Решение № 118 от 26.09.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Луковит, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Д. ЙОЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20234320100434 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „А.Б.“ ЕАД с ЕИК *** е предявил против ответника В. Й.д В., ЕГН ********** от *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за следните суми: 831,54 лв. – главница за периода 27.12.2019 г. до 17.03.2020 г., по договор № *** със системен партиден номер ***, от които:

169,20 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 344,70 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 317,64 лв. общ размер неустойки; 229,30 лв. - мораторна лихва за периода от 16.01.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. № 1/2023 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът /с предишно наименование „М.“ ЕАД/ извежда претенциите си от сключен с ответника сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер *** от 12.04.2019 г. със системен партиден номер ***. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифни планове без ДДС както следва: Приложение № 1 от 12.04.2019 г. с план A1 ONE Unlimited 41 с месечна такса в размер на 41,99 лв. за срок от две години.

Към горепосочения договор са закупени следните устройства на изплащане:

Апарат Apple iPhone6s 32GB Space Gray - с договор от 12.04.2019 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 22,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план.

За периода от 23.11.2019 г. до 22.01.2020 г. е било извършено изпълнение от страна на ищеца. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, 1 съгласно договора и Общите условия на „А.Б." ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка на 23.02.2020 г., договор № *** със системен партиден номер *** е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 317,64 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане операторът е издал фактура № 407242799 от 26.02.2020 г., в която са начислени оставащите месечни вноски за посочените по - горе устройства.

Предвид гореизложеното за периода 27.12.2019 г. до 17.03.2020 г. ответникът дължи на ищцовото дружество суми в размер 831,54 лв., от които 169,20 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 344,70 лв. -неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 317,64 лв. общ размер неустойки.

Върху посочената сума е начислена мораторна лихва в размер на 229,30 лв.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва истинността /автентичността/ на подписа на ответника върху всички, представени с исковата молба договори и приложения. Не оспорва предоставянето на процесните услуги.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1/2023 г. по описа на РС - Луковит е видно, че след подадено заявление от ищеца съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 53/01.02.2023 г., с която е разпоредил длъжникът В. Й. В. да заплати на кредитора „А.Б.” ЕАД следните суми: 831,54 лева - главница произтичаща от общ рамков договор № *** и партиден номер М 5857357, включваща: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 169.20 лв.; неплатени суми за устройство handset apple iphone6s 32 gb по договор за продажба на изплащане на обща стойност 344.70 лв.; неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 317.64 лв., за периода от 27.12.2019 г. до 17.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 04.01.2023 г. до изплащане на вземането; 229,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.01.2020 г. до 31.12.2022 г., както и разноски: държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Ищецът е представил в заверен препис описаните в исковата молба договори и приложения към тях. Във връзка със заявеното оспорване от ответната страна на истинността на представените документи, в частност автентичността на подписа, положен от ответницата, ищецът заявява, че ще се ползва от оспорените документи. Представя в оригинал документите на електронен носител, тъй като са подписани дигитално и представляват електронни документи.

Съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване на истинността /автентичността/ на така представените документи: Договор №*** от 12.04.2019г. и приложенията към него – Приложение №1, Приложение № 3 и Допълнение към приложение № 1, всичките от дата 12.04.2019 г., както и договор за продажба на изплащане № *** от 12.04.2019г., приемо-предавателен протокол от 12.03.2019г., досежно автентичността на подписа положен за купувач/абонат.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-графическа експертиза се установява, че подписите, положени върху графичен таблет /таблет за подписи/ и дигитално интегрирани чрез специализиран софтуер върху електронни документи а именно на общо шестнадесет позиции срещу статуси „Купувач:“, „подпис и печат:“, „За Абоната:“, „За потребителя:“ и „За купувача:“, между фирма А. и лицето В. Й.

В., с дата 12.03.2019 г. и 12.04.2019 г., по своите графически признаци са идентични с 2 подписа на лицето В. Й. В..

