Определение № 1247 от 05.12.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1247 гр. ХАСКОВО, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П. Гражданско дело № 20235600100823 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 104 ГПК.

Гражданско дело № 823/2023 година по описа на Окръжен съд Хасково е образувано по искова молба, подадена от И. В. М. против Д.С.Г., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.Г.“.

С исковата си молба ищецът заявява, че е съсобственик с ответника на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Хасково, одобрена със Заповед № РД – 1863/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК – гр. София, с адрес ***********., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, ведно с подобрения в имота и ведно с построените в имота седем броя сгради, на които ищецът също съсобственик на 1/2 идеална част. Между страните имало и други съдебни производства, в хода на които на ищеца му станало известно, че ответникът е отдал под наем процесните имоти на фирма с договор за наем от 2011 г. с месечно възнаграждение 800 лв. Ищецът претендира половината от наема в размер на 400 лв. за период от 60 месеца или пет години назад от датата на предявяване на исковата молба или общо сума в размер на 24 000 лв. Също така на ищеца било известно, че в имота имало разположени и антени на мобилен оператор по силата на друг договор за наем, сключен от ответника преди повече от пет години за сумата от 400 лв. на месец. Ищецът претендира половината и от този наем в размер на 200 лв. за период от 60 месеца или пет години назад от датата на предявяване на исковата молба или общо сума в размер на 12 000 лв. Твърди се, че така получените суми под формата на наем представлявали добиви от вещта по смисъла на чл. 93 ЗС.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати общо сумата от 36 000 лв., представляваща половината от добивите от процесния 1 имот – наемна цена в размер на 800 лв. месечно, от които претендира половината – 400 лв. за периода от 24.11.2018 г. до 24.11.2023 г. и наемна цена в размер на 400 лв. месечно за разположени антени на мобилен оператор в имота, от които претендира половината – 200 лв. за периода от 24.11.2018 г. до 24.11.2023 г.

Съдът приема, че в условията на обективно съединяване са предявени два отделни главни иска, основани на дължими добиви от съсобствена вещ под формата на наемна цена по смисъла на чл. 93 вр. чл. 30, ал. 3 ЗС. В случая са налице две отделни искови претенции, тъй като добивите (или гражданските плодове от вещта) под формата на наемна цена се получават по силата на отделни облигационни отношения, по които страните са различни. В този смисъл, ищецът може да поиска както дължимия размер от наемната цена само по единия договор за наем, така и по двата – това е въпрос на неговата преценка, но при всички положения са налице две отделни искови претенции, които могат да бъдат заявени поотделно или за съвместно разглеждане. Освен това, касае се за кумулативно обективно съединяване на искове, при които липсва обусловеност. В тази хипотеза съдът ще дължи отговор и ще постанови решение по всяка една от претенциите поотделно, като решението ще подлежи на обжалване по всеки от кумулативно обективно съединени искове. Претендираната в петитума сума в общ размер на 36 000 лв. е определена чрез сумиране на двете дължими суми, но това не води до извода, че е налице един иск с цена от 36 000 лв.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Доколкото и двете претендирани суми – 24 000 лв. и 16 000 лв. – са под 25 000 лв., съдът намира, че обективно съединените искови претенции са родово подсъдни на районен съд с оглед на общото правило на чл. 103 ГПК. А с оглед на обстоятелството, че седалището и управлението на ответника – едноличен търговец, - се намират в град Хасково, следва изводът, че местно компетентният съд да разгледа делото е Районен съд - Хасково.

Поради това производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на родово и местно компетентния съд – РС Хасково.

Ето защо и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 823/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Хасково по подсъдност.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 3