Решение № 379 от 30.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Русе, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200507 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 22-1085-003641, издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва териториалната и материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление. Не било изписано в текста на постановлението пълното наименование на закона, който бил нарушен. Не били предоставени никакви доказателства – снимки на щети на пострадалата кола, полицейският служител показал на жалбоподателя само на таблета си запис от камера на Административен съд – Русе, на който се виждало опитът на жалбоподателя да паркира. Действията му били целенасочени, като непрекъснато контролирал превозното средство, което управлявал, със съвсем минимална скорост, отклонявайки се вдясно, 1 охлузвал паркираната кола, марка „Рено“ с рег. № ***, собственост на Г. Ц.

Ц.. След това погледнал охлузената кола, но не видял нанесени щети.

Терминологията неконтролиране на МПС и причинява ПТП с материални щети не кореспондирала с фактическата действителност. Констатирал само повърхностни линии от охлузване. Нямало доказателства дали щетите на пострадалата кола от момента на охлузването 03.10.2022 г. до съставянето на акта на 01.11.2022 г. били едни и същи. При съставянето на акта бил нарушен чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН, тъй като нямало свидетели очевидци, нито присъствали двама свидетели, които не били очевидци. За свидетел се подписал само собственикът на пострадалата кола, който не бил очевидец на случилото се. Не му била дадена възможност да предостави обяснения. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа подадената от него жалба. Заявява, че е налице разминаване в наказателното постановление и в протокола за настъпило ПТП. Твърди, че административното обвинение за това, че е изгубил контрол върху управлението на лекия автомобил марка „Волво“ е необосновано, доколкото жалбоподателят е контролирал движението му във всеки един момент и извършената маневра е била целенасочена с оглед опита му да паркира на свободно място. Не му било известно въз основа на какви документи застрахователят е определил обезщетението за причинените вреди, които са били заплатени впоследствие от жалбоподателя. Освен това когато АУАН се съставя извън мястото и срока на произшествието, свидетелите следвало да бъдат двама. В настоящия случай бил налице само един свидетел – собственикът на ударения автомобил. В нито един документ не било изписано пълното наименование на закона, който бил нарушен.

Административнонаказващият орган началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 27.02.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 22.02.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

2

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 22-1085-003641/27.01.2023 г. от началник група в ОД МВР, сектор „Пътна полиция“, е издадено за това, че на 03.10.2022 г., около 14,21 ч, в гр. Русе, на ул. „Болгард“ до Административен съд – Русе жалбоподателката Д., като водач на лек автомобил „Волво ХЦ 90“, с рег. № ***, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлявала този автомобил, собственост на С.Д.Н., извършвайки следните нарушения: 1.

Не контролира непрекъснато МПС, което управлява, в резултат на което се отклонява вдясно и блъска със своята странична дясна част предната лява част на паркиран лек автомобил, марка „Рено“ с рег. № ***, причинявайки ПТП с материални щети; 2. Като участник в ПТП с материални щети не остава на мястото на ПТП за установяване на вредите от него. С това деяние били виновно нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „А“, като са били осъществени съставите на нарушения по чл. 185 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

По делото се установява, че на 03.10.2022 г., около 14,20 ч в гр. Русе, идвайки от ул. „Цариброд“, жалбоподателката управлявала лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег. № ***, като се движила със същия по ул. „Болград“, близо до Административен съд – Русе в посока Т-образното кръстовище на тази улица с ул. „Пирот“. Същата търсила място за паркиране и, стигайки кръстовището на улица „Пирот“ с ул. „Болград“, жалбоподателката обърнала и се насочила към малкото пространство между лек автомобил марка „Рено“ с рег. № ***, черен на цвят, собственост на св. Г. Ц. Ц., и лек автомобил марка „Рено“, с неустановен по делото регистрационен номер, оранжев на цвят.

Същата предприема маневра отклонение надясно, за да влезе в пространството, но навлизайки в същото охлузва предната лява част в областта под ляв преден пътепоказател паркиралия черен на цвят лек автомобил „Рено“ с рег. № ***, поради което преустановява маневрата и остава на място в продължение на около 20 секунди. Решава, че няма да успее да паркира на това място и възобновява движението си по ул. „Болгард“, в посока ул. „Цариброд“. Опитите на жалбоподателката да паркира били документирани от видеокамера № 10 на Административен съд – Русе. На същия ден, вечерта,, св. Г. Ц. установил, че е налице охлузване по паркирания му собствен лек автомобил „Рено“ с рег. № ***, черен на цвят, поради което на 05.10.2022 г. подал заявление за издаване на протокол за ПТП до Сектор 3

„Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе. Проверка по случая извършил св. Н. П.

