Протокол № 688 от 06.04.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 5059/2024
- Вид
- Протокол № 688
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 688 гр. Пазарджик, 06.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220105059 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
„КРЕДИТО“ ЕООД (ищец), уведомен от предходното заседание по чл.
56, ал. 2 от ГПК чрез адвокат А. Н. Н. (1000012777 Търговище), не изпращат представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба по хода на делото вх. № 9567/02.04.2026 г. от „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК 204554530, чрез: адв. А. Н. личен №.
10000012777 по гр. дело №.5059/2024
Молят да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Запознати са с приложената по делото икономическа експертиза. Нямат въпроси по нея. Молят да бъде приета.
С оглед направеното по делото възражение на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, правят възражение за прекомерност на договорения хонорар на адвоката на ответницата.
Считат делото за изяснено от фактическа страна. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено вземането на „Кредито „ЕООД, в размера посочен от вещото лице.
Молят да бъде оставен без уважение предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан.
Считат възраженията на ответника за нищожност на договора за неоснователни. Молят да бъдат оставите същите без уважение.
1
По отношение на възражението за прекомерност на възнаграждението, считат същото за неоснователно. Договореното възнаграждение е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определено съобразно обема от работа по конкретното дело. Считат, че не са лице основания за неговото намаляване.
Молят да им бъдат присъдени всички разноски, в пълен обем.
С. Р. Г. (ответник), уведомен от предходното заседание чрез адвокат А.
А. А. (43000******** Пазарджик) от АК-Пазарджик, не се явява и не се представлява.
Съдът ДОКЛАДВА молба по хода на делото вх.№ 9359/01.04.2026 г. от ответника С. Р. Г., ЕГН **********, чрез адвокат А. А. А., АК-Пазарджик, служебен №18000********, служебен адрес за призоваване по чл. 38 от ГПК: гр. П. , ул. ********* № * тел. **********.
Становище в молбата: Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, тъй се налага по същото време на О.С.З. да е на курс на тема:
„НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
НА
ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ
ДОГОВОР.
ПОСЛЕДИЦИ
ЗА
ПОТРЕБИТЕЛЯ,
КРЕДИТОРА,
ЦЕСИОНЕРА,
ПОРЪЧИТЕЛЯ И ИПОТЕКАРНИЯ ДЛЪЖНИК. НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В
ПРАКТИКАТА НА СЕС И НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА”.
Моли да бъде попитано вещото лице колко са предоставили на С. Г., защото в становището на експерта от извадка в Изипей е записано 1100 лева, че са получени от С. Г., а главницата по договора е посочена 2100 лева. Т.е. има разминаване, което следва да се уточни. Моли да бъде попитан експерта дали е проверил въпросното платежно от Изипей АД
С оглед недействителността на договора за кредит, платени са 569 лева по въпросния договор за кредит при реално предоставени 1100 лева, поради което следва частично отхвърляне на исковата претенция. В този смисъл, разноските по делото следва да са изцяло в тежест на ищеца, тъй като ответникът е потребител по смисъла на ЗЗП и Директивата. В този смисъл Определение № 65 от 12.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2213/2025 г., II т. о., ТК.
2
Според Решение №129/30.07.2024 г. по т.д. №630 по описа на ВКС за 2023 г.:
Ответникът е потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към банката, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК Присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл.422 ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол.
В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.
Ето защо, в случая не следва да бъдат присъждани разноски в тежест на ответника в първоинстанционното производство, като разноските за експертиза счита, че следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, а не в 3 тежест на бюджета на съда.
Оспорва като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение заплатен от ищеца в заповедното и исковото производство и моли да бъде намален до неговия справедлив минимум, съразмерно с отхвърлената част, в случай, че съдът не приеме горната теза на ВКС.
Искът е основателен до размера от 531 лева, представляващо неизплатена чиста стойност по договора за кредит, като разликата над 1706.94 лева се отхвърли като неоснователна.
Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за отхвърлената част на иска, което е приблизително 2/3 от размера на претендираното в размер, като приема, че процесуално представителство по такова дело е в размер на 205 евро, следователно 135 евро е справедливо възнаграждение в настоящото производство.
Вещото лице Л. С. Ц., редовно призован се явява лично.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозирано заключение на съдебно-техническата експертиза с вх. № 8497/25.03.2026 г. на вещото лице ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ /поотделно/: Да пристъпим към изслушване на заключението на в.л. Л. С. Ц., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към изслушване заключението на вещото лице Л. С. Ц. на допуснатата съдебно-техническа експертиза вх. № 8497/25.03.2026 г.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Л. С. Ц. на ** години, български гражданин, женен, неосъждан, без родство или служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Обещавам да дам вярно заключение.
4
Поддържам експертиза. представеното заключение на съдебно-техническата
СЪДЪТ намира, че заключението на вещото лице следва да бъде прието по делото, тъй като е дало отговор на поставените въпроси, поради което и О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице Л. С. Ц. на съдебно-техническа експертиза вх. № 8497/25.03.2026 г.