Решение № 630 от 12.07.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №

….... гр. Враца, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Наталия П., като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 764 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от М.К.К., ЕГН **********, чрез адв. М.Л., против И.М.В., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът твърди, че на

02.10.2017 г. с Договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег. № 4463, закупил от ответника лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“ с рег. № *****, но вещта останала във фактическата власт на ответника. В. поискал от ищеца да ползва автомобила две – три седмици, докато си закупи друг, на което ищецът се съгласил поради приятелските взаимоотношения между двамата. Две седмици по – късно ответникът поискал от ищеца Свидетелството за регистрация Част I на автомобила, за да отиде на почивка в Гърция, като обещал след като се прибере, да предаде автомобила на ищеца. Два месеца след продажбата – в началото на м. декември 2017 г. ищецът поискал ответникът да му предаде автомобила, но последният отказал. След това ищецът многократно канил ответника да му предаде автомобила, което той отлагал под различни предлози, докато през лятото на 2018 г. категорично отказал да предаде автомобила. Ищецът сочи, че на 09.08.2018 г. подал жалба в РУ – Враца, а на 02.11.2018 г. подал жалба в ОД на МВР – Враца. Въз основа на подадено от него заявление по ч. гр. д. № 4768/2018 г. по описа на РС – гр. Враца бил издаден изпълнителен лист, с който ответникът бил осъден да му предаде владението върху собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“ с рег. № *****. С протокол за предаване на движими вещи от 18.01.2019 г. по изп. д. № 556/2018 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов автомобилът бил предаден на ищеца. Ищецът заявява, че за периода от 02.12.2017 г. до 18.01.2019 г. ответникът е ползвал автомобила без правно основание, за което дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползването му в размер на средния пазарен наем на вещта, а именно по 15 лева на ден за периода от 02.12.2017 г. до 18.01.2019 г. или за 413 календарни дни общо сумата от 6 195 лева. С оглед на изложените обстоятелства иска от съда да осъди ответника В. да заплати на ищеца К. сумата от 6 195 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствени му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“ с рег.

№ ***** за периода от 02.12.2017 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. На първо място се изтъква, че искът е недопустим, тъй като след като между страните е бил налице сключен договор за продажба на МПС, ищецът е имал право да реализира правата си в друго производство, а субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД е недопустим. На следващо място счита, че същият е неоснователен.Сочи, че основанието на претенцията – лишаване на ищеца от ползването на автомобила и възможността да си служи с него, както и да го отдава за ползване на трети лица срещу заплащане на наем, може да се завят по друг исков ред и не може да бъде разгледан на основание чл. 59 ЗЗД.

Заявява, че ищецът и ответникът действително се познавали и между тях бил сключен договор за заем от 22.04.2014 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът К. предоставил на ответника В. в заем сумата от 1 600 лева с лихва от 15%. Твърди, че в продължение на 8 месеца К. изплащал на ищеца заемната сума в брой чрез месечни вноски, всяка в размер на 250 лева. След това между двамата бил сключен договор за заем от 07.10.2015 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно който ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 2 000 лева срещу лихва в размер на 15%. В продължение на 10 месеца ответникът изплатил задължението си към ищеца в брой чрез месечни вноски, всяка в размер на 300 лева. Между страните бил сключен договор за заем от 19.05.2016 г. за сумата от 3 000 лева, като допълнително извън тази сума ищецът предал на ответника и сумата от 1 000 лева, като ответникът ежемесечно заплащал на ищеца в брой по 600 лева на месец до 02.10.2017 г. На 01.10.2017 г. В. поискал от К. сумата от 3 500 лева, като последният се съгласил да му я предостави срещу обезпечение – залог върху вещ. Ответникът се съгласил да даде в залог собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“ с рег. № *****, но ако бъде развален сключеният между тях договор за заем от 19.05.2016 г. На 02.10.2017 г. в кантората на нотариус Е.С. двамата сключили договор за продажба на МПС, съгласно който ответникът прехвърлил на ищеца правото на собственост върху собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“ с рег. № *****, срещу сумата от 9 000 лева. К. заявил на В., че след като му върне дължимите суми, ще му върне автомобила и няма да има други претенции. К. предал на ищеца сумата от 3 500 лева съгласно договора за заем, владението върху автомобила не му било предадено. По последния договор за заем В. предал на К. два пъти по 1 125 лева средата на м. януари 2018 г., а впоследствие и още 4 000 лева. През м. февруари 2018 г. ответникът предал на ищеца последователно още 990 лева и след това 225 лева, с което счел, че е погасил задълженията си към него. От своя страна, К. нито развалил заемния договор от 19.05.2016 г., нито договора за продажба на лекия автомобил, а предприел принудителни действия и се снабдил с изпълнителен лист, по силата на който получил владението върху автомобила. С оглед тези твърдения ответникът прави възражение за нищожност на договор за покупко – продажба на МПС от 02.10.2019 г., като същият прикрива действителна воля на страните – прикрива сключен договор за заем от 02.10.2017 г. за сумата от 3 500 лева, а процесният лек автомобил служи за обезпечение на договора за заем, като дължимата сума и лихвите са върнали на заемодателя. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание, проведено на 14.06.2019 г., по искане на ищеца и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 5 113,11 лева вместо за сумата от 6 195,00 лева, като за разликата над сумата от 5 113,11 лева до пълния предявен размер от 6 195,00 лева производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С Договор за покупко – продажба на МПС от 02.10.2017 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4463/02.10.2017 г. на нотариус Е.С., И.В. продава на М.К. собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“, ДК № *****, рама № WAUZZZ4F16N139112, двигател № BMK102547, за сумата от 9 000 лева, която сума продавачът е заявил, че е получил напълно в брой от купувача при сключване на договора. Видно от Свидетелство за регистрация на МПС Част I, издадено на

