Решение № 173 от 11.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500618 по описа за 2024 година

Производство по реда глава ХХ ГПК, Въззивно обжалване, чл.259 и сл..

С постановеното от Дупнишкия районен съд, решение №515 от 18.10.2024г. по гр.д.№2066/2023г., СУ“Христо Ботев“ – гр.Бобов дол, ул.“Св.Кирил и Методий“№12 е осъдено да заплати на С. И. С. от гр.Бобов дол 7305.25 лв, дължимо трудово възнаграждение, за периода 14.10.2021г.24.11.2023г. и 652.10 лв лихва за забава, за периода , ведно със Законната лихва върху главницата от 24.11.2023г. както и 1500 лв деловодни разноски. В срока за обжалване на решението, по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от СУ“Христо Ботев“, БУЛСТАТ 000252624, седалище гр.Бобов дол, общ.Бобов дол, обл.Кюстендил, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№12 чрез адв.М.

П. , с адрес на кантора- гр.София, ж.к.“Западен парк“, бл.131, вх.Ж, ет.4, ап.119 съд. адрес – гр.Дупница, ул.“Трети гвардейски полк“№88 .В подадената жалба са изложени съображения за нищожност, недопустимост, а при условията на евентуалност за неправилност на обжалвания съдебен акт. По оплакванията за нищожност - сочи се исковата молба, съдържаща искане за постановяване на решение с правно основание чл.71, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за защита от дискриминация, чл.245 КТ и чл.86 ЗЗД, за установяване нарушение произтичащо от дискриминация, обявяване недействителност на съществуващи дискриминационни норми във Вътрешния правилник за работната заплата, съответно уговорка в Колективния трудов договор , както и на съществуващи уговорки в

Допълнителни споразумения с работодателя.Позовава се и на съдържащото се в исковата молба искане, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по нататъшни нарушения , както за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, в размер на 10 500лв, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното 1 изплащане на присъдената сума.Поддържа, че въпреки последващи изменения на исканията му , с посочване на друго правно основание – а именно чл.71, ал.1 т.1 и т.3 от Закона за защита на дискриминация, чл.245 КТ и чл.86 ЗЗД, и намаляване цената на иска от 10 500.00 лв на 7500.00 лв, ведно със законната лихва , считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и изтеклата мораторна лихва върху неизплатената част от минималната работна заплата за всеки месец, в периода от назначаването му до подаване на исковата молба ,считано от датите на които е следвало да се извършват съответните плащания, до предявяване на иска , и промяна в цената на иска в с.з. на 03.09.2024г., то промяна в обстоятелствата на които се основават претенциите му няма.В основата на търсената с исковата молба защита ищецът е поставил обстоятелството, че при определяне и заплащане на следващото му се възнаграждение, е било нарушено правилото за равенство в третирането, поради което е поискал установяване на нарушението и осъждането на ответника да му заплати обезщетение за причинените вреди.Първоинстанционният съд при това положение не е присъдил обезщетение за вреди, а е присъдил „трудово възнаграждение“.От мотивите на съда според въззивника не става ясно каква е правораздавателната воля на съда , постановил решението, което той намира и за недопустимо.Изтъква, че защитата на жалбоподателя по предявения иск – видно от писмена защита е осъществявана изцяло в отговор на твърденията в исковата молба и насочена именно по претенция с правно основание чл.71, ал.1 т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.Вместо това в постановеното решение този въпрос не се засяга.Жалбоподателят счита, че предмета на делото определен от исковата молба се свързва с искането за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като последица от осъществен акт на дискриминация срещу ищеца, по признака „Лично положение“ и – чл.4, ал.1 ЗЗДискр и след като е възпроизведено съдържанието на посочения законов текст, визиращ признаци за дискриминация, завършва с извода, че решението е нищожно.Излага становище за нищожно решение, решение което не е постановено в предвидената от закона форма или е постановено от незаконен състав/ в случаите, когато актът е постановен от лице, което няма качество съдия или в състав без необходимия брой членове/, както и когато съдебния акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването, счита, че от обжалвания съдебен акт правораздавателната воля на съда не е видима, тъй като липсва каквото и да било произнасяне по оплакването за дискриминация и обезщетяване на вреди в резултат на дискриминация, не са надлежно очертани пределите на „разрешения „ правен спор. Извън горното, като порок на обжалвания съдебен акт се сочи обстоятелството, че не е извършен Доклад по спора, както изисква чл.146 ,ал.1 ГПК, като е възпроизведено съдържанието на законовата норма.В нарушение на посоченото законово изискване, страните са били лишени и от възможност за изразят становище във връзка с доклада. Позовава се на обстоятелството ,че с решението са обсъдени единствено трудов договор и заключение на вещо лице, като липсват доказателства за уважаване на този непредявен иск, както и за уважаване на реално предявения с исковата молба иск, доколкото не е доказана каквато и да било дискриминация по отношение на ищеца.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение, за прогласяване нищожността на обжалвания съдебен акт, алтернативно за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение евентуално отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.В жалбата се съдържа искане за заплащане на деловодни разноски.

