Решение № 1757 от 23.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Плевен, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430104372 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „М.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.***** №147 ет5 ап.14 представлявано от В.С. против П. Ц. И. с ЕГН ********** от с.****** №4. Ищецът твърди, че подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.04.2024г., по което било образувано ч.гр.дело № 2274/2024г., по описа на Районен съд - гр.Плевен и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която П. Ц. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.****** № 4 бил осъден да заплати на „М.“ АД следните суми: 7198.23 лева, представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от № 555 / 08.02.2008г., с Анекс № 1/03.09.2009г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението; 2 447.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислена върху непогасената главница за периода от 25.04.2021г. до 25.04.2024г.; 192.92 лева, представляващи внесена държавна такса в заповедното производство; 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Твърди, че със съобщение бил уведомен, че срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника и му била дадена 1 възможност да предяви установителен иск за вземанията си. Ищецът твърди, че на 08.02.2008г. между „УКБ АД като кредитодор и П. Ц. И., ЕГН: ********** - в качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за банков кредит № 555 от 08.02.2008г., а покъсно и Анекс № 1 от 03.09.2009г. към него. Твърди, че на 25.11.2013г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „УКБ АД и „М.“ АД, ЕИК ********, по силата на който „УКБ АД - в качеството си на продавач прехвърлил на „М.“ АД всички свои вземания по отношение на П. Ц. И., ЕГН: **********, съгласно Договор за банков кредит № 555/08.02.2008г., ведно с Анекс № 1/03.09.2009г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/. Твърди, че „М.“ АД е упълномощено от цедента „УКБ АД да уведоми длъжника за извършената цесия. В тази връзка на длъжника било изпратено Уведомление е изх. № В4В00713/05.02.2014г. за извършеното прехвърляне на вземанията, от „М.“ АД в качеството му на пълномощник на Банката, копие от което прилага към исковата молба. В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, сочи съдебна практика, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. М 12/2009г. състав на ВКС, II т.о, съгласно която поради отсъствието на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за цесията, същата следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба. Посочва, че вземането му в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „УКБ АД, произтича от Договор за банков кредит № 555/08.02.2008г, ведно с Анекс №1/03.09.2009г. към него, сключен между „УКБ АД и П. Ц. И., ЕГН: ********** - в качеството му на „Кредитополучател“. Твърди, че е налице неизпълнение по смисъла на Договор за банков кредит № 555/08.02.2008г., ведно с Анекс № 1/03.09.2009г. Сочи, че в т.7 от Анекс №1/03.09.2009г. към Договора за банков кредит № 555/08.02.2008г., с който е изменен крайния срок на погасяване на задължението от Договора, е предвиден краен срок на погасяване. Съгласно т.7 от Анекс №1/03.09.2009г. крайният срок за окончателното възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми е увеличен с 58 месеца, считано от датата на сключване Анекса, а именно - 03.10.2019г. Твърди, че с оглед всички неплатени суми, задължението на П. Ц. И., ЕГН: ********** по Договор за банков кредит № 555/08.02.2008г., ведно с Анекс №1/03.09.2009г. е станало изискуемо на 04.10.2019г. поради настъпил падеж.

В заключение моли съда да приеме за установено, че ответникът по делото — П. Ц.

И., ЕГН: ********** дължи на „М.“ АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „УКБ АД и кредитор по вземането, произтичащо от сключен Договор за банков кредит № 555/08.02.2008г., ведно с Анекс №1/03.09.2009г. към него, следните суми:

7198.23 лева непогасена главница по Договор за банков кредит от № 555/08.02.2008г., ведно с Анекс №1/03.09.2009г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението; 2447.55 лева представляваща, обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислена върху непогасената главница за периода от 25.04.2021г. до 25.04.2024г. Претендира разноски.

2

В законовия едномесечен срок ответникът представя писмен отговор в който оспорва претенциите. Навежда доводи, че вземането е погасено по давност.

В съдебно заседание ищецът представя писмено становище, с което поддържа исковата молба. Ответникът се представлява от процесуалния представител и поддържа становището, че претенциите са погасени по давност.

В дадения от съда срок, страните представят писмени бележки, в които застъпват становищата си от исковата молба и писмения отговор.

От фактическа страна съдът приема следното :

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 08.02.2008г. между „УКБ АД в качеството на кредитор и ответника П.

Ц. И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит № 555/08.02.2008г. по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 7500 лева за текущи нужди, със срок 03.02.2015г. Не е спорно между страните, че сумата е усвоена от кредитополучателя, което се установява и от заключението, в което е отразено, че сумата е преведена по сметка на ответника. Установява се също от представеното писмено доказателства на лист 7 от делото, че на 03.09.2009г. страните са сключили Анекс към договора за кредит, с който са удължили срока му с 58 месеца, а именно от 03.02.2015г. до 03.09.2019г. В анекса е отразено, че към датата на сключването му, размера на задължението е 6685,93 лева главница и 529,50 лева лихва.

