Акт от 21.07.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

Велико Търново, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря - С.Ф. и прокурора от Окръжна прокуратура - СВЕТЛАНА И. като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 91/2023 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:

I.За вида на производството и неговия предмет:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, на основание чл.300 от същия кодекс.

Ново разглеждане от АСВТ, по реда на чл.226 от АПК, на производство за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно принудително изпълнение, във вр. с отменително Решение № 1351/07.02.2023г. по АД № 9134/2022г. по описа на ВАС.

Образувано е по Искова молба/ИМ/ - вх. №

СДА-01-1617 от 08.09.2018г. в АС-Габрово, изпратено по подсъдност от ВАС на АСВТ, след отвод на съдиите в ГАС. Исковата молба е предявена от М.Д.К. *** против ДНСК София и

Габровски административен съд.

II.Становища на страните:

Ищецът твърди, че при проведено в периода 01-04.10.2013г. принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК е разрушен домът й, който е нейно единствено жилище като е приведен във вид негоден за ползване.

Претендира, че претърпените от нея вреди – имуществени и неимуществени са причинени от ответниците в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение на нищожна Заповед - № ДК

-02-СЦР-30/02.05.2011г., противоречаща на Решение на ГРС № 100/3.6.1995г. и Наредба № 13/2001г. Настоява, че тази намеса на държавата представлява нарушаване на правата й, гарантирани от Конституцията и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, поддържа ИМ и ангажира доказателства. В о.с.з. и в представена писмена защита моли съда да уважи претенциите й, т.к. счита че са доказани по основание и размер. Претендира разноски по списък в ПЗ, представена след о.с.з. и възразява за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт, претендирано от ответната страна.

Ответникът по делото – Дирекция за национален строителен контрол гр. София, действаща чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск като недопустим по съображения, изложени в писмен отговор. Настоява, че твърденията в ИМ са идентични с тези по АД № 16/2017г. на АС-Габрово и АД № 285/2017г. на ГАС. По първото дело са разгледани твърдения за несъразмерност на изпълнението, а второто е прекратено поради недопустимост на иска. Алтернативно ПП на ответинка счита, че ИМ е неоснователна и недоказана както по основание, така и по размер. Подробни съображения развива в писмена защита, които могат да се обобщят по следния начин. Процесният имот не представлява единствено жилище на ищцата. Правото на неприкосновеност на дома не е абсолютно, а в случая са налице предпоставките по чл.8, §2 от ЕКЗПЧОС. Намесата е предвидена в закон. Цели защита на обществения ред. Същата е и пропорционална, т.к. ищцата не е останала бездомна след принудителното изпълнение. Посочват, че всички свидетели и ВЛ сочат, че първият етаж от сградата е останал обитаем. Защитата на ответника обръща вниманието на съда, че при интерпетиране на доказателствата следва да съобрази, че видеозаписът е правен от ищцата в момент занчително по-късен от този на събарянето на незаконната част от строежа. Машините, заснети на видеозаписа са разчиствали отпадъците, които К. не е почистила, но не е било проведено машинно премахване на незаконната част от строежа. ПП считат, че обясненията на страната не следва да се кредитират с доверие, т.к. не се подкрепят от други доказателствени средства. Защитата се концентрира и върху съображения за съпричиняване, а относно някои елементи от фактическия състав, че са реализирани изцяло по причини в поведението на ищцата, която не е изпълнила доброволно заповедта, нито е съдействала при принудителното изпълнение, нито е укрепила и обезопасила сградата си след премахването на незаконната част. Това бездействие на ищцата е причинило част от вредите. Задължения върху собственика в тази връзка възлага чл.195 от ЗУТ. Настъпилият през 2016г. пожар също е нанесъл вреди върху сградата. По тези съображения и като поддържа всички свои предходни становища и първата ПЗ, ПП на ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове за имуществени, неимуществени вреди и законна лихва за забава, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на разноски, за което представя списък.

