Определение № 2316 от 28.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2316 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502128 по описа за 2024 година Производство по чл. 278, ал.1 във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от З.С.Б., чрез процесуален представител юрк. Н. Г. П. против Разпореждане № 18 744 от 27.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 9534/2024 г. по описа на РС Пловдив ХІX гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против М. Д. Д. от гр.Пловдив. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане чрез оспорване изводите на съда въз основа на поддържаното от жалбоподателя становище, че в ЗПК допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по отношение на понятието „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдеще, а не в смисъл на разходи, част от ГПР, които допускания или предвиждания са били изчерпателно изброени в Директива 2008/ 48 на Европейския Парламент / чл.19/ и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, така и издадения въз основа на тях ЗПК , с позоваване и анализ на двата вида допускания / базови допускания и допълнителни допускания/. В тази насока се сочи съдебна практика на ПОС по в.гр.д.

№1651/20г, на БАС по в.гр.д.№ 236/ 2021г , БОС по гр.д.№ 1040/2020г и др.

Счита се, че след като в общите условия ясно и изчерпателно били посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора 1 същите са посочени в процентно изражение и в глобална сума, то независимо от липсата на данни за взети предвид допускания сама по себе не пречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции.

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Заповедният съд е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против М. Д. Д., отчитайки параметрите и условията на представения по делото ДПК от 15.11.2022г., сключен между потребителя и „Ситибанк Европа“ АД, клон България“, ЕИК:203670940 чийто частен правоприемник е заявено по договор за цесия от дата 15.02.2022г. с подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на датата 31.10.2023г. да се явява настоящият заявител в заповедното производство, какъвто договор за цесия не е представен към Заявлението по чл.410 ГПК, от една страна.

На второ място при проверката относно наличието на предпоставките за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, правно обосновано е от заповедния съд задължението му да следи служебно за неравноправни клаузи в договора и за неговата действителност съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, в резултат на което като е констатирал недействителност на договора, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тези изводи заповедният съд е направил въз основа на констатацията, че относно ГПР по договора за ПК липсва посочване на методика за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвения процент, предвидено е заплащане на застраховка в полза на кредитора, нее ясно дали това вземане е включено в ГППР, не са посочени данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявява да липсват такива. С оглед на това е намерено, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл.23 ЗПК на заявената главница към момента на издаване на заповедта.

Фактическият извод е обоснован правно въз основа на пар.1, т.1 ЗПК относно определяне на общият разход по кредита за потребителя, в който се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за кредит като условие за сключване на договора. Затова е мотивиран, че потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи, като нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

2

Освен недействителността на договора, мотивирана е и невъзможността да се присъди чистата стойност на кредита, на основание чл. 23 ЗПК, тъй като не е уточнено каква част от главницата и акцесорните вземания са заплатени по кредита, видно от молба вх.№ 65417/ 18.06.2024г. по вх.рег. на ПРС на заявителя, с която се оспорва необходимостта от това уточнение в заповедното производство. Поради тези констатации и изводи са отчетени предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за отхвърляне изцяло на подаденото заявление по чл.410 ГПК.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С разпореждане № 16 557/06.06.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението с писмена молба да изложи обстоятелства във връзка с това погасявани ли са от страна на кредитополучателя суми по процесния договор за паричен заем и ако са погасявани – за погасяване на какви по вид задължения по договора са отнесени тези суми и в какъв размер.

По така дадените указания на заповедния съд е постъпила молба от заявителя, с която е заявено, че по въпроса относно извършените плащания по процесния договор е посочено, че са обстоятелства от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на длъжника в исковото производство, за което същият носи доказателствена тежест, въз основа на която теза се сочи, че преценката за неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението може да бъде направена единствено в рамките на исковия състезателен процес.

