Решение № 121 от 04.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Търговище, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500206 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 99 от 12.07.2024 година, постановено по гр.д. № 152/24 по описа на Районен съд – Омуртаг, съдът е отхвърлил молба на Д. Ф. Е., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П...“, № .., действаща чрез пълномощника си адв. Б. Б. АК - Варна против Х. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „З...“, бл. ..., вх. .., ет. .. ап. .. за защита от домашно насилие. Със същото решение е осъдил молителката да заплати по сметка на РС – Попово, държавна такса в размер на 30.00 лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от молителката Д. Ф. Е. с твърдение, че постановеното решение е неправилно.

Съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие приемайки, че такова няма и не е отчел доказателствената сила на приложената декларация по чл. 9 от ЗЗДН. В декларацията са посочени конкретни фактически действия за упражнено насилие, като тя по смисъла на закона е годно доказателство за удостовереното с нея. Не са кредитирани показанията на свидетелите, сочени от нея, които по безспорен начин установяват извършеното насилие. Моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което молбата за защита да бъде уважена, като в нейна полза бъде издадена заповед за защита и бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН.

1

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, в който се твърди, че спрямо молителката не е упражнен акт на домашно насилие. Моли решението да бъде оставено в сила.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване на решението.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

От правна страна, настоящия състав намира следното:

Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правните изводи на решаващия състав на Районен съд – Омуртаг, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молбата като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават претенциите на молителката, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 8 от ЗЗДН.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона.

Законът защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, независимо дали тя е извършила преди това действия, провокирали извършителя.

Страните по делото нямат брак, но имат общо дете. Разделени са и детето живее със своята майка. От събраните по делото от районен съд гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената дата е възникнал конфликт между ответника по молбата и семейството на молителката. Те са се 2 срещнали пред заведение в гр. Търговище, като ответникът по молбата е пожелал да види детето си. Именно по този повод е възникнал конфликта, който е прераснал в бой. Не е ясно кой е започнал, но е категорично че молителката е била в страни. Боят е бил между ответника по молбата, брата и бащата на молителката. Всеки от тях е получил сериозни наранявания, но нито молителката, нито детето са били наранени.

По повод на възникналия скандал е била образувана полицейска проверка, която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство за причинена средна телесна повреда на Ш.Ф.Е.- брат на молителката. В хода на проверката са били разпитани както молителката, така и всички присъствали- нейните родители, нейния брат, ответника по молбата и неговия приятел, който е бил с него. Никой непосредствено след инцидента не е заявил, че спрямо Д. Е. са били отправени заплахи за живота и здравето от страна на Х. А.. Едва в съдебно заседание свидетелите на молителкатанейни родители, твърдят, че такива са отправени, но към цялото семейство.

Конкретно към нея заплахи или агресия не е имало от страна на Х. А..

Поради спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на твърденията й, не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. При наличието на други доказателства, изложеното в декларацията подлежи на преценка. Трайно установената съдебна практика е в посока, че изявленията на самата страна по гражданското дело, макар и съдържащи се в рамките на дадени от нея свидетелски показания в друго производство и пред друг орган на власт, когато се отнасят за неизгодни за нея обстоятелства по делото, съставляват извънсъдебно признание на факти и се преценяват от съда с оглед всички останали обстоятелства по делото, т.е. – съставляват годно доказателствено средство. В случая пред орган на досъдебното производство пострадалата е дала сведения относно настъпилия инцидент и в тях тя не говори за отправени към нея заплахи от страна на Х. А.. Това, както и показанията на независимите свидетели на ответника по молбата опровергават изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН. До известна степен се опровергават и от показанията на нейните свидетели, които потвърждават, че спрямо нея агресия от страна на А. в този момент е имало.

Поради горното правилно първоинстанционният съд е приел, че описания в декларацията акт на домашно насилие, не се е осъществил.

С оглед изложеното, въззивният съд счита, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна, 3 разноски по делото, в размер на 600 лв.

Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса по жалбата в размер на 12.50 лв., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН

С оглед изложените по-горе мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 12.07.2024 година, постановено по гражданско дело № 152/24 година по описа на Районен съд – Омуртаг.

ОСЪЖДА Д. Ф. Е., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Варна, ул.

„П...“, № 2, действаща чрез пълномощника си адв. Б. Б. АК - Варна да заплати на Х. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „З...“, бл.

.., вх..., ет. ..ап. .., разноски пред въззивната инстанция, в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА Д. Ф. Е., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Варна, ул.

„П...“, № .., действаща чрез пълномощника си адв. Б. Б. АК - Варна да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса по жалбата в размер на 12.50 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4