Препис от жалбата е връчен на ищеца в производството С. И. С., ЕГН **********, от гр.Бобов дол, ул.*** В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Г. М., надлежно упълномощен.В 2 подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на подадената жалба.Ищецът в производството счита, че обжалвания съдебен акт е лишен от пороци обосноваващи нищожност на акта, в това число и поради „пълна неяснота на акта, в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването“.Счита, че правораздавателната воля на съда е напълно ясна, дори и без тълкуване.Счита, че решението не е недопустимо.Обжалвания съдебен акт според ответника е в съответствие с въведения с исковата молба предмет – субективното право на ищеца да получи обезщетение за периода, когато е работил, като педагогически специалист – учител по история и цивилизации и не е получавал пълното си трудово възнаграждение , което ответното училище е било длъжно да договаря с него и да му заплаща, както е договаряло и заплащало на останалите педагогически специалисти – поради различното третиране искането му за защита се основава на нормата на чл.71, ал.1 т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.Повторени са твърденията от исковата молба, относно размерите на Договорени и получавани трудови възнаграждения, както следва:по силата на Трудов договор №103/14.10.2021 г. в размер на 1260.00 лв, на основание Вътрешни правила за работната заплата в СУ“ Хр.Ботев“ Бобов дол – /определен с Приложение 3 към чл.16, ал.1 от Наредба №4/2017г. МОН, изм. с бр.12/2021г., в сила от 01.01.2021г./.Посочено е, че вместо уговорения размер от 1260 лв – са изплащани съответно получавани 1008 лв т.е 80% от 1260.00 лв, защото според тогавашния директор на училището ищецът не отговаря на изискванията за назначаване на длъжността.По същите причини до 01.11.2023г., както е посочено и в заключението на вещото лице – договаряна и изплащана МРЗ в размер на 80% от определената във Вътрешните правила и съответно в Приложение №3 към чл.16, ал.1 от Наредба №4 от 2017г. МОН/ изм.бр.35 от 2022г. , в сила от 01.04.2022г. -1415.00 лв, изм. бр.71 от 2022г., в сила от 01.09.2022г. -1486 лв, изм. бр.75 /2023г. в сила от 01.01.2023г.-1709 лв.Счита, че уговорките между страните относно намалените размери на дължими възнаграждения са нищожни, като вместо тях трябва да важат императивно определените от закона размери.В обстоятелството, че правната квалификация на предявения иск е определена на договорно основание, а не на посоченото в исковата молба основание, ответникът не намира основание за недопустимост на решението, предвид факта, че присъдената сума е в съответствие с посочената в заключението на вещото лице.Тъй като правото му е защитено, счита,че решението следва да бъде потвърдено.При преценка за неправилна правна квалификация според ищеца, решението следва да бъде отменено, а спорът решен по същество.В тази хипотеза, според ответника, следва да се има предвид, че Директорът на училището ,умишлено или не, е договарял изплащане на трудово възнаграждение в по – ниски размери от определените в Наредба №4 и съответно във Вътрешните правила и така е 4 поставил в неравностойно положение ищеца спрямо останалите учители,поради което исковете му следва да бъдат уважени.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение , а при отмяна, като неправилно след определяне на правилната правна квалификация за решаване на спора по същество, чрез уважаване на предявените искове.Претендира разноски.

С определение 16/10.01.2025г. на ищеца е указано в 1 – седмичен срок от връчването му, да конкретизира, предвид обстоятелството, че в първоинстанционния съдебен акт липсва произнасяне по исканията от исковата молба, за признаване за установено нарушение, представляващо дискриминация, и обявяване недействителност като дискриминационни норми във Вътрешния правилник за работната заплата, съответно уговорка в Колективен трудов договор и съществуващи уговорки в Допълнително споразумение, касаещи размера на дължимото му трудово възнаграждение, а в отговора срещу подадена от насрещната страна СУ“Христо Ботев въззивна жалба, се сочи, че Директорът на училището умишлено или не е договарял и 3 училището изплащало трудово възнаграждение в по – ниски от определените в Наредба №4 и съответно във Вътрешни правила и така е поставил ищеца в неравностойно положение, поради което предявените искове следва да бъдат уважени, дали искането му, в отсъствие на възможност въззивният съд да се произнесе за първи път по предявените искове, следва да се счита и за искане за постановяване на допълнително решение от Районния съд, каквато възможност съществува, но предвид разпоредбата на чл.250, ал.1 изр. второ ГПК се погасява с изтичането на 1 – месечен срок от връчване на решението.

В определения срок на 27.01.2025г. по делото е постъпила молба-уточнение, подадена от С. И. С., от гр.Бобов дол, ул.*** общ.Бобов дол, обл.Кюстендил, ЕГН ********** чрез пълн-к адв.Г. С. М. в която се потвърждава искането, като такова на основание чл.71, ал.1 т.1 и т.3 Закона за защита от дискриминация – за установяване на дискриминация и заплащане на обезщетение за вреди.Уточнява, че искането му не следва да се приема, като искане за постановяване на допълнително решение по иска за установяване на нарушението, защото и по иска за присъждане на обезщетение за упражнена дискриминация също няма произнасяне.Поради произнасяне от първоинстанционния съд, извън предмета на спора и обхвата на търсената защита, по непредявени искове е искане за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане.Едновременно с това е изразено становище, че изразеното в отговора на жалбата, относно допустимостта на решението е неправилно и че става въпрос за приета от първоинстанционния съд правна квалификация, която обуславя допустимостта на постановеното решение.

В хода на производството жалбоподателят потвърждава исканията си , а ответника по жалбата – ищец в производството прави изявление за основателност на оплакванията за недопустимост на решението, съответно искане за връщане на делото за разглеждането му от друг съдебен състав.