Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 12.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 128/2023
Вид
Решение № 101
Подписан
12.06.2023
В сила
12.06.2023
Състав
Калина Тодорова Димитрова, Милена Иванова Хараламбиева, Деница Красимирова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр. Добрич, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Деница Кр. Петрова

Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600128 по описа за 2023 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 9 от 21.11.2022г., постановена по н.о.х.д. № 173/2022г. Районен съд – Генерал Тошево е признал подсъдимия И. Неджимидин И., ЕГН - ********** за НЕВИНОВЕН в това, че:

На 14.07.2021г. в гр.Генерал Тошево, по ул.„Алеко Константинов“, в посока към кръстовището с ул.„Асен Златаров“ е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ТХ 78 53 АТ, след употребата на наркотични вещества, установено със съдебно - химическа експертиза № Е - 060 от 11.04.2022г., като деянието е извършено повторно – след като е бил осъден с влязло в сила на 05.06.2019г. Определение № 173 от 05.06.2019г. по НОХД № 685/2019г. по описа на РС - Добрич, за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, поради което на осн. чл.304 от НПК, подсъдимият е бил оправдан за извършено престъпление по чл.343б ал.4 вр. с ал.3 от НК.

Постановено е да бъдат унищожени приложените веществени доказателства – тест касета от техническо средство „Drager Drug Chek 3000 STIC6“ с REF № 8327961; LOT № ARPC-0023.

В законоустановения срок, срещу тази присъда е постъпил Протест на прокурор в РП – Добрич ТО Генерал Тошево.

Протестът е допустим, а разгледан по същество е основателен.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция представителят на ДОП 1 поддържа протеста и настоява за отмяна на протестираната присъда, като излага доводи за непълнота на експертното заключение, на което се основават мотивите на първоинстанционния съд.

Подсъдимият и неговият процесуален представител оспорват протеста като неоснователен.

Настояват, че постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД на основание чл.314 ал.1 от НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда и намери, че в хода на производството пред РС – Генерал Тошево са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните в процеса. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени в настоящата фаза на процеса и съставляват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по внесен обвинителен акт на ДРП – ТО Генерал Тошево, с който е повдигнато обвинение на И.

Неджимидин И., ЕГН - ********** за извършено престъпление по чл.343б ал.4 вр. с ал.3 от НК.

В хода на производството пред районния съд по искане на държавното обвинение, подкрепено от защитника на подсъдимия била назначена и изготвена съдебно психиатрична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, освидетелствания подс.И. Н. И., страдал от интелектуален дефицит с характеристиката на лека умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо наблюдение или лечение.

С придружаващи заболявания разстройство вследствие на употребата на стимуланти, понастоящем епизодична употреба, психотично разстройство с преобладаване на полиморфни симтоми. Поради интелектуално - мнестичната инсуфициентност и невъзможността за адекватна оценка на обстоятелства и последствия, И. Н. И. е разбирал свойството, но не и значението на извършеното от него, не е могъл да ръководи постъпките си поради количествени, а понякога и проявени качествени промени на волевия акт, дефицитарно, болестно повлияно. Цялостната психична непълноценност го прави негоден за даване на достоверни обяснения, имащи значение за делото и участие в наказателния процес. Поради своята недооценъчност и поривност, липсата на психичен капацитет освидетелствания И. се нуждаел от лечение, което би могло да бъде от амбулаторен тип в ЦПЗ гр.Добрич под контрол на психиатър съгласно чл.89 б.“а“ от НК.

Въз основа на цитираното експертно заключение районният съд е приел, че както към момента на деянието, така и към момента на постановяване на присъдата, подс.И. И. не е бил наказателно отговорно лице поради наличието на психично заболяване, поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдал същия по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.4 вр. с ал.3 от НК.

Вменяемостта е едно от основните качества на субекта на престъплението и когато има съмнение относно психичната му годност, съдът на основание чл.144 ал.2 т.3 от НПК задължително назначава съдебно - психиатрична експертиза. Експертизата е единствения 2 способ, посредством който може да бъде изяснен въпросът за вменяемостта на подсъдимия в наказателното производство. Разбира се, във всеки конкретен случай експертизата на вещите лица се ограничава до задачите, поставени им от съда – въпросите, на които следва да дадат отговор.

