Решение № 65 от 01.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Ат. Кеманов Касационно гражданско дело № 20238002104573 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 303, т. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на И. М. Т., Н. М. С. и Е. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 136/20.06.2023 г. по в. гр. д. № 140/2023 г. на Силистренския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 77/13.02.2023 г. по гр. д. № 844/2022г. на Силистренския районен съд и са отхвърлени предявените от молителите срещу Ю. Х. Ч. искове, предявени по реда на чл.124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че всеки от ищците е собственик по наследство от М. Т./в условията на евентуалност давност/ на по 1/8 ид. ч. от дворно място с площ от 1360 кв.м., съставляващо пл. № ***, за който е отреден УПИ*** от кв. ***по регулационния план на [населено място].

Като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди наличието на новооткрито писмено доказателство- нотариално заверено пълномощно от 01.07.2003 г., с рег. № 3391 на нотариус Д. П., с район на действие РС-Силистра.Поддържат, че това писмено доказателство е от съществено значение за делото, тъй като от неговото съдържание се установява, че към датата на неговото съставяне ответницата не е считала придобитата по наследяване 1/6ид.ч. от процесния имот като част от своето имущество, тъй като в изпълнение на волята на своя баща, е предприела действия, за да я прехвърли на своя брат М. Т./наследодател на ищците/.

Ответникът по молбата Ю. Х. Ч. е депозирал отговор, в който се оспорват наличието на 1 предпоставки за отмяна на влязлото в законна сила решение на Окръжен съд – гр.Силистра.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна.Съображенията за това са следните :

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е разрешен спор за собственост между страните по делото, които са наследници по закон на общите наследодатели Х. Т. и Ф. Т..Ищците са твърдели, че притежават 1/2 ид.ч. по наследяване от техния баща и съпруг М. Т., който е син на Х. и Ф., а останалата половина от имота са я придобили по давност/лично и чрез присъединяване владението на наследодателя си/.Първоначално предмет на спора е бил целия имот, но с влязло в законна сила определение на първоинстанционния съд е прекратено частично производството по делото, като е прието, че спорна между страните по делото е само собствеността върху половината от имота.

Съдът е приел, че процесният имот е принадлежал на Х. М. Т. и съпругата му Ф. М. Т., които са го придобили по давност, която е изтекла по време на брака им.Х. Т. е починал на 10.12.2000г. и е наследен от наследниците по закон преживяла съпруга – Ф. Т. и двете им деца Ю. Ч. /ответник в първоинстанционното производство/ и М. Х. Т. /наследодател на ищците/.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че Ю. Ч. и М. Т. са заминали за Република Турция и трайно са се установили там до смъртта на баща им Х. Т. през 2000г.В този период в имота са живели Х.Т. и съпругата му, а през определен период от време дъщерята на М.Т. –Н. със съпруга си. М.Т. и Ю.Ч. са се завърнали заедно от Турция след смъртта на баща си.М. Т. е заживял в спорния имот заедно със своята майка, а Ю.Ч. в собствения си имот, намиращ се в съседство.Последната е посещавала процесния имот, обработвала е градината, полагала е грижи за брат си, който не е бил в добро физическо състояние и за майка си, която е била на легло.Ф.Т. е починала през 2016г. а през 2020г. е починал М.Т..По делото е прието за безспорно, че наследниците на М. Т. – преживялата съпруга И. Т. и дъщерите му Е. Т. и Н. С. трайно са се установили в Турция и не са обитавали имота, но са предприели действия по отдаването му под наем.Това е станало причина за недоволството на Ю.Ч. и за възникване на спора помежду им относно собствеността над имота.

С оглед на изложеното съдът е приел, че приживе М.Т. не е променил намерението се спрямо останалите двама съсобственика/майка и сестра/, като започне да владее целия имот за себе си, поради което не би могъл да придобие притежаваните от тях идеални части по давност.

С молбата за отмяна е представено пълномощно, заверено по нотариален ред на 01.07.2003г., с което ответницата И./Ю./ Х. е упълномощила лицето Ю. Р. да извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви управителни и разпоредителни действия с притежаваната от нея по наследство 1/6ид.ч. от процесния имот, като : сключи договор за покупко-продажба с купувача М. Х. Т. и прехвърли идеалната част от имота за сумата от 100лв., която й е била платена ; по негова преценка да дари идеалната част на М. Т. ; при евентуална доброволна делба да заяви пред нотариуса, че желае тази идеална част да бъде предоставена на нейния брат М. Т..

2

От съдържанието на пълномощното се установява, че към датата на неговото съставяне упълномощителят е имал желанието да прехвърли притежаваната от него идеална част от имота/възмездно или безвъзмездно/ на общия наследодател на ищците.Това по никакъв начин не означава, че от този момент Ю.Х. е загубила владението върху имота, доколкото не се установява, че в качеството си на владелец е изявила воля да не държи притежаваната 1/6ид.ч. за себе си.Това означава, че в тежест на насрещната страна е да установи промяна в намерението на техния наследодател, който от определен момент нататък е започнал да владее целия имот за себе си.На база изслушаните по делото свидетели съдът е приел, че такива действия от М. Т. не са били предприети.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че новооткритото доказателство не е от съществено значение за изхода на делото и не може да обоснове основанието по чл. 303, ал.

1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

В полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, който е съобразен с конкретната правна и фактическа сложност на делото, обусловена от обема на представените писмени доказателства и естеството на наведените доводи за отмяна.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. М. Т., Н. М. С. и Е. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 136/20.06.2023г., постановено по в. гр. д. № 140/2023 г. на Силистренския окръжен съд.

ОСЪЖДА И. М. Т., Н. М. С. и Е. М. Т. да заплатят на Ю. Х. Ч. сумата от 1000/хиляда/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3