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Позовава се на т. 8 от ППВС № 4/1968 г., съгласно която понятието „справедливост” е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябвало да се определи към момента на настъпването ѝ, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида на претърпените от ищеца неимуществени вреди, счита, че предявената претенция за обезщетение е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Сочи, че се претендира обезщетение в един висок размер, който не кореспондира на трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за аналогични случаи. Излага, че справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице.

Оспорва претенцията за обезщетение за забава от датата на непозволеното увреждане - 02.06.2016 г., до окончателното изплащане. Поддържа, че забавата на застрахователя се урежда от императивни норми. С разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от КЗ било въведено ограничение на функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. З от КЗ). Със застрахователната полица, сключена на 16.03.2016 г., валидна от 19.03.2016 г. до 18.03.2017 г. застрахователят е поел риск да покрива отговорност, възникваща при действието на новата уредба, налагаща активност на ползващото се от застраховката лице, тъй като, за разлика от застрахования (прекия участник в деликта, който не може да не знае за причиняването на вредите), застрахователят не би могъл да се освободи от забавата, ако не бъде уведомен за събитието от заинтересованите лица. В случая ответникът не оспорва факта на уведомяване на застрахователя за събитието с предявяване на претенция по щета, заведена при застрахователя на 09.08.2018 г. С оглед на това счита, че претенцията за забава на законната лихва следва бъде от 09.11.2018 г., а не както претендира ищецът - от 02.06.2016 г.