К., който установил, че жалбоподателката Д. е управлявала автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег. № *** в деня на нарушението и съставил против нея АУАН Серия GA № 794622/01.11.2022 г.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, представения снимков материал както и от извършения оглед на веществено доказателство – видеозаписи от видеокамера № 10 от сградата на Административен съд – Русе, предоставени от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя против наказателното постановление, касаещи издаването му от некомпетентен орган. Видно от изисканата и приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 3.11. началниците на групи в Секторите „Пътна полиция“ при ОД МВР са оправомощени да издават наказателни постановления. В случая качеството на длъжностно лице на административнонаказващият орган не е оспорено, същият е началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, следователно е материално компетентен да съставя наказателни постановления. Деянията са извършени на територията на град Русе, което е в обхвата на териториалната компетентност на този орган, доколкото същият принадлежи към структурата на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, която дирекция отговаря за 4 реализиране държавната политика по превенция на престъпления и нарушения, включая и такива на правилата за движение, на територията на цяла Русенска област. Във връзка с наведените твърдения за извършени формални процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и в частност липсата на необходимия брой свидетели, изискуем съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, съдът намира същите за неоснователни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН не предвижда конкретен минимум от свидетели, макар и да е посочено, че АУАН се съставя в присъствието на „свидетелите“, като е използвано множествено число на това съществително. На следващо място обаче чл. 43, ал. 1 ЗАНН посочва, че АУАН се подписва от поне един от свидетелите. Целта на закона зад това АУАН да бъде подписан от свидетели е да обезпечи доказателствата по административнонаказателното производство. Наложеното в практиката становище е в смисъл, че няма пречка да е налице и само един свидетел на извършването или установяване на нарушението, който да бъде вписан в АУАН, стига той да е възприел достатъчно свързани с елементите на нарушението обстоятелства, които да способстват за разкриване на обективната истина и за доказване на нарушението. Действително обаче разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН предписва, че при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, т.е. налице е законово определен брой свидетели, които следва да присъстват на съставянето на АУАН, ако не са налице свидетели на извършване или установяване на нарушението. В настоящия случай съдът приема, че св. Г. Ц. Ц. е свидетел на извършване на нарушението, тъй като същият е придобил непосредствени впечатления от настъпилите общественоопасни последици, а именно причинените щети от деянието.

Затова няма пречка в настоящия случай и не е налице нарушение на административнопроизводствените правила съставянето на АУАН с вписан само един свидетел-очевидец. На трето място, налице е и видеозапис от охранителна камера № 10 на Административен съд – Русе, който възпроизвежда непосредствени визуални данни от деня и часа на нарушението, и макар и изгледът на камерата да не включва пряка видимост към мястото на съприкосновението между двата автомобила, то същият 5 представлява пряко доказателство за изясняване една част от механизма на настъпване на ПТП, тъй като може да бъде наблюдавано безпрепятствено движението на процесния лек автомобил марка „Волво“, включително и опита на неговия водач и жалбоподател в настоящото производство да го паркира. В този смисъл дори и да се приеме, че показанията на св. Ц. са недостатъчни за установяване на обективната истина, то същите, както и тези на актосъставителя К., в цялата им съвкупност, преценени съобразно и веществените доказателства – видеозапис и фотоснимки, дават пълната картина, необходима за изясняване на обстоятелствата във връзка с извършеното административно нарушение, поради което вписването на един свидетел, който в настоящия случай се явява и очевидец, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато при образуване на административнонаказателното производство при съставянето на АУАН. Следва да се отбележи още и че св. Н. К., в качеството си на актосъставител, е изгледал процесния видеозапис, поради което, като контролен орган, е придобил непосредствени впечатления във връзка с извършване и установяване на нарушението. Така, при липса на допуснати нередовности в АУАН, то следва да се приеме, че съставеният от св. К. АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, защото актосъставителят е придобил непосредствени възприятия във връзка с извършване на нарушението, като в този смисъл е и Решение № 361 от 14.12.2022 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 326/2022 г.