Решение № 14420 от 18.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14420 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110110154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 415 от ГПК.

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Т. Т., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 1 764,58 евро, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г., както и сума от 113,07 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 20.11.2025 г., сумата в размер на 34,77 евро – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г., както и сумата от 6,00 евро – мораторна лихва, текла върху главницата за дялово за периода от 16.07.2023 г. до 20.11.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в РС-Раднево (24.11.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 702 / 24.11.2025 по ч.гр.д. № 1004 по описа на съда за 2025 г., на Районен съд – Раднево.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2023 г. до м.04.2025 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното 1 ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът А. Т. Т. лично оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че ищецът е доставял топлинна енергия до процесното жилище при това в количество и качество, както сочи ищецът. Оспорва обаче да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ, като в тази връзка подчертава, че не е собственик на процесния имот и, че за това обстоятелство ищецът не е ангажирал необходимите доказателства. Липсата на качество на потребител за ответника обуславя абсолютната неоснователност на исковете на ищеца. Моли същите да бъдат отхвърлени от съда.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спор.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 702 / 24.11.2025 по ч.гр.д. № 1004 по описа на съда за 2025 г., на Районен съд – Раднево. Последната е връчена на длъжника редовно.

По делото е представено извлечение от в-к. "Монитор" от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД са публикувани в един местен ежедневник. Между страните липсва спор, че същите са валидни и действащи през процесния период.

От представено по делото електрофотографско /ксерографско/ копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.07.1991 г., подписан между инж. Димчо Шопов – представител на ИК на ОбНС и купувачът А. Т. Т., се установява, че въз основа на Заповед № ДИ-030-5876/1990 г. от 06.06.1991 г. председателят на ИК на ОбНС „Люлин“ продава на А. Т. Т. процесния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр. София, район Люлин, ж.к.

„Люлин“, бл. 540, вх. А, ет. 8.

От приложен Протокол от 10.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажната собственост с адрес: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 540, вх. А се установява, че същата е свикала общо събрание, за да вземе решение за ползване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Съврисис“ ЕООД.

По делото е приложен Договор от 2002 г., сключен между етажната собственост с адрес: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 540, вх. А , от една страна като възложител и „Техем сървисис“ ЕООД, от страна – като 2 изпълнител. Видно е от договора, че етажната собственост е възложила на дружеството да осъществява топлинното счетоводство и дялово разпределение на процесните топлоснабдени имоти, находящи се в споменатата ЕС.

Доколкото ответникът не е оспорвал количеството и качеството на потребената топлинна енергия, в проведеното на 16.07.2026 г. открито съдебно заседание и в светлината на чл. 153 от ГПК съдът е отделил посочените факти и обстоятелства като безспорни между страните.

По делото са представени и две съобщения към фактува /за двата отоплителни сезона/ с отчетен период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. (първи отоплителен сезон и първа фактура) и от 01.05.2024 г. до 31.07.2025 г. (втори отоплителен сезон и втора фактура).

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за които е издадена заповед № 702 / 24.11.2025 по ч.гр.д. № 1004 по описа на съда за 2025 г., на Районен съд – Раднево за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

По главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката:

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на 3 топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /договор от 16.07.1991 г./ следва извод, че процесният имот е собственост на ответника, въпреки оспорванията на последния в обратен смисъл.

В случая ответникът Т. имат качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за целия процесен период.

В тази връзка между ответника и "Топлофикация София" АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не са в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е единствен собственик, а оттам и потребител на топлинна енергия в имота.

За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Посоченото решение не влиза в конфликт с Решение от 23.10.2025 г. по дела С-760/23 на СЕС, доколкото по делото нито се въвеждат възражения срещу правилното изчисляване на сградната инсталация, нито се представят доказателства за неправилно определяне на същата.

В отговора си ответникът А. Т. Т. лично признава, че ищецът е доставял топлинна енергия до процесното жилище при това в количество и качество, 4 както сочи ищецът. Ето защо съдът приема, че сумите, посочени от ищеца за стойности, онагледяващи реалното количество потребена от ответника топлинна енергия съответства на действителността. Това означава, че и двата главни иска – за главница за топлинна енергия и за главница за дялово разпределение следва да се уважат за сумите, посочени от ищеца.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.