Решение № 122 от 24.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

С определение №5620 от 03.12.2025г. е допуснато касационно обжалване по касационните жалби на Министерския съвет на Република България, чрез пълномощника му по делото Велико Демирев- правен съветник в Дирекция „Правна“, и на К. Г. А., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Т. Г., на Решение №890 от 13.02.2025г. по в. гр. д. №13202/2024г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която след частична отмяна на Решение №12361 от 07.11.2022 г по гр.д.

№74315/21 г на СРС , 85 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.71, ал.3 във връзка с ал.1 т.1 ЗЗДискр. на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК 831091447, че Министерският съвет на Република България и К. Г. А., ЕГН ********** /като бивш министър на здравеопазването/, с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили нарушения на забраната за непряка дискриминация на основата на 1 признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за извършване на проверка за съответствието на разрешението, което е дал въззивният съд на въпроса за правните характеристики на непряката дикриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. с практиката на ВКС и Съда на ЕС.

В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Срещу подадените касационни жалби е постъпил отговор от ответната страна по тях Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК 831091447, чрез пълномощника му по делото адв. А. К., с който се изразява становище за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбите, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване настоящият състав на съда споделя формираната практика на ВКС, ЕСПЧ и СЕС /Решение № 274 от 14.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2007 г., II г. о.; Решение №244 от 14.08.2012г. на ВКС по гр.д.

№777/2012г., IV г.о.; Решение № 263 от 29.11.2019г. на ВКС по гр. д. № 1177/2019г., IV г.о.; Решенията на ЕСПЧ от 13.11.2007 г. по жалба № 57325/00 на D.H. срещу Чешката република; от 09.06.2009г. по жалба № 33401/02 на Opuz срещу Турция; от 20.06.2006г. по жалба № 17209/02 на Zarb Adami срещу Малта; Решенията на Съда на Европейския съюз /СЕО/ от 16.07.2015г. по дело С-83/14 Чез Електроразпределение България АД срещу Комисия за защита от дискриминация; от 23.10.2003г. по обединени дела C4/02 и C-5/02- Hilde Schönheit срещу Stadt Frankfurt am Main и Silvia Becker срещу Land Hessen; от 17.06.1998г. по делото Hill and Stapleton; от 23.05.1996г. по делото O’Flynn; от 12.03.1998г. по делото Commission v Hellenic Republic, от 12.02.1974г. по делото Sotgiu; от 16.07.1992г. по делото Sonia Jackson; от 07.02.1991г. по делото Nimz( от 13.05.1986г. по дело С170/84 Bilka- Kaufhaus и др./, в която обобщено се приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В разпоредбата на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на "неблагоприятно третиране"всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. От посочените разпоредби могат да бъдат изведени няколко отделни признака, които следва да са налице едновременно, за да се приеме наличие на непряка дискриминация: 1.привидно неутрално правило, критерий или практика; 2.значително по-отрицателно засягане на правнозащитени блага на група, обединена от признак, който е предмет на защита по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. в сравнение с други лица, намиращи се в сходно положение;

3.липса на оправданост на несъразмерното засягане, изразяваща се в отсъствие на легитимна законова цел или на по-подходяща мярка за постигането й.

От изложеното е видно, че при непряката дискриминация е налице не различно, а еднакво третиране на всички адресати на съответната привидно неутрална разпоредба или практика, което обаче обективно води като страничен ефект до негативно засягане /поставяне в неблагоприятно положение/ на група, определена според защитен признак, в несъразмерно поголяма степен, отколкото засяга други групи в сравними ситуации. За да се установи наличието й следва да бъдат сравнени последиците, които конкретното правило, акт, действие или бездействие поражда в правните сфери на различните групи свои адресати, включително чрез изследване на статистически данни.

Несъразмерното засягане на съответната група лица със защитен признак не би представлявало непряка дискриминация в случай, че 3 съответната разпоредба, критерий или практика преследва легитимна законова цел, свързана с публичния интерес, постигането на която има приоритет пред гарантирането на правото на равнопоставеност. В този случай несъразмерното засягане ще бъде оправдано само когато целта не може да бъде постигната с други средства, които не водят до него, т.е. когато при дадените обстоятелства не е било възможно да се приложи различна мярка или политика или да се приложат по различен начин. В случай, че бъде установена несъразмерност на настъпило или възможно засягане на групата със защитен признак, то доказателствената тежест за установяване на легитимността на целта и липсата на други по-щадящи средства за постигането й се носи от ответника.

