Решение № 260050 от 14.10.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260 050 гр. Варна, 14.10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№287 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ВГ – 3“ ЕООД, гр.София, чрез адв.М., срещу постановеното решение №1217/30.12.2019г. по т.д.№1726/2018г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила.

Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона.

Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност.

В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения.

По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.Панайотов, поддържа жалбата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна

„Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.

Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.

В обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба, как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

Третото лице помагач

„НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ст.ю.к.Димитрова, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че не са налице основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП – 5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между страните. Оспорва твърденията в жалбата, че съдът не е изложил мотиви по същество на спора и приложението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ. Твърди, че спорният въпрос между страните е на каква цена следва да се изкупува от ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия след достигане на нетно специфично производство от 2000 КВтч., установено в Решение СП-1/31.07.2015г.

Съдът е направил анализ на правната уредба, отчел е измененията на същата и ги е отнесъл към процесните отношения. Правилен е и формираният извод, че приложението на две преференциални цени в рамките на произведеното количество ел.енергия, произведена от ВЕИ, не намира опора в закона. По преференциална цена следва да се изкупуват само произведените количества енергия го достигане на размера на нетното специфично производство, според вида на централата.

Разделянето на цените в две групи е наложено от различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник на различните производители.

Оспорва и твърденията в жалбата, че съдът неправилно е приложил последствията от отмяната на решение СП -1/31.07.2015г.Необосновано и в противоречие на закона е твърдението на въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа от една преференциална категория в друга. Липсва основание за прилагане на две тарифи спрямо един и същи производител в рамките на една и съща година.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.

В съдебно заседание третото лице помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд водещи до недопустимост на решението.

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от "ВГ-3" ЕООД, гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 167 118.31 лева, представляваща дължима цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2015 г., както и сума от 48 986.27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015 г. до 26.10.2018 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008 от 15.12.2010 г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008 от 12.11.2008 г., сключени между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).

Между страните е сключен

Договор за изкупуване на електрическа енергия № 90/17.02.2010 г., въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия от ВтЕЦ „ВГ-3“ и „ВГ – 6“, при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

Твърди се, че за месец септември 2015 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 779,040 MWh, за която е издал фактура № 94/12.10.2015 г. на стойност 8 904.22 лева с ДДС, като продажната цена е в размер на 9,5248 лв./MWh (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар). Произведените количества енергия са при работа на централите под 2 250 часа, но е надхвърлен прагът от 2 000 MWh/инсталиран 1 kW мощност. Впоследствие, след като централите са надминали 2250 часа работа, ищецът е издал дебитно известие № 96/31.10.2015 г. към фактура № 94/12.10.2015 г. на стойност 167 118.31 лева с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т.

1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 178,7652 лв./ MWh). След корекцията продажната цена, стойността на доставената през м.09.2015г. енергия е в размер на 176 022.53 лева с ДДС. Към настоящия момент е заплатена единствено стойността по фактура №94/12.10.2015г. в размер на 8904,22лв.

Във връзка с начина на формиране цената на произведената енергия са изложени следните твърдения:

Към момента на сключване на договора за изкупуване за процесните централи са се прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-010/30.03.2010 г. на ДКЕВР. Същите са приложими за период от 15 години, т.е. от 09.07.2009 г. до 08.07.2024 г. за единия генератор и от 09.10.2009 г. до 18.10.2024 г. за другия.

С влизане в сила на

Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. В последното са определени две цени за изкупуване в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата: до 2500 часа – 188,29лв./МВтч и над 2500часа – 172,95лв./МВтч. С изменението на закона е предвидено, че на изкупуване по преференциални цени подлежи цялото произведено количество енергия от възобновяеми източници, но не се изменя срока на договора за изкупуване, т.е. до 08.07.2024г. и до 18.10.2024г.

С изменение на ЗЕВИ

/в сила от 01.01.2014г./ е въведена промяна в количествата ел.енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без последната да се променя. Това количество е определено за енергията произведена до размера на средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количествата над това, по утвърдена от КЕВР цена. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са ограничени количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на ел.енергия” /“НСП“/, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ. Въз основа на същото с Решение СП-1/31.07.2015 г. е определено нетното специфично производство на ВяЕЦ, което е определено на 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа и на 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа, както и цената за изкупуване на ел.енергията от същите в размер на 188,29лв. за първите и 172,95лв. за вторите.