Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1378 от 08.11.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2820/2022
Вид
Решение № 1378
Подписан
08.11.2023
Състав
МЛАДЕН ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Велико Търново, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря М. ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20224110102820 по описа за 2022 година

., за да се произнесе взема предвид:

Предявени са обективно съединени искове на осн. чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.221, ал.1, чл.222, ал.3 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М. Ж. В. срещу К.Ф., която твърди, че се намирала в трудово правоотношение с наследодателя на ответника ЕТ Х.И.Ю.а, с фирма „Идеал – Хасан Юсеинов“, починал на 17.08.2022г. Трудовото правоотношение било прекратено по инициатива на ищцата, на осн. чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, след което били останали неизплатени суми за трудово възнаграждение и обезщетения. Предявява следните претенции за заплащане на сумите:

1 238.00/хиляда двеста тридесет и осем/лв., представляваща дължимо, неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли 2022г.- 868лв. и август 2022г.-340лв., както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

8.00/осем/лева, представляваща размера на мораторната лихва, начислена върху дължимото, неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли 2022г. и август 2022г. за периода 30. 08. 2022г., датата на 1 падеж на вземането за заплата по трудово правоотношение за месец юли 2022г., до датата на предявяване на исковата молба 19. 10. 2022г.

868/осемстотин шестдесет и осем/лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

3 672/три хиляди шестстотин седемдесет и два/лв., представляваща дължимия и неизплатен полагаем годишен отпуск за периода: за 2019г. - 12 работни дни, за 2020г. - 20 работни дни, 2021г. - 20 работни дни - общо 52 работни дни по 43 лв. на ден в общ размер - 2 236/две хиляди двеста тридесет и шест/ лв. и за 2022г. - 20 работни дни по 43 лв. на ден, в общ размер 860/осемстотин и шестдесет/ лв., както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

5 208/пет хиляди двеста и осем/лв., представляваща обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ, както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото К.Ф., но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С допълнителна искова молба предявена в с.з. от 12.04.2023г., исковете са насочени и към втория наследник З. Е., която е депозирала на 22.05.2023г., чрез адв. П.И., отговор на исковата молба, в който :

Признава иска по чл. 128, т.2 от КТ за плащане на трудово възнаграждение за месец юли 2022г. изцяло и за месец август 2022г. частично, до прекратяване на трудовото правоотношение.

Счита за частично основателен иска по чл. 224 от КТ, за парично обезщетение за платен отпуск, който не е използван и правото на ползването му не е погасено по давност и признаваме иска в тази част. Счита, че обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ.

Счита за неоснователен иска по чл. 221 от КТ, като се мотивира с това, че съгласно чл.325, ал.1, т.10 от Кодекса на труда трудовият договор се 2 прекратява със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор, тъй като престава да съществува работодател, който би могъл да изпълни задълженията по КТ.

От друга страна, намира, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало на основание чл. 327, ал. 1, т 2 от КТ(поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение). Твърди, че в предприятието на едноличния търговец е възприето със съгласието на работниците трудовото възнаграждение да се заплаща до 25 число на месеца следващ месеца на положения труд, така както е уточнено в актуалните трудови договори. Претенцията на ищеца била е за заплащане на заплати за месец юли и частично за месец август 2022г., тоест към 22.08.2022г. не било налице забавяне в изплащането на дължимо възнаграждение.

Счита за основателен и признава иска по чл. 222, ал.3 от КТ, в размера, установен в съдебно - икономическа експертиза.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намери за установено :

Ищецът М. Ж. В. е работила по трудово правоотношение с ЕТ Х.И.Ю., с фирма „ИДЕАЛ-ХАСАН ЮСЕИНОВ“ на длъжност „технически изпълнител“, възникнало по трудов договор №2 от 01.12.2002г., сключен за неопределено време, на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ / видно от приложения препис/.

Последното изменение на трудовото правоотношение е с допълнително споразумение от 01.05.2020г., към трудовия договор страните по трудовото правоотношение са се договорили месечното трудово възнаграждение да бъде променено на 311.50лв., като работното време е намалено от пълно/8 часа/ на непълно/4 часа/, считано от 01.05.2020г.

На 22.08.2022г. ищцата подала заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.10 от КТ. С уведомление от 04.01.2022г. ищцата е уведомена от работодателя, че за 2021г има право да ползва 52 работни дни неизползван платен годишен отпуск до 2021г., а за 2022г.-20 работни дни полагащ се платен годишен отпуск за 2022г.

По делото е представена разчетно-платежна ведомост за юли 2022г. и август 2022г., както и справки за неизплатени заплати за м.юли и август 2022г., видно от които ищцата М. В. не е получила трудово възнаграждение за 3 месец юли 2022г. в размер на 673.26 лева.

Видно от представено по делото удостоверение за наследници, Х.И.Ю. е починал на 17.08.2022г. и е оставил наследници по закон- дъщеря З. Е. и син-К.Ф..

От представената по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на ищцата е видно, че в НАП В.Търново е подадена информация за прекратено трудово правоотношение с ЕТ „Идеал- Хасан Юсеинов“ на 18.08.2022г.

От показанията на св. Д.Е.Н-В., се установи, че е работила в ЕТ „Идеал-Хасан Юсеинов“ до 22.08.2022г., заедно с ищцата, като технически сътрудник в офиса на търговеца. Занимавали се с участието на фирмата в обществени поръчки. Поради натовареността в работата рядко ползвали отпуск, предимно по ден или два при неотложна необходимост, а ищцата дори не била излизала отпуск за периода, за който свидетелката е работела при посочения работодател. Обикновено устно искали отпуск и след като им се разреши, подавали молба. Трудовите възнаграждения получавали на ръка на 25-то число от месеца, като отделно им били доплащани и други средства.