В действителност, по настоящото дело не става ясно въз основа на кои именно доказателства районният съд е приел, че подсъдимият се е намирал в състояние, изключващо вменяемостта към момента на извършване на деянието. Извършената съдебно психиатрична експертиза не отговаря конкретно на въпрос, който не е бил поставен като задача на вещото лице при назначаване на експертизата, а именно - бил ли е подсъдимият към момента на извършване на деянието в установеното психично състояние или болестното му състояние е възникнало след това, както и дали деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Въпросът е от съществено значение за решаване на делото, тъй като в случай, че състоянието на подсъдимия е възникнало след извършване на деянието, съгласно чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.5 от НПК съдът е следвало да прекрати наказателното производство.

Относно вменяемостта на подсъдимия, по делото са налични писмени данни – Епикриза от Център за психично здраве „д-р П. Станчев – Добрич“, в която е посочена диагноза „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. Психологичното изследване е проведено на дата 11.08.2022г. – т.е., след извършване на деянието, като в същото време е отбелязано, че И. е непознат на психиатричната служба. Налице са и два амбулаторни листа, съответно от дати 24.08.2022г. и 21.09.2022г. , в които е посочена основна диагноза – „Лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение“. Тези писмени доказателства не са обсъдени при анализа на доказателствата от районния съд. Не е установено по безспорен начин с експертното заключение, дали психотичното разстройство на подс.И. представлява продължително разстройство на съзнанието, в което се е намирал преди, по време на извършване на деянието и понастоящем, което да даде основание съдът да приеме, че същият е невменяем по смисъла на чл.33 ал.1 от НК и поради което състояние на невменяемост, подс.И. не е бил способен да формира вина, поради което този признак от субективната страна на престъпното деяние по смисъла на легалната дефиниция на чл.9 ал.1 от НК не е бил налице.

Съгласно разпоредбата на чл.144 ал.1 от НПК: „Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза”. В разглеждания случай, задължително е следвало да намери приложение правилото на чл.144 ал.2 т.3 от НПК, според което, във всички случаи когато съществува съмнение относно вменяемостта, следва да бъде назначено специализирано експертно изследване, което да отговори и на въпроса дали психотичното разстройство на подс.И. представлява продължително разстройство на съзнанието, както и дали е бил вменяем към датата на престъплението. Изясняването на тези обстоятелства е безусловно необходимо 3 както относно проверка на изложеното в протеста, така и за изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по делото. Доколкото съдът не притежава необходимите специални знания от областта на медицината и неясно е възприел заключението на изготвената СПЕ, въз основа на което основал правните си изводи, то е допуснал съществено процесуално нарушение. Така или иначе, въпросите относно началния момент на психичното състояние на подсъдимия – дали същият е бил в това състояние преди, по време на извършване на деянието или състоянието е възникнало след това, не са от компетентността на съда. За да бъдат установени по безспорен начин тези факти, е необходимо приложението на специални знания, каквито притежават единствено съответните експерти.

За по-голяма прецизност на акта, следва да бъде отбелязано и следното: По досъдебното производство е приложена шофьорска книжка на И. И. роден на 21.05.1991г. в Генерал Тошево, издадена на 03.11.2020г. в гр.Кьолн Германия, валидна до 02.11.2035г. /л.55 д.п./, т.е., подс.И. Н.И. не е имал здравословни проблеми, които да са препятствали издаването на този документ. В същото време, от приложената справка за съдимост се установява, че И. Н. И. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2378/2011г. на ДРС, за извършено от него престъпление по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, а именно – на 14.12.2009г. в гр.Добрич, съзнателно се е ползвал с неистински официален документ за завършено основно образование, издадено от ОУ „Васил Левски“ с.Божурово, представяйки го пред Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Допуснатите нарушения в хода на развилото се съдебно производство съставляват абсолютни процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, които Въззивният съд не би могъл да отстрани и които ограничават процесуалните права на подсъдимия, а също така препятстват възможността да се провери по какъв начин е било формирано вътрешното убеждение, въз основа на което съдът е взел своето решение.

Непълните мотиви на решаващия съд в тази насока, могат да бъдат приравнени на липсата на мотиви, което пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт. Липсва годен акт за проверка, доколкото същият не съдържа ясно изразено въз основа на доказателствата по делото вътрешното убеждение на решаващия съд. За да е налице качествена проверка на първоинстанционния съдебен акт, задължение на въззивния съд е да извърши анализ на приетите от първия съд фактически и правни положения и да даде отговор, дали те са правилни и верни. Изложеното е основание за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

С оглед на горното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 във вр. с чл.334 т.1 от НПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 9 от 21.11.2022г., постановена по н.о.х.д. № 173/2022г.

Районен съд – Генерал Тошево.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав. Решението подлежи на жалба и протест. не

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5