Решение № 291 от 02.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Русе, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520102856 по описа за 2025 година

Предявени са главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а при условие на евентуалност иск – по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 3 от ЗЗД срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София, и главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при условие на евентуалност иск – по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София.

Ищцата П. К. Н., чрез процесуалния си представител адв. К. Б. от АК – Русе, твърди, че между нея, в качеството на заемател и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател, на 22.12.2020 г. бил сключен Договор за паричен заем № 4011125. На същата дата ищцата сключила и акцесорен договор за обезпечаване на основния, а именно – Договор за предоставяне на поръчителство № 4011125 с „Файненшъл България” ЕООД /дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт” АД/.

Съгласно първия договор трябвало да върне сумата от 549,60 лева, вкл. главница 500.00 лева и лихва, ГПР бил 47,88 %, а ГЛП – 40 %, лихвен процент на ден при отказ от договора – 0,11 %; брой погасителни вноски – 24, дължими седмично; размер на седмичната погасителна вноска /главница и договорна лихва, без такса /възнаграждение за предоставяне на поръчителство/ – 22,90 лв. Съгласно втория договор на ищцата било възложено заплащане на допълнителна сума към тази по основния договор, възлизаща на допълнителни 290,40 лв., като в чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, плащането на тази сума било разделено на 24 седмични вноски, дължими на същите дати, на които следвало да се заплащат вноските по основния договор и то в полза на първия ответник, като при това положение общия размер на всяка месечна вноска станал 35,00 лв., а общата 1 сума, която ищцата следвало да заплати на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД – 840,00 лв.

Счита, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и моли съда да прогласи нищожността на целия договор. В условия на евентуалност, счита клаузата фиксираща размера на възнаградителната лихва на 40 %, клаузата, в която е уговорен ГПР в размер на 47,88 % и клаузата, вменяваща задължение на ищцата да предостави обезпечение/гаранция при неизпълними условия за нищожни, като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и моли съда да я прогласи за нищожна.

Счита, също че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и моли съда да прогласи нищожността на целия договор. В условия на евентуалност, счита клаузата, възлагаща в тежест на ищцата да заплати на „Файненшъл България” ЕООД сумата от 290,40 лв. за нищожна на същите основания и моли съда да я прогласи за нищожна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД не е депозирал отговор на исковата молба, а ответникът „Файненшъл България” ЕООД, е депозирал отговор, в който излага доводи за недопустимост у неоснователност на исковете. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по този договор е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството сключвало гаранционни сделки по занятие и счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Счита също, че този договор не е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и твърдението на ищеца, че договорът или отделни негови клаузи противоречат или заобикалят разпоредби на ЗПК е неотносимо към този тип договори, тъй като е извън приложното поле на ЗПК. Според втория ответник обстоятелството, че дружеството-гарант е дъщерно дружество на първия ответник, не превръща втория ответник в кредитор, нито трансформира договора за предоставяне на гаранция в договор за кредит, а твърденията на ищеца за оскъпяване на договора за паричен заем и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, счита за неоснователни, поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото договор за паричен заем № 4011125 от 22.12.2020 г., се установява, че между ищцата като заемополучател и ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател е сключен договор за заем. По силата на този договор ответникът "Изи Асет 2

Мениджмънт" АД е предоставил на ищцата в заем сумата от 500 лева, а ищцата се е задължила да я върне съгласно погасителен план на 24 вноски в срок до 10.06.2021 г., заедно с възнаградителна лихва. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите – 47,88 %. Общият размер на всички плащания е 549.60 лева.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство № 4011125 от 22.12.2020 г., сключен между ищцата и втория ответник "Файненшъл България" ЕООД. По силата на този договор "Файненшъл България" ЕООД се е съгласил да поръчителства за изпълнение на задълженията на ищцата по договора за паричен заем като сключи договор за поръчителство с "Изи Асет Мениджмънт" АД. В чл. 3 от договора е уговорено и възнаграждение за поръчителя в размер на 290.40 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 12.10 лева и дължими на падежа на погасителните вноски на договора за заем.

Страните не спорят, че сумата в размер на 500,00 лева е била изцяло усвоена от ищцата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София, с оглед направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу този ответник по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.

131 и чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства /Договор за паричен заем № 4011125/22.12.2020 г.;

Договор за предоставяне на поръчителство № 4011125/22.12.2020 г.;

Погасителен план седмични погасителни вноски по кредит № 4011125 от 22.12.2020 г./, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

По иска срещу "Файненшъл България" ЕООД:

Сключеният между "Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцата договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. В чл. 4 от договора за заем длъжникът се е задължил в срок до три дни да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, измежду които и одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. Вследствие на това между длъжника и втория ответник "Файненшъл България" ЕООД е 3 сключен и договора за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което е платимо на вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем. При служебно извършена справка в ТР по партидата на заемодателя и поръчителя се установява, че двете дружества са свързани – едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, е именно "Изи Асет Мениджмънт" АД. Доколкото договорът за поръчителство е сключен с дружество свързано с дружеството заемодател, то следва изводът, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е поръчител на длъжника по собственото си вземане (опосредено чрез дружеството поръчител "Файненшъл България" ЕООД) и единствената цел на този договор е увеличаване на задълженията на длъжника. Отделно от това длъжникът е бил ограничен в избора си на поръчител, тъй като същият следва да бъде дружество одобрено от заемодателя. Действително, предвидена е възможност поръчители да бъдат и физически лица, но са предвидени завишени изисквания към тях, които на практика принуждават задълженото лице да избере за поръчител дружество, одобрено от заемодателя. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него заеми като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на длъжника не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя. По тези съображения съдът счита, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен, а уговореното в него възнаграждение – недължимо.

По изложените аргументи съдът счита, че процесните договори са недействителни и предявените искове следва да бъдат уважени.

Предвид уважаването на главните искове, съдът не следва да разглежда, респективно да се произнася, по евентуално предявените искове.

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 100 лв., дължими по 50 лв. (по 25.56 евро) от всеки от ответниците. В производството ищецът е представляван от пълномощник, в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което в полза на адв. К. И. Б. следва да се присъди сумата от 204.50 евро по исковете срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и сумата от 204.50 евро – по исковете срещу "Файненшъл България" ЕООД.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №

4011125 от 22.12.2020 г., сключен на 22.12.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 4046, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., и П. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 123, вх. 2, ет. 5, ап. 13, на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречие със закона.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на поръчителство № 4011125 от 22.12.2020 г., сключен на 22.12.2020 г. между "Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, "Силвър Център", ет.

2, офис 40-46, представлявано от А. В. М., и П. К. Н. , ЕГН **********, с адрес: *******, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. да заплати на П. К. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 25.56 евро разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от А. В. М., да заплати на П. К. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 25.56 евро разноски за настоящото производство.