06.02.2019 г., автомобилът е регистриран на името на ищеца М.К..

Със Заповед № 3007/12.11.2018 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4768/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, V състав, е разпоредено И.В. да предаде на М.К. процесната вещ, а именно: лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“, ДК № *****, рама № WAUZZZ4F16N139112, двигател № BMK102547.

С Разпореждане № 8795/12.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4768/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, V състав, е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Такъв е издаден на 12.11.2018 г.

С Протокол за предаване на движими вещи, изготвен по изп. д. № 20187210400556 по описа на ЧСИ Валери Йотов, на 18.01.2019 г. И.В. предал на М.К. лекия автомобил, ведно с талони част I и част II и 1 бр. ключ.

Видно от Договор за заем от 22.04.2014 г. с нотариална заверка на подписа рег. № 2395/22.04.2014 г. на нотариус Светла Бошнакова, Договор за заем от 07.10.2015 г. с нотариална заверка на подписа рег. № 4098/07.10.2015 г. на нотариус Е.С., и Договор за заем от 19.05.2016 г. с нотариална заверка на подписа рег. № 2180/19.05.2016 г. на нотариус Е.С., на посочените дати ищецът М.К. е предоставил на ответника И.В. в заем съответно следните суми: 1 600 лева, 2 000 лева и 3 000 лева, които В. се е задължил да му върне на съответните падежни дати, посочени във всеки от договорите.

Видно от Заповед № 2781/09.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4421/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, изпълнителен лист от 10.10.2018 г. и покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20189000401054 по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева, за изпълнение на задължението по Договор за заем пот 19.05.2016 г. М.К. е предприел принудителни действия срещу И.В.. Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист от 10.10.2018 г. /62 – 63 от делото/ по изп. д. № 20189000401054 по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева ежемесечно постъпват суми за погасяване на задължението.

Представените от ищеца и ответника жалби, депозирани пред различни институции, съдът не възприема и няма да обсъжда, тъй като само по себе си, депозирането на жалба не установява никакъв факт с правно значение, а е единствено израз на конституционното право на всяко лице да защитава своите права пред надлежните органи. Депозирането на жалба обаче не установява фактите, които страните се домогват да установят, доколкото не са ангажирани доказателства за развилите се по повод тези жалби производства и наличие на евентуално произнасяне от съд с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът не кредитира и находящата се на л. 31 от делото декларация без дата, подписана от ответника И.В.. Същата е представена от ответника и представлява писмено волеизявление на самия ответник, в което отразява изгодни за себе си обстоятелства. Същите обстоятелства са изложени в отговора на исковата молба и подлежат на доказване съобразно разпределената между страните доказателствена тежест чрез допустимите от ГПК доказателствени способи. Тази декларация не може да послужи за начало на писменото доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, за което подробни съображения ще бъдат изложени по – долу в настоящите мотиви.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че средната наемна цена на ден за кола като процесната в гр. Враца е 21,10 евро/ден за коли на възраст, не по – голяма от 7 години. Като се вземе предвид възрастта на процесния автомобил с първа регистрация 21.02.2006 г. и рискът от ненаемане на автомобила за целия период както и че за процесния период собственикът не е правил разходи за автомобила /тъй като не е бил в негова фактическа власт/, средната офертна цена за конкретния автомобил следва да е 30% от средната наемна цена или в размер на 6,33 евро/ден. За периода от 02.12.2017 г. до 18.01.2019 г. – 413 дни обезщетението е в размер на общо 5 113,11 лева. Съдът кредитира заключението по изготвената СИЕ като пълно, обективно, мотивирано и компетентно изготвено.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.В.В. и М.Т.В..

Свид. В., който е приятел на ищеца, заявява, че знае, че в края на 2017 г. К. закупил от В. неговия автомобил „Ауди А6“. Ищецът предоставил автомобила на ответника да го ползва, докато си купи друг автомобил, а впоследствие ответникът не му го върнал. Свидетелят бил пряк свидетел на телефонен разговор между ищеца и ответника по повод предаването на автомобила, при който ищецът настоявал автомобила да му бъде върнат от ответника. Знае, че автомобилът му е предаден по изпълнително дело на ЧСИ Валери Йотов през 2019 г. В останалата част показанията на свидетеля са неотносими.

Разпечатката съдържа 28 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ecb1ac8b-973f-4946-b1b8-02b99d949823