Видно от приложеното ч.гр.дело №2274/2024г., по описа на РС Плевен, на 25.11.2013г. между „УКБ АД и „М.“ АД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който договор „УКБ АД прехвърлил на „М.“ АД вземанията си, възникнали от договор за кредит, сключен с ответника като видно от Приложението към договора, вземането спрямо ответника към момента на цесията възлиза в размер на 12076,21 лева, от които 7198,23 лева главница и 4877,98 лева лихва. По делото е приложено пълномощно, с което между „УКБ АД упълномощава „М.“ АД да уведоми длъжниците за всички вземания, възникнали по силата на сключени договори за банков кредит, които банката „УКБ АД като цедент е цедирала на „М.“ АД като цесионер. Видно е, че на 05.02.2014г. до ответника е изпратено писмо уведомление за цесията, което не е връчено на длъжника поради непълен адрес.

Установява се от заключението на вещото лице, че преди сключване на анекса, длъжникът е извършил плащания в общ размер на 814,07 лева, а след анекса, на 14.10.2009г. е платил сумата от 26,41 лева, след което остава дължима главница в общ размер на 7198,23 лева, включваща чиста главница 6685,93 лева и капитализирана лихва в размер на 529,50 лева.

Спорно по делото е размера на дължимата главница и лихва и дали задълженията са погасени по давност с оглед направеното от страна на ответника възражение.

От правна страна съдът приема, че страните са обвързани от облигационно отношение по силата на сключения договор за заем. В тежест на всяка от страните е да 3 изпълни задълженията си, възникнали от договора. От правна страна се установи, че кредиторът е изпълнил задължението си като е превел уговорената в договора сума по сметка на ответника. От правна страна се установи, че анексът е удължил срока на договора, като след сключването му, кредиторът е прехвърлил вземанията си с договор за цесия на ищцовото дружество. Встъпвайки в правата на кредитора, ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, дължими по договора за кредит, вземанията по който са му прехвърлени с договора за цесия.

Предвид приетото по делото заключение на вещо лице, дължимата неплатена главница е в размер на 6659,52 лева и включва главница и договорна лихва, а лихвата за забава за периода 25.094.2021г. – 25.04.2024г. е в размер на 2264,20 лева. Това е и неплатената и дължима от ответника сума.

Предвид направеното възражение за погасено по давност вземане, следва да се вземе предвид, че съгласно ТР №3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Вземанията за главницата се погасяват с изтичане на петгодишна давност, т.е. вземанията, чиито падеж е настъпил преди 25.04.2019г. не могат да бъдат претендирани, тъй като е правото на кредитора е погасено поради изтекла давност. Следва да се посочи, че не е погасено самото вземане, а правото да бъде претендирано. Кредиторът може да претендира вземанията си, чиито падеж е настъпил след 25.04.2019г., а предвид посоченото в заключението, че падежите са вземанията са на всяко трето число – това са вноските на 03.05.2019г, 03.06.2019г, 03.07.2019г, 03.08.2019г. и 03.09.2019г. В съдебно заседание вещото лице заяви, че вноските са анюитетни и са в размер на по 119,01 лева. Общия размер на задължението за главница, която включва неплатена главница и договорна лихва на пет вноски е 595,05 лева.

Не така стои въпросът с давността по отношение на лихвата за забава. Искът за лихва има акцесорен характер и зависи от главния иск. Претенцията за главницата е частично основателна, поради което и лихва за забава се дължи само върху уважения размер на главницата – 595,05 лева.

Претенцията за мораторна лихва се погасява с изтичане на тригодишен срок.

Кредиторът има право да претендира лихва за забава върху главницата 595,05 лева за периода от 25.04.2021г. до 25.04.2024г. законната лихва за забава е в размер на 202,32 лева.

Предявеният иск за главница се явява основателен до сумата от 595,05 лева, а искът за лихва за сумата от 202,32 лева, като за разликата до 7198,23 лева за главница и до 2447,55 лева за лихва се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени поради изтекла давност.

Съдът не споделя доводите на ответника по отношение на възражението, че не е уведомен за цесията. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.

От представеното по делото пълномощно на лист 20 е видно, че „УКБ“ АД, чрез 4 изпълнителните си директори, е упълномощил ищеца да уведоми от името на „УКБ“ АД всички длъжници по всички вземания на банката, възникнали по силата на сключени договори за банков кредит, които банката е цедирала, съгласно Договори за продажба и прехвърляне на вземания, сключени между „УКБ“ АД като цедент и „М.“ АД като цесионер, както и да преупълномощава други лица с горните права. Представено е уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането, което е изпратено до посочения в договора за кредит адрес – гр.***** 2 на 05.02.2014г., но няма данни за неговото връчване. Видно от исковата молба, ответникът е променил адреса си в с.С******, което прави обективно невъзможно връчването на уведомлението на известния на кредитора адрес. Съдът счита, че промяната на адреса на длъжника е неправомерно поведение от негова страна, от което той не може да черпи права.