Определение № 490 от 19.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500457 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Обжалвано е определение Рег. № 571/13.01.2025г. постановено по гр. д.

№12438/25г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ- р и гр. с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 130250/ 17.12.2024г., подадена от процесуалния представител на ищеца С. Р. Ш., ЕГН **********, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото Решение № 4840 от 05.12.2024г. в частта касаеща разноските, като бъде увеличен размерът на определения по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Я. В. К. хонорар за процесуално представителство на ищеца.

Частният жалбоподател адвокат Я. В. К. моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, изложени в жалбата като увеличи размера на адвокатското възнаграждение до 400лв.

Другата страна „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 206585160 не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С решението по делото съдът е уважил установителния иск за нищожност на процесния договор, поради непосочване на действителния размер на ГПР и общата сума дължима от потребителя, изчислени към датата на сключване на договора.

Като се има предвид утвърдената съдебна практика относно предмета на спора, което сочи към сравнително ниска фактическа и правна сложност на делото, както и постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско 1 възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, понеже тя противоречи на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормите от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Всичко това налага извода, че определеното възнаграждение в размер на 300 лв. е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, поради което частната жалба против обжалваното определение е неоснователна ще се остави без уважение.

Доколкото държавната такса е внесена по сметка на Пловдивския районен съд, същата следва да се преведе по сметка на Пловдивския окръжен съд.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 6022/14.02.25г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от адвокат Я. В. К. с адрес **** против определение Рег. № 571/13.01.2025г. постановено по гр. д. №12438/25г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри гр. с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 130250/ 17.12.2024г., подадена от процесуалния представител на ищеца С. Р. Ш., ЕГН **********, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото Решение № 4840 от 05.12.2024г. в частта касаеща разноските, като бъде увеличен размерът на определения по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Я. В. К. хонорар за процесуално представителство на ищеца.

Внесената погрешно държавна такса по сметка на Пловдивския районен съд да се преведе по сметка на Пловдивския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2