Решение № 84 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100901430 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 307 от Търговския закон (ТЗ).

Ищецът „М.“ ООД, представляван от адв. В. М., твърди на 18.08.2020 г. да е сключил с ответника Дирекция „Национален парк Ц.б.“ договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране и изпълнение на мероприятия за възстановяване на природни местообитания в НПЦБ чрез изпълнение на противоерозионни мерки“ срещу възнаграждение. Ищецът твърди след подписване на договора да са настъпили невъзможни за предвиждане обстоятелства – съществено нарастване на разходите за материали и трудови възнаграждения. Определя следващото се от промяната възнаграждение на 1339134 лв. при договорено от 1062654 лв. без ДДС. Иска се договорът да бъде изменен чрез увеличаване размера на възнаграждението с 221 706 лв. (съгласно увеличение в съдебно заседание на 27.10.2023 г. ).

В отговор по исковата молба Дирекция „Национален парк Ц.б.“ оспорва иска.

Застъпена е теза, че средствата по договора са осигурени от Оперативна програма „Околна среда“ и е предвиден механизъм за изменение при участие на финансиращия орган и извън правораздавателната компетентност на съда. Оспорва ищецът да действа по договора в качеството си на търговец, за да се възползва от реда по чл. 307 ТЗ, а и за изменение на договора смята за приложим единствено предвиденият ред от чл. 116 ал. 1 ЗОП, какъвто ищецът не е инициирал. Поддържа теза, че промяната в цената може да настъпи само при постигнато съгласие между страните, а при отклонение от специалния ред съществува опасност в качеството си на възложител по обществена поръчка да претърпи санкция.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – 1 адв. М. от САК поддържа иска. Смята за доказано нарастване на цените на извършените работи през периода на действие на договора значително над обичайните предвид здравната криза и войната в Украйна при твърдение промяната да не е била предвидима. Навежда доводи в писмени бележки.

Ответникът не изпраща представител в хода на устните прения и не изразява становище по спора.

Съдът като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

Страните не спорят, а и от представения договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране и изпълнение на мероприятия за възстановяване на проридни местообитания в НПЦБ чрез изпълнение на противоерозионни мерки“ от 18.08.2020 г. ответникът, наричан по договора и възложител, е възложил на ищеца три обособени според своя предмет дейности съответно: 1. Проектиране на противоерозионни мерки за възстановяване на природни местообитания в безлесната зона на НПЦБ, 2. Изпълнение на работни проекти за извеждане на противоерозионни мероприятия в обекти, разположени в горската зона на НП „Ц.б.“ и 3. Изпълнение на проектирани противоерозионни дейности по Дейност 1 в обезлесени природни местообитания на НПЦБ. Договорът сочи да е сключен въз основа на приложена от ищеца оферта, въз основа на която е определен за изпълнител, а дейностите да се финансират по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020. Определен е срок за изпълнение на всички задължения до 31.12.2022 г. За договорената работа е определено възнаграждение в размер на 1 823 000 лева без ДДС и 2 187 600,00 лева с ДДС.

Посочено е, че сумата включва всички необходими разходи за изпълнителя, а възложителят не дължи заплащане на каквито и да е други разноски, направени от изпълнителя. Според чл. 8 ал. 3 цената е фиксирана за времето на изпълнение на договора и не подлежи на промяна освен в случаите, изрично уговорени в договора и в съответствие с разпоредбите на ЗОП. Клаузата на чл. 8 ал. 6 предвижда, че спиране на плащанията към възложителя от финансиращия орган не е основание за спиране на договорените плащания.

Страните не спорят, а и представените доказателства позволяват извод, че на 07.06.2016 г. писмено е изразено съгласие ответникът да предостави на ищеца за временно и възмездно ползване водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект, стопанисван от „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Долен Дунав“, представляващ язовир „Трапище“, покриващ имоти №№ 00082, 000083 и 000267 с площ 86841 дка в землището на с. Сейдол, община Лозница, област Разград с начин на трайно ползване: изкуствена водна площ, друга изкуствена водна площ и предпазна дига за срок от 10 години. Посочено е, че наемодателят се задължава да предаде имота на наемателя за ползване в състояние, което отговаря на целите, за които е нает и не отговаря за недостатъците на наетия имот, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключване на договора. Посочено е, че наемодателят не носи отговорност за щети и пропуснати ползи от наемателя при сухи години, налагащи силно намаляване и/или цялостно източване на 2 водните маси от язовира или невъзможност да се завири язовира, поради маловодие или трайно засушаване.

Страните не спорят, че възложената работа е изпълнена от ищеца и приета от ответника съответно с протоколи от 18.10.2022 г. – регистрационен индекс и дата 82МВ113/25.10.2022 г., от 24.10.2022 г. (82МВ114/25.10.2022 г.), от 25.10.2022 г.

(82МВ115/26.10.2022 г.), от 31.10.2022 г. (82МВ120/02.11.2022 г.) от 01.11.2022 г.

(82МВ119/02.11.2022 г. ) и от 09.11.2022 г. (82МВ122/09.11.2022 г.).

