Определение № 594 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Варна, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900809 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Ясмин Мария Ренате Бендер, гражданка на ФР Германия, родена на *****************, с адрес: ***********, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №5, ет.5, офис 501, чрез адв.М. Д., против “Ломбарди Нетуърк“ ЕООД, с ЕИК 207224476, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, м-ст “Траката“, ул.“Сандрово“ №7, представлявано от Кристиян Джюзепе Енцо Ломбарди, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 40000 евро, представляващи сбор от предоставени по договори за заем парични средства, от които 24500 евро предоставени в заем на траншове в периода 0611.12.2023г., 10000 евро предоставени в заем на траншове в периода 11-12.07.2023г. и 5500 евро предоставени в заем на траншове в периода 15.02-06.12.2023г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-23.12.2025г. до окончателното й плащане, както и сумата от 5421.71 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, върху главниците от датата на поканата за връщането им-31.12.2024г. до датата на завеждане на исковата молба в съда-23.12.2025г.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме неоснователност на горепосочените искове, се претендира осъждане на ответника да заплати процесните суми за главници като получени без основание в хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД или евентуално на основание чл.59 от ЗЗД като неоснