Определение № 552 от 13.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. София, 13.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. П. Л. като разгледа докладваното от М. П. Л. Частно наказателно дело № 20221110215059 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на С. И. С., конституирана в процесуално качество на пострадало лице, чрез повереникът

- адв. Д. Г. от САК, срещу постановление от

27.10.2022 г., издадено от прокурор Л. К. от Софийска районна прокуратура, с което наказателното производство по досъдебно производство № 11415/2019 г. по описа на СРТП - ОР - СДВР, прокурорска преписка № 51646/2019 г. по описа на СРП, образувано срещу неизвестен извършител и водено за осъществено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

В жалбата си заинтересованото лице дава израз на несъгласието си с фактическите и правни изводи на прокурора, обективирани в издаденото от него постановление. Твърди се, че по делото били безспорно установени извършителят на престъплението и неговите виновни действия, предизвикали настъпването на вредоносния резултат. Излагат се съображения за наличието на достатъчно доказателства, уличаващи свидетеля Р. М. в извършването на конкретното деяние. На следващо място жалбоподателят сочи, че по делото не са били извършени всички възможни действия по разследването, което налагало необходимостта от продължаване на следствените мероприятия и предприемане на мерки за привличане на обвиняем. Аргументирайки релевираните в жалбата доводи, повереникът на пострадалото лице моли за отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство и връщане делото на наблюдаващия прокурор.

Софийски районен съд, след като прецени доказателствата и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в регламентирания от чл. 244, ал. 5 от НПК седемдневен срок, изхожда от активно легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен състав в тази насока са следните:

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставянето на протокола за първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от 15.11.2019 г.

С оглед провеждането на пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, органите на досъдебното производство са предприели процесуално-следствени действия за установяване извършването на процесното престъпление и неговото авторство, но въпреки изводът на наблюдаващия прокурор за осъществен състав на престъпление, свързано с нарушаване правилата за движението при управление на МПС, събраните по делото доказателства не позволяват да се изведе категорично заключение за неговия извършител.

В хода на досъдебната фаза от наказателното производство са извършени голям обем действия по разследването - събрани са писмени доказателства, разпитани са свидетели, извършен е оглед на местопроизшествие, приобщени са видеозаписи и фотоснимки, назначени и изготвени са експертни заключения на вещи лица, разполагащи със специални знания в областите на криминалистиката, медицината и организацията на автомобилния транспорт.

От заключението на представената видео-техническа експертиза се установява, че приложените на оптичен носител видео файлове не са годни за идентифициране на регистрационните номера, марките и моделите на преминаващите през полезрението на записващото устройство моторни превозни средства, а през изследвания времеви отрязък не се наблюдава настъпване на пътнотранспортно произшествие на платното за движение.

Вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е достигнало до следните изводи касателно травматичните увреждания, които пострадалото лице е получило вследствие процесния инцидент – счупване на външния кондил на голямопищялната кост на лявата подбедрица и контузия на главата. По медикобиологичния си характер, същите обуславяли трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, както и временно разстройство на здравето, неопасно за живота – съответстващи на признаците на средната телесна повреда по чл. 129 от НК.

Обстоятелствата, свързани с процесното произшествие като механизмът на неговото възникване, опасната зона на участниците в него и тяхната скорост на 2 движение, както и възможността им да предотвратят неблагоприятните последствия, са били обект на изследване от автотехническа експертиза. Съобразно показанията на пострадалата, както и необходимостта от допълнителни уточнения по фактическата обстановка, е назначена повторна автотехническа експертиза. Последната е достигнала до следните заключения: вредоносният резултат не би настъпил, ако водачът на автобуса бе спрял по-плавно, но с възможен удар на автобуса в неизвестния автомобил и произтичащи от това непредвидими последствия; причини за настъпване на произшествието са рязкото спиране на водача на автобуса, което е била единствената възможна негова реакция за избягване на удар с навлезлия в лентата му за движение лек автомобил; пострадалата С. С. не е подсигурила своето безопасно пътуване в автобуса, като не се е държала достатъчно здраво за предвидените за целта места.

След предприети издирвателни мероприятия е проведен разпит на управителя на таксиметрова компания „МТАКСИ 1050“ ЕООД – Габриела Цветанова, която е заявила, че на процесната дата автомобил на дружеството с регистрационен номер, посочен от св. М. е бил сервизиран и не е изпълнявал работни курсове. В подкрепа на това си твърдение свидетелката е приложила по делото карта с джи пи ес координати и справка на предприетите пътувания на автомобила на 15.11.2019 г.

Поради своята логическа обоснованост следва да бъдат споделени доводите на наблюдаващия прокурор относно характера на травматичните увреждания, причинени на пострадалата С., техният произход и наличието на причинна връзка с поведението на свидетеля М. като водач на пътническо превозно средство от редовните линии на обществения градски транспорт, както и с това на неидентифицирано лице, управлявало лек автомобил, предприемайки рязко отклонение в дясно и по този начин навлизайки в пътната лента, по която се е движил автобуса без дори да приведе в работен режим светлинните пътепоказатели, с които е снабдено транспортното средство. Именно в контекста на разглежданите форми на съпричиняване, не би могла да се приеме за доказана виновността на свидетеля М. в извършването на пътнотранспортното престъпление.

Несъстоятелни са релевираните от жалбоподателя доводи касателно опровержението на тезата за предприети от неизвестно лице – водач на МПС, действия, свързани с неправомерно навлизане в лентата на движение на автобуса, с което е предизвикано неговото аварийно спиране, следствие от което пък е нарушеното равновесно положение на пострадалото лице като правостоящ пътник в превозното средство. Тези фактически данни са изводими от събраните гласни доказателства на свидетелите, присъствали на местопроизшествието – св. М. и св. С., които в тази си част се характеризират с последователност и смислов синхрон.

Съдът приема за обосновани и правилни изводите на наблюдаващия прокурор, свързани с провеждането на всички възможни действия по разследването, необходими 3 за разкриване на обективната истина по случая. Разследващите органи са положили адекватни усилия за изчерпателно разкриване на фактическата обстановка чрез предприемането на съответни процесуално-следствени мероприятия, но въпреки това събраните в хода на досъдебното производство доказателства не могат да изведат непоколебимо заключение за авторството на процесното нарушение.

За пълнота на настоящото изложение съдът намира за основателно да изясни, че съгласно чл. 245, ал. 1 от НПК, при спиране на наказателното производство при условията на чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, процедурните действия по издирване извършителя на престъплението не се преустановяват, а напротив – по изрично указание на наблюдаващия прокурор такива се предприемат от компетентните органи от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или Агенция „Митници“, на които се изпраща делото.

По изложените съображения, съдът приема за правилна преценката на прокурор Кръстева от СРП за наличие предпоставките на чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК за спиране на наказателното производство поради неразкриване извършителя на деянието.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.10.2022 г. на прокурор Л. Кръстева от СРП за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 11415/2019 г. по описа на СРТП - ОР - СДВР, прокурорска преписка № 51646/2019 г. по описа на СРП.

ВРЪЩА делото на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4