От неоспореното заключение на вещите лица комплексна съдебно-оценителна експертиза се установява, че изпълнените по договора и приети от ответника строителни и горскостопански работи към датата на сключване на договора са на стойност 1 062 654 лв., а към датата на предявяване на иска (01.08.2022 г.) и към момента на приемането им възлизат на стойност 1284360 лв. като оскъпяването възлиза на 20,86 %. Вещото лице Т. сочи като причина за оскъпяването военния конфликт, довел до оскъпяване цените на строителните материали, на горивата и на труда.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Договорът е средство за удовлетворяване на заявени при сключването му насрещни интереси (чл. 8 ал. 2 изр. 1 ЗЗД). От тази гледна точка обещаното се явява основание за получаване на насрещно очакваното, а съгласието по правило е показателно за възприета от страните еквивалентност на престациите. Затова и съгласуваната воля ангажира страните със стриктно изпълнение – договорът има силата на закон за сключилите го (чл. 20а ал. 1 ЗЗД). По правило страните по договора са свободни да променят създадената от тях правна рамка на отношението, ако преценят, че не отразява адекватно съгласуваните интереси при възникване на правната връзка. Изрично обаче нормата на чл. 20а ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за изменение на договора и от съд в предвидени от закон случаи. Нормата на чл. 307 ТЗ овластява съда да измени или прекрати договор, когато са 1) настъпили такива обстоятелства, които страните 2) не са могли и не са били длъжни да предвидят, и 3) запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Правилото утвърждава съобразяване на правната връзка с утвърдени от правовия ред принципи, засегнати от непредвидими при създаването й обстоятелства. Настоящият състав споделя разбирането, че макар и регламентиран в Търговския закон, институтът на стопанската непоносимост е относим към всеки договор, освен ако закон изрично не изключва приложението му. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗЗД задължава длъжника добросъвестно да изпълни поетото задължение. Това ще рече да предприеме всичко необходимо, за да осигури постигане на обещания резултат, независимо какво ще му струва това. Когато обаче непредвидими обстоятелства предпоставят непосилно за длъжника усилие, съдът е овластен или да прекрати договора, или да измени съдържанието на договора, за да осигури поносимост на задължението.

В случая ищецът търси изменение на съществен елемент от договор за строителство.

3

Процесният договор е сключен по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Нормата на чл. 117а ЗОП изрично допуска и изменение, когато в резултат на инфлация съществено са се увеличили цените на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора и е наличен финансов ресурс. След като страните и по договор за обществена поръчка са овластени да договорят промяна на възнаграждението, няма разумна причина при игнориране на очертаното несъответствие от страна на кредитора правоимащата страна в правоотношението да бъде лишена от принципно признатата й възможност да наложи промяна в правната връзка. Предписаните критерии за промяна сочат на засегнат обществен интерес, чиято защита не компрометира принципите на добро финансово управление, за да повлече негативни последици за възложителя включително и когато средствата се осигуряват със средства на Европейския съюз. Ето защо съдът приема институтът на стопанската непоносимост за приложим включително и по отношение на договор, сключен по реда на обществените поръчки.

В случая се установява постигнато съгласие ищецът да поеме риска от изменение на цените в хода на изпълнение на работите (чл. 8 ал. 3 от договора). Вече стана дума, че договорът е закон за сключилите го, което съдът дължи да зачете. Съгласувана воля губи правната си сила само ако и доколкото излиза извън утвърдената рамка на договорна свобода – чл. 9 ЗЗД. Принципите на добросъвестност и справедливост произтичат от добрите нрави, поради което и установено противоречие с тях лишава от регулаторен потенциал така постигнатото съгласие. Следователно изводимият от тези принципи общоприет интерес очертава предела на договорната свобода при поемане на риск включително и от непредвидими обстоятелства. Достигането му лишава съгласието от правно значение и освобождава изпълнителя от така договорената имуществена тежест. От доказателствата по делото обаче не се установява непосилност на правилото на чл. 8 ал. 3 от договора в очертания вече смисъл.

От заключението се установява настъпила промяна в цената труда и материалите, водеща до непредвидимо оскъпяване и засягащо еквивалентността на престираното и очакваната престация. Т.нар. дистрибутивна справедливост позволява съизмеряване на даденото и полученото, но при съблюдаване на различните критерии (например според нуждите/приноса/способностите), справедливостта получава различно измерение. Затова и регулаторният потенциал на този принцип следва да бъде извлечен от обективно съществуващо и еднозначно негативно оценено въздействие върху зачетен от правния ред интерес. В тази насока преобладаващата съдебна практика възприема съществената нееквиваленстност на престациите като израз на противоречие с добрите нрави. Ищецът се позовава на промяна на цената на ресурс за изпълнение на част от възложената му работа.

Това обаче сочи на разход, който сам по себе си не касае нито заявения от възложителя интерес – да получи договорения резултат, нито този за изпълнителя по договора – да реализира приход. По делото не се установява как нарастването на себестойността на ресурсите е повлияло върху прихода от договора, за да бъде обсъждано дали и доколко промяната е довела до съществена нееквивалентност.

4

Както бе посочено вече намесата на съда в договорно установено отношение при условията на чл. 307 ГПК се налага за предотвратяване на непосилно бреме за длъжника при специфично правно средство – освобождаването му от правната връзка или редуциране обема на неговото задължение. Следователно институтът на стопанската непоносимост рефлектира върху интереса на кредитора, подчинявайки го на принципите на добросъвестност и справедливост чрез освобождаване на длъжника от непосилно за него бреме. Този институт не е в състояние да ангажира кредитора с повече, от това, за което се е задължил, каквото се търси в случая.