Съдът не намира основание да не кредитира заключението на вещото лице, поради което приема отразените в него факти за установени по делото. Предвид това съдът следва да приеме, че оспорването на автентичността на подписа, положен на описаните документи за ответника , не е успешно проведено, на осн. чл. 194, ал.2 от ГПК и същите следва да се ценят като доказателства по делото. От изложеното следва, че представените от ищеца документи се ползват с предвидената от закона в чл.180 ГПК формална доказателствена сила, а именно – представляват доказателство, че изявленията, които са направени в тях изхождат от посочените в тях лица.

Представени са 2 бр. фактури, в които са начислени потребени мобилни услуги и цена на месечни абонаментни такси на обща стойност 169,20 лв. и две месечни вноски на стойност 45,96 лв. за устройство на изплащане, в периода от 23.11.2019 г. до 22.01.2020 г., както и 1 бр. фактура, в която са начислени оставащите вноски за устройство на изплащане в размер на 298,74 лв.

Представени са и 3 бр. сметки за начисляване на неустойка: №

0552558266/23.02.2020 г. на стойност 114,99 лева – месечни такси; № 0552558267/23.02.2020 г. на стойност 46.02 лева – отстъпки от цена на услуги; № 0552558268/23.02.2020 г. на стойност 156,63 лева - отстъпки от цена на устройство.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза фактурираните услуги в процесните фактури са правилно изчислени и размера на неустойката /общо 317,64 лв., включващ: 3 стандартни месечни такси без ДДС – 114,99 лв., отстъпки от цената на месечния абонамент – 46.02 лв., отстъпка от цената на устройство Apple iPhone6s 32GB Space Gray – 156,63 лв./ е формиран правилно.

Предвид така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага установяване съществуването на валидни договорни отношения между ищеца и ответника по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, че такива са предоставени на ответника на претендираната стойност, че договорът съдържа клауза за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, факта на едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца по причини констатирано неизпълнение на задължение от ответника, както и кога, от кой момент е настъпило прекратяването на договора.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договори за електронни съобщителни услуги от 12.04.2019 г., и договор за продажба на изплащане от 12.04.2019 г., конкретизирани със съответните приложения.

По силата на тези договори за времето от 23.11.2019 г. до 22.01.2020 г.г. ответникът е ползвал предоставените от ищеца електронни съобщителни услуги, закупила е и продукт /устройство/ с уговорката да заплати продажната цена на 23 месечни вноски. Продуктът /вещта/ е бил предаден на ответницата с приемо-предавателен протокол, приложен по делото. За ответника е възникнало задължение да заплаща предоставените услуги ведно с месечните абонаментни такси и вноски за закупения продукт, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото не са ангажирани доказателства за това. Във всяка фактура е направена подробна разпечатка за вида, обема и стойността на ползваните услуги по договора, както и за месечните вноски за предоставения продукт на изплащане. Няма данни ответникът да е упражнила правото си по чл.26.6 от ОУ да оспори издадените фактури в 6-месечен срок от издаването им. При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото дружество е изправна страна, предоставило е услуги и продукт на ответницата за посочения срок и при установената в процесните фактури цена.

Неизпълнението на насрещното задължение на ответника за заплащане на ползваните услуги и цената на закупената стока обосновават извод за основателност на ищцовата 3 претенция за това вземане.

Тъй като не е постъпило плащане в определените срокове, на 23.02.2020 г. ищецът е прекратил договора едностранно на основание чл. 54. 12 ОУ поради забава в плащането на дължимите суми от страна на абоната повече от 124 дни и е начислил неустойка в размер на 317,64 лева, включваща 3 стандартни месечни такси без ДДС – 114,99 лв., отстъпки от цената на месечния абонамент – 46.02 лв., отстъпка от цената на устройство Apple iPhone6s 32GB Space Gray – 156,63 лв./.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца цената на предоставените мобилни услуги, устройство на изплащане и неустойки.

При това положение съдът намира, че искът по чл. 422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за следните суми: 831,54 лв. – главница за периода от 27.12.2019 г. до 17.03.2020 г., по договор № *** със системен партиден номер ***, от които: 169,20 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 344,70 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 317,64 лв. общ размер неустойки; 229,30 лв. - мораторна лихва за периода от 16.01.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. № 1/2023 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.