При така формулирания отговор на постъпилата молба от заявителя фактически дадените указания не се явяват изпълнени в конкретика , а са изложени съображения в насока достатъчност на заявените в заявлението обстоятелства. Така посочените обстоятелства на жалбоподателя в уточнението по заявлението обуславя преценката на въззивния съд относно необходимостта от изпълнение на дадените указания от съда за уважаване /частично/ на заявлението, които не са били изпълнени от заявителя. Следва да се държи сметка за формалността на заповедното производство, като с оглед целта му - да се провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил 3 изисквания за редовност от външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, а по отношение на съдържанието му, текстът препраща изрично към уредбата на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127, ал.

1 от ГПК. Или законът приравнява задължителното съдържание на заявлението и на исковата молба по отношение на индивидуализацията на вземането, досежно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането и в какво се състои. Законовото изискване за необходимо съдържание на заявлението е необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането. При положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, исковият съд да може да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и това, предмет на евентуалния иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Идентичността между двата предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този см.

Определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Поради това, с оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва да е ясно посочено какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и начинът на определяне при формиране на претендирания му размер. Тези изисквания не са изпълнени от заявителя, въпреки дадените конкретни указания на съда. В настоящия случай дадените указания целят възможността за преценка на размера на претендираното вземане при обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор, които обуславят извод за недействителност по силата на императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК.

Служебно задължение на съда при преценка дали да издаде заповед за изпълнение е да провери наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или съществуването на обоснована вероятност за наличие на такива въз основа на съдържанието на договора, всички приложения към него и приложимите общи условия, съгласно императивната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Процесуалният закон предвижда неиздаване на заповед за изпълнение на основание неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или обоснована вероятност за това, като преценката за наличието на отрицателната предпоставка е обусловена и от наличие на съмнение за неравноправност на клаузи в договора, водещи до неговата недействителност, на основание чл. 22 ЗПК. За тази преценка е 4 необходимо ясно изложение на обстоятелствата как е формиран размерът на вземането, с оглед извършени плащания по кредита, доколкото от заявителя в конкретния случай не се претендира целия размер на главницата, нито се претендира вземането частично, с оглед преценка дали да бъде издадена заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита и в какъв размер.

Следователно с подадената от заявителя след получаване на указанията на съда молба не са изложени всички обстоятелства, на които се основава вземането, не е налице необходимата индивидуализация на вземанията, включително по отношение на начина на формиране на размера, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 ГПК, въпреки дадения срок за изпълнение на указанията на съда.

За пълнота следва да се отбележи правилността на констатацията на заповедния съд относно наличието на данни за дължимо възнаграждение за допълнителните услуги, за което е посочено изискването на пар.1, т.1 ЗПК за включването му в общият разход по кредита.

Мотивираното от заповедния съд относно дължимостта на възнаграждение при сключен допълнителен договор за допълнителни услуги, свързан с основния договор за кредит от 20.02.2020г. , независимо дали е условие за неговото сключване, се намира, че при посочен само в процент ГПР, вкл. при вземане предвид всички допускания за настоящи или бъдещи разходи, съставлява основание за отказ за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, така както това се приема в последователната практика на настоящия въззивен състав, че попадат в разбирането за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от посочената от заповедния съд Директива 2005/29/ ЕО, поради липсата на коректна информация за потребителя относно точния или максимално определяем размер на общата дължима от него сума. Това е базова информация, необходима за преценката на потребителя относно икономическите параметри на договора и наличието на интерес от неговото сключване, независимо регламентацията на понятието за базовите и допълнителни допускания в международно правната уредба на общностното право, целта на която е въвеждане на предвидимост на подлежащите от потребителя плащания във времето и защитата му като по-слабата икономически страна в кредитното правоотношение.

5

По отношение на извършените плащания по процесния договор неоснователно е възражението, свързано с категорията им на правопогасяващите юридически факти независимо от доказателствена тежест на длъжника за изпълнение на договорно задължение, на което кореспондира процесуалното задължение на заявителя за изпълнение на формалните изисквания по в чл. 410, ал. 2 във вр.с чл. 127, ал. 1 от ГПК.