Окръжна прокуратура В. Търново

- участващият в делото прокурор, дава заключение за частична основателност на исковата молба. Счита, че от събраните доказателства безспорно са установени предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Налице е нарушение на чл. 8 от Конвенцията, тъй като от показанията на разпитаните свидетели и от обясненията на ищцата се установи, че имотът е бил нейно жилище, което тя е обитавала, а обстоятелството, че е притежавала друг имот не означава, че той е бил годен за обитаване и че тя е живеела постоянно в него. От изгледаните записи и също от обясненията на ищцата счита за установено, че законната част от имота е била засегната по начин, че възпрепятства нормалното ползване, поради което е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения прокурорът счита, че са нанесени неимуществени вреди, но същите не са в претендирания от ищцата размер. Тези неимуществени вреди могат да се извлекат от показанията на разпитаните свидетели. Намира, че по отношение на имуществените вреди, не са ангажирани доказателства за техния размер.

III.За допустимостта на производството:

Относно предмета на производството и неговата допустимост съдът прие следното от фактическа и правна страна:

По указания на касационната инстанция/вж.

Определение № 10453/04.07.2019г. на ВАС/ при първоначалното разглеждане на делото под № 809/2018г. на АСВТ, посочените в ИМ твърдения са квалифицирани като оплаквания за нарушено право по чл.8 от ЕКПЧОС – право на неприкосновеност на жилището. При това съдът е следвало да извърши проверка дали намесата на държавата е била пропорционална по смисъла на §2 от посочената норма от Конвенцията, като съобрази критериите за това, изведени в практиката на ЕСПЧ. Доколкото това не е сторено делото е върнато за ново разглеждане.

По указание на ВАС ИМ по АД № 809/2018г. на АСВТ е била оставена „без движение” като нередовна. В тази връзка е депозирано уточнение по същата. При спазване на указанията на ВАС първата инстанция на този етап е прекратила част от обективно и сбективно съединените искове с Определение № 246/22.07.2019г. по АД № 809/2018г. по описа на ВТАС и е върнала ИМ, в съответната част. Става въпрос за иска срещу АС-Габрово и претенцията за натурално обезщетение и възстановяване на дома на ищцата. Същото определение е влязло в законна сила на 29.07.2020г., поради което предмет на производството понастоящем е останал само искът насочен срещу Дирекция „Национален строителен контрол” гр. София. Претенцията според уточняващата молба/19.07.2019г./ е в размер на 225 000,00лв. и включва сумата от 75 000,00лв. за имуществени вреди и 150 000,00лв. за неимуществени.

При новото разглеждане на делото ищцата се опита да въведе като предмет на делото оплакването за нищожност на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК. Същото е оставено без разглеждане с протоколно определение в о.с.з. на 23.03.2023г. по съображения, че по въпроса е налице формирана сила на пресъдено нещо. С Решение на ГАС по АД № 154/2011г. е потвърдена законосъобразността на същата. Последното е оставено в сила с Решение № 4508/28.03.2012г. по АД № 1737/2012г. на ВАС. Посоченото протоколното определение на АСВТ по АД № 91/2023г. е оставено в сила с Определение № 6005/06.06.2023г. по АД № 4591/2023г. на ВАС.

В проведеното първо о.с.з. по АД №

91/2023г. на АСВТ на 23.03.2023г. ищцата поска увеличение на размера на иска на 450 000,00лв. и съдът го допусна. Впоследствие с определение в з.з. на 18.04.2023г./вж. л.69 и сл./ съдът отмени определението си в тази част, т.к. процесуалното действие е недопустимо на този етап от производството. ВКС поддържа практика, че понастоящем при действието на норма на чл.214 от ГПК, изменението на иска по размер е допустимо само до приключване на делото в първата инстанция при първоначалното разглеждане на делото, но не и след връщането му за ново разглеждане.

Във връзка с горното за правна яснота съдът направи уточнение по доклада като обяви на страните, че предмет на производството понастоящем е само искът насочен срещу Дирекция

„Национален строителен контрол” гр. София. Претенцията според уточняващата молба/19.07.2019г./ е в размер на 225 000,00лв. и включва сумата от 75 000,00лв. за имуществени вреди и 150 000,00лв. за неимуществени - главница, ведно с лихва за забава от 1.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата.

От фактическа страна исковата молба следва да се разгледа при твърдения за незаконни фактически действия по принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, съчетани от правна страна с оплаквания за нарушено право на неприкосновеност на жилището, закрепено в чл.8 от ЕКПЧОС. Впоследствие ищцата въведе възражение и за засягане на собствеността й – нарушение по защита на притежанията с основание чл.1 от Първи протокол към същата Конвенция. Същото е допустимо, доколкото се заявяват нови правни съображения към същите твърдения за факти.

Настоящият състав на АСВТ намери за неоснователно възражението на ПП на ответника, че искът за обезщетение е недопустим, т.к. вече е водено такова производство за обезщетение за вреди от принудителното изпълнение, приключило с влязло в сила съдебно решение.

С оглед заявените в ИМ твърдения за факти, съдът намира, че правното основание на предявените понастоящем искове е чл.299, ал.1 от АПК. Претендират се вреди от незоконосъобразно проведени фактически действия по принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, като в случая държавен орган е действал като орган по изпълнението.

Според чл.300 от АПК тези искове се разглеждат по реда на АПК. При това Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се явява субсидиарно приложим, на основание чл.203, ал.2, предложение първо от АПК. Разпоредбата предвижда, че за неуредените в кодекса въпроси на имуществената отговорност се прилага ЗОДОВ.

Видно е, че нормата на чл.299 от АПК е специална по смисъла на чл.8 от ЗОДОВ.

От приложените към ПО на ответника/вж. том първи по АД № 809/2018г. АСВТ/ писмени доказателства е видно следното:

ИМ на М. К. за вреди, причинени от ПИ на

Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. е върната като недопустима с Определение,постановено по АД № 285/2017г. на АС-Габрово. Прието е, че искът е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и предпоставка за допустимост на производството е тази заповед да бъде отменена, т.е. в хипотезата на чл.204, ал.1 от АПК, което условие не е налице. Напротив безспорно установено е, че Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК е преминала съдебен контрол по АД № 154/2011г. на АС-Габрово и е приета за законосъобразна, поради което самостоятелното й атакуване като нищожна е недопустимо. Решението на ГАС по АД № 154/2011г. е оставено в сила с Решение на ВАС по АД № 1737/2012г. Инициирано е и производство за отмяна, коетое било неуспешно/АД № 6908/2012г. на ВАС/.

Настоящият състав на АСВТ намира, че така обсъденото по-горе производство не е пречка за развитие на настоящото, т.к. ПО на иска е било по чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.204, ал.1 от АПК. Освен това същото е прекратено, т.е. по него не е формирана сила на пресъдено нещо. И най-важното в случая не са обсъдени възраженията на К. за допуснати нарушения по чл.8 от ЕКПЧ и чл.1 от Протокол първи към Конвенцията.

Относно производството по АД № 16/2017г. по описа на ГАС се установи, че това е ново разглеждане на делото с указания на ВАС да бъде квалифицирано по чл.299 от АПК, във вр. с члц128, ал.1, т.6 от АПК - обезщетение за вреди от принудително изпълнение. Но фактическите твърдения в ИМ са свързани с ПИ на Заповед № ДК-02-СЦР-14/11.11.2010г. Това е друга заповед за премахване на друг незаконен строеж в имота на К.. При това ИМ се основава на действия по премахване на ограда в имота и бетонни колове на ограждението по повод изпълнението на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК, което било извън разпореденото за премахване. Макар да са изложени мотиви за съразмерност на ПИ, искът е отхвърлен, т.к. не е налице отменен ИАА, на който е основано ПИ, т.е. в хипотезата на чл.204, ал.1 от АПК. Изобщо не са обсъждани фактическите действия по изпълнението, нито са обсъждани оплакванията, заявени по настоящем за нарушение на права на ищцата, защитени от ЕКЗПЧОС, в частност неприкосновеност на жилището и накърняване на собствеността. Тоест, изводът на настоящия сътав на съда е, че макар да е водила множество съдебни дела с различен предмет и правно основание в нито едно от тях М. К. не е получила възможност националният съд да извърши преценка дали процесът на вземане на решение за премахване на незаконния строеж осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по силата на чл. 8 от Конвенцията. Както изтъква ЕСПЧ, тъй като отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност на жилището, всяко лице, изправено пред този риск - независимо дали принадлежи към уязвима група или не - по принцип трябва да има възможност пропорционалността на мярката да бъде разгледана от независим съд в светлината на приложимите принципи по този член. В този смисъл виж §53 от Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на И. и Черкезов срещу България, по жалба № 46577/2015 г.