Решение № 4759 от 25.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4759 гр. Пловдив, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330111369 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против Т. Х. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 20.09.2019 г. между ответника и трето лице - кредитор „Сити кеш” ООД е сключен Договор за паричен заем № *********, при Общи условия и спазване на ЗПК, въз основа на който дружеството е предоставило заем в размер на 1400 лева.

Ответникът се задължил да върне същия ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, представляваща печалба за кредитора, в размер на 184.64 лева, на 29 равни седмични вноски, всяка в размер на по 54.64 лева. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1584.64 лева, като договорната лихва била договорена в размер на 184.64 лева. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 10.04.2020 г.

Посочва се, че по договора ответникът заплатил общо 372.51 лева, с която сума задълженията били частично погасени. Предвид забава в плащанията, на основание чл. 7, ал.

1 от договора била начислена и лихва за забава в размер на 555.25 лева за периода 16.11.2019 г. – 31.05.2022 г.

Ответникът дължал следните суми по договора: 1101.50 лева – непогасена главница, 92.30 лева – договорна лихва за периода 15.11.2019 г. – 10.04.2020 г. и 555.25 лева – обезщетение за забава за периода 16.11.2019 г. – 31.05.2022 г.

Твърди се, че на 04.03.2021 г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2021 г. между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който последният като цесионер придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви. Сочи, че във 1 връзка с уведомяването на длъжника за извършената цесия, на същия му било изпратено уведомление по пощата с известие за доставяне. В условията на евентуалност моли да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7790/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. състав, за всички упоменати по-горе суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение за недължимост, в резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли предявените претенции да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 31.05.2022 г. до окончателното й погасяване.

Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Счита, че сключеният със „Сити кеш“ ООД Договор за паричен заем № *********/20.09.2019 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Възразява, че при изготвяне на Договора не били спазени редица императивни разпоредби, в която връзка излага подробни съображения.

Посочва, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото шрифтът, на който бил написан договора, вкл. приложения погасителен план, не бил еднакъв по вид, формат и бил по-малък от 12, което водело до нищожност на целия договор, тъй като не била спазена изисканата от закона форма.

На следващо място, били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, доколкото общият размер на кредита не бил посочен коректно и чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като в договора не било посочено по какъв начин се определя и изчислява лихвения процент. Било налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като посоченият в договора ГПР не отговарял на реалния, поради което договорът бил нищожен.

Предвидената неустойка също била нищожна, тъй като била уговорена в противоречие и нарушение на добрите нрави и била прекомерна. Същата не била уговорена с оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й била предвидена кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя. Размерът й бил близък до размера на предоставения паричен заем, като било предвидено същата да се кумулира към погасителните вноски и по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че поради невключване на неустойката в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора.

Сочи, че в чл. 12, ал. 2 от Общите условия било предвидено, че заемодателят има право след разглеждане на направеното искане да промени параметрите на заявения заем по свое усмотрение, без да дължи обосновка за това, поради което счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 4 ЗПФУР.

На следващо място, излага, че съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като съгласно ал. 2, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Счита, че с извършените по договора плащания не се санира нищожността, като не било ясно на каква стойност са същите и какво точно е погасявано с тях.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира сторените разноски в заповедното и в настоящото производство.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 3919/31.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7790/2022 г. на РС Пловдив, ХІІІ гр.с., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1101.50 лева – главница; сумата от 92.30 лева – договорна лихва за периода 15.11.2019 г. 10.04.2020 г.; сумата от 555.25 лева – обезщетение за забава за периода 16.11.2019 г. – 31.05.2022 г., произтичащи от Договор за паричен заем № ********* от 20.09.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, което вземане е прехвърлено с договор за цесия на кредитора; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 31.05.2022 г. до окончателното плащане , както и разноските в заповедното производство в размер на 34.90 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ответника и трето за спора лице – кредитор „Сити Кеш” ООД, възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № ********* от 20.09.2019 г., по силата, на който на ищеца е предоставена сумата от 1400 лева, която е усвоена. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 704/18.01.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договор за кредит и цесия.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за паричен заем – в оригинал /л.93-95/, се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и Т. Х. Т., е подписан Договор за паричен заем № *********/20.09.2019 г.

От рамковия договор за цесия от 04.03.2021 г. и приложение № 1/04.03.2021 г. към него /л.16-29, в което под № 615 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за заем.

Ето защо и, съдът приема за доказано подписването на договора между първоначалния кредитор и ответника, съгласно които е налице съглашение за предоставяне на паричен заем в размер от 1400 лева, която е усвоена от ответника. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.40 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 29 седмични погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1584.64 лева.

Според чл. 6 от договора за заем, страните се споразумяват, договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от процесния договор, с подписването на договора, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от договора, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 996.36 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към настоящия договор за заем, в 3 конкретния случай, на 29 седмични вноски, или заема, ведно с нестойката по чл. 8 от Договора, следвало да се върне на 29 равни седмични вноски, всяка в размер на 89 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Сити Кеш“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора на исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.