Решение № 8762 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8762 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.А АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от Д.А АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 2025111****734 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, за осъждане на ответниците Д. А. Т., ЕГН **********, и Е. А. Т., ЕГН **********, в качеството им на собственици на топлоснабден имот – Апартамент № **, находящ се в ******************************, с присъединен абонатен № ******, придобит въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя им – С. Й. Т., да заплатят следните суми в условията на разделна отговорност: за Д. А. Т., ЕГН *********, ½ от общото задължение, а именно – сума от 341,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 01.10.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 73,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 25.09.2025 г., сума от 9,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 01.10.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 2,17 лв., мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 25.09.2025 г., и- за Е. А. Т., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно – сума от 341,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 01.10.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 73,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 25.09.2025 г., сума от 9,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 01.10.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 2,17 лв., мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 25.09.2025 г.

1

В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********, поддържа, че ответниците, в качеството си на законни наследници на С. Й. Т. – бивш собственик на топлоснабден имот с адрес в

******************************, ап. № **, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Поддържа се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************ на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ********* съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. А. Т., ЕГН ********** и Е. А. Т., ЕГН **********, подават идентични по съдържание отговори на исковата молба, с които оспорват исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорват да са клиенти на ищцовото дружество за топлинна енергия, респ. – да са собственици или ползватели на процесния имот.

Оспорват твърдението, че притежават качеството на наследници на С. Й. Т..

Релевира се възражение за погасителна давност. Оспорват сумите за дялово разпределение да се дължат на ищеца, доколкото трето лице осъществява услугата. Не оспорва посочените в исковата молба суми. Молят за отхвърляне на исковите претенции.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставане на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

2

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото, че имот на адрес

************************************ е бил топлофициран. Между страните е безспорно, а и се установява от съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия – съгласно нотариален акт за покупко- продажба с рег. № 193 от 19.11.2001 г., С. Т. е закупила процесния имот, като същата е заявила откриване на партида със заявление – декларация с вх № 0П -**** от 22.01.2007 г. По данни от удостоверение за наследници от СО, район „*****“, същата е починала на 20.09.2023 г. и е оставила свои наследници Д. Т. – син и Е. Т. - син. Неоснователно е възражението на ответниците, че нямат качество наследници на С. Т.. Съгласно цитираното удостоверение за наследници, ответниците са синове на починалото лице. Наследственото правоприемство възниква от момента на смъртта на едно лице, като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части. Не се твърди, нито установява да са се отказали от наследството й. Ето защо и на осн. чл. 60, ал. 1 от ЗН, ответниците отговарят за задълженията до 20.09.2023 г., с които е обременено задължението на наследодателя си съобразно дяловете, които получават, а в период от 21.09.2023 г., ответниците несъмнено има качеството 3 на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / в качеството им на собственици по наследствено правоприемство. На осн. чл. 5 и чл. 9 ЗН, наследствената квота на всеки един от ответниците възлиза на 1/2. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а и се установяват от съобщения към фактури от 30.06.2023 г. и 30.06.2024 г., както и справка – извлечение за абонатния номер (на лист 25), че до процесния топлоснабден имот, адрес ************************************, ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност в процесния период. Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.

По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.

114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Исковата молба е подадена на 01.10.2025 г., следователно вземанията за топлинна енергия в периода от м.05.2022 г. до м. 07.2022 г. вкл. са станали изискуеми преди 01.10.2025 г. От съобщение към обща фактура от 30.06.2023 г. / на лист 21-22/ се установява, че за периода 2022 /2023 г. реално 4 консумираната топлинна енергия е в размер на 810,18 лева, от които платена е сумата в размер на 472,06 лева по фактури за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Видно от изравнителната сметка за същия период е налице сума за доплащане в размер на 338,12 лева. Тази сума е изискуема в 45 дневен срок от общата фактура и не е погасена по давност. Съобразявайки горното, съдът приема, че процесната сума не е погасена по давност. Това е така, защото същата представлява задължения за доплащане на реално потребена топлинна енергия в процесния период по изравнителната сметка, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения и са възникнали след изтичане на отчетния период, въз основа на резултат от изравняване, поради което изискуемостта за задължението е настъпила на 15.08.2023 г., с изтичане на 45 дневен срок от общата фактура /чл. 33, ал. 1 от ОУ/, а исковата молба е подадена на 01.10.2025 г. По горните съображения, настоящият състав приема, че претендираните вземания не са погасени по давност.

Не се установява плащане на процесните суми.

Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето и не са оспорени по размер, поради което искът се явява основателен в претендирания размер.