По касационната жалба:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с Решение на Министерския съвет №896/07.12.2020г., взето по предложение на ответника К. А., в качеството му на министър на здравеопазването, е бил приет Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и е определен Национален ваксинационен щаб за изпълнението му. Съгласно Националния ваксинационен план първоначално при ваксинацията срещу COVID-19 няма да има налични достатъчно количества ваксини, за да се отговори на общите нужди, поради което е извършено приоритизиране на целевите групи, като възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени във фаза ІV на ваксинирането след медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал /фаза І/; потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки /фаза ІІ/; и служители, участващи в поддържане на функциониране на основни за обществения живот дейности /фаза ІІІ/. Във фаза V на ваксинационната кампания са поставени уязвимите групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързани с условията и начина им на живот. С Решение на Министерския съвет № 91/03.02.2021г. за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България към Фаза ІІІ са добавени лицата, които ще бъдат пряко ангажирани с организацията и провеждането на изборите за народни 4 представители, насрочени на 04.04.2021г., включително лицата, ангажирани с компютърната обработка на данните от гласуването. Предвидено е, че ваксинирането на лицата, попадащи в целевите групи на Фаза ІІ и Фаза ІІІ, може да се провежда едновременно.

От приетото по делото Приложение към Решение №РД-01095/03.12.2021г. на главния секретар на МЗ се установява, че на 15.02.2021г.

Националният ваксинационен щаб е взел решение във връзка с очакваните достатъчни количества ваксини през месец март да се застъпят Фази І- ІV и да се работи усилено за подготовката на масовата ваксинация, като ваксинационните пунктове заработят и в почивните дни, а от средата на месец февруари 2021г. с увеличаване на количествата ваксини и на броя доставки е станало възможно ваксинирането и на лицата на и над 65- годишна възраст и такива с придружаващи хронични заболявания, т.е. лицата от фаза ІV.

С Решение на Министерския съвет № 144/19.02.2021г. за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България е прието към Фаза V следното: „По изключение и при налични достатъчно количества ваксини срещу COVID-19 се допуска ваксинирането в събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази І – V, при условие че са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“. С Решение на Министерския съвет № 145/22.02.2021г. за изменение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България горното изречение е изменено по следния начин: „По изключение и при налични достатъчни количества ваксини срещу COVID-19 се допуска ваксинирането в събота и неделя, както и в следобедните часове на работните дни, и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази І – V, при условие че са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“. Тези решения са приети въз основа на съставени доклади от министъра на здравеопазването К.

А., съдържащи предложение са съответните изменения, обосновани с необходимост за бързо оползотворяване на наличните и очакваните количества ваксини срещу COVID-19 в страната и от мащабно увеличаване на броя на имунизираните лица от цялото население.

От приложеното по делото писмо на управителя на „Бул биоНЦЗПБ“ ЕООД /л.44 от първоинстанционното дело/ се установява, че към 5

19.02.2021г. са били налични 1200 флакона /12000 дози/ от ваксината „Модерна“ със срок на годност до 16.08.2021г. и 6060 флакона /60600 дози/ от ваксината „Астра зенека“ със срок на годност 30.06.2021г., а към 21.02.2021г. са били налични само дозите от ваксината „Модерна“.

При посочените факти съдът е приел за основателни исковете срещу ответниците Министерски съвет на Република България и К. Г. А. /като бивш министър на здравеопазването/ с правно основание чл.71, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 ЗЗДискр. за установяване, че с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили нарушение на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания. Изложил е съображения, че от Решение на МС № 144/19.02.2021г. и Решение на МС № 145/22.02.2021г. за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България са възникнали неблагоприятни последици от привидно еднакво третиране на различни по защитен признак хора. Посочил е, че вместо да спазят своя първоначален вариант на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 ответниците по същество са предизвикали хаос при ваксинирането и са смесили ваксинирането на предварително обявените групи с такива на лица без необходимост от спешно ваксиниране /например млади хора до 30- годишна възраст, без заболявания и с ниска вероятност от тежко протичане на болестта/, като по този начин фаза IV на ваксинацията така и не е стартирала, а уязвимите групи в нея са останали без никакъв приоритет. Според съда предвиденото в двете решения, че ваксинирането в „зелените коридори“ трябва да става „по изключение“ и „при наличие на достатъчно ваксини“ по същество представлява отмяна на наличните преди това ясни правила. За периода 19.02.2021г.- 17.05.2021г. /особено в началото/ е имало малко на брой и недостатъчно ваксини, поради което дори да е имало временен излишък той е следвало да се предостави само на лицата от уязвимите групи, като се проведе проактивна политика по ваксинирането им. Посочено е, че по делото липсвали представени доказателства от ответниците, че още в началото на периода е имало ваксини, подлежащи на 6 скорошно бракуване, или че още тогава е било ясно, че няма да има достатъчен интерес към ваксинирането. Съдът е приел, че са налице неудачни управленски решения, а извършените „по изключение“ ваксинации на лица напълно извън приоритетните групи е предизвикало неблагоприятни последици, респ. дискриминация за уязвимите групи, които са били затруднени да се ваксинират още в началото на въпросния период. Приел е и че при липса на ясен регламент кога е налице „изключение“, кога има „излишък“ и на кого трябва да се разпредели той, са създадени предпоставки и за злоупотреби, при които за лица с приоритет временно липсват ваксини, а за такива без приоритет са налице такива.