От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода м. юли 2022 г. до м. август 2022 г. възнаграждения и обезщетения (след извършените корекции), сумата в размер на 8 182,57 лева е налична като кредитно салдо (задължение за плащане) по счетоводна сметка 421 „Персонал“. Брутното трудово възнаграждение на ищцата М. Ж. В. за месец юли 2022 г. е в общ размер на 867,62 лв., като е формирано от: трудово възнаграждение от основна работна заплата в размер на 710,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 157,62 лева.

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода: 2019 г. - 12 работни дни, 2020 г. - 20 работни дни, 2021 г. - 20 работни дни и 2022 г. - 20 работни дни или общо 72 работни дни е в общ брутен размер на 2 974.70 лв. и нетен размер 2 677,23 лева.

Предвид прекратеното през месец Август 2022 г. ( т.е. лицето е отработило част от 2022 г.), трудово правоотношение, неползваният платен годишен отпуск за 2022 г. е 13 работни дни. При това положение 4 обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода: 2019 г. - 12 работни дни. 2020 г. - 20 работни дни, 2021 г. - 20 работни дни и 2022 г. (до 22.08.2022 г.) - 13 работни дни или общо 65 работни дни е в общ брутен размер на 2 685,49 лв. и нетен размер 2 416.94 лева.

Експертизата е установила при извършената проверка в счетоводството на ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов" , че не са налице молби на служителя и заповеди на управителя за ползване на платен годишен отпуск, полагащ се на ищцата за периода от 2020 г. до 2022 година. Като доказателство по делото е приложена молба № 238/ 22.10.2021 г. на М. Ж. В. за ползване на платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за 2019 година и издадена в тази връзка заповед № 238/ 22.10.2021 г. на управителя за разрешаване ползването на платен годишен отпуск - 5 работни дни, считано от 25.10.2021 година.

При отчитане погасяването на основание чл. 176а, ал. 1 от КТ, погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск за 2019 г., то неизползваният платен годишен отпуск към 18.08.2022 г. или 22.08.2022 г.

(датата на прекратяване на ТПО) е в общ размер на 53 работни дни (20 раб.дни за 2020 г., 20 раб.дни за 2021 г. и 13 раб.дни за 2022 година). При което обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода: 2020 г. 20 работни дни, 2021 г. - 20 работни дни и 2022 г. (до 18 или 22.08.2022 г.) 13 работни дни или общо 53 работни дни е в общ брутен размер на 2 189,71 лв. и нетен размер 1 970,74 лева.

Експертът не е установил в счетоводството на едноличния търговец плащания на начисленото обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищцата.

В резултат на горното, ако се приеме че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 22.08.2022 г. (на основание Заявление рег.№ 103/ 22.08.2022 г.), дължимото за м.Август 2022 г. /до 22-ри август/ трудово възнаграждение ще е в същия брутен размер на 418,73 лв. и нетен размер 324,93 лв., тъй като за дните 18 и 19.08.2022 г. лицето е следвало да получава обезщетение от НОИ.

Мораторната лихва върху дължимото, начислено и неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли 2022 г. и август 2022 г., изчислена за периода 30.08.2022 г. (датата на падеж на вземането за заплата по трудово 5 правоотношение за месец юли 2022 г.), до датата на предявяване на исковата молба 11.11.2022 година, е 20.52 лева

Брутното трудово възнаграждение на М. Ж. В. за месец Юли 2022 година е в размер на 867,62 лв., като брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда е в същия размер.

Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, за един месец е в брутен размер на 867.62 лв. и нетен размер - 780,81 лева. Съгласно представените от ответното дружество документи, обезщетение по чл. 221, ал.

1 от КТ, не е начислявано във ведомостите за работна заплата на М. Ж. В., съответно и не е изплащано такова.

Имайки предвид горното, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по брутното трудово възнаграждение на М. Ж.

В. за месец Юли 2022 година възлиза на 867,62 лева.

В резултат на това обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, за шест месеца е в брутен размер на 5 205,72 лева.

6 месеца х 867,62 лева = 5 205,72 лева

Съгласно представените от ответното дружество документи, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, е начислено във ведомостите за работна заплата на М. Ж. В. за м.Август 2022 г. - в размер на 5 205,72 лв., като същото не е изплатено и към момента на проверката е налично като кредитно салдо/задължение по счетоводна сметка 421 „Персонал“. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, за шест месеца е в брутен размер на 5 205,72 лева.

За период от две години преди прекратяване на трудовото правоотношение, трудовото възнаграждение на ищцата М. Ж. В. е било изплащано с периодичност - около 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася възнаграждението.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

По иска с правно основание чл.128 от КТ.

Между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение през периода, по силата на което ищцата се е задължила да престира работна сила в предприятието на ответника на длъжност „технически сътрудник“. В тежест на наследодателя на ответниците, е възникнало задължението да 6 предостави възможност на ищеца да престира работата си сила и да заплаща договореното месечно, като за процесните месеци юли и август 2022г., в общ размер на 1286,35 лева , от които за месец юли 867,62 лв. (710,00 лв. основно трудово възнаграждение и 157,62 лв. ДТВ за придобит стаж и професионален опит), и за месец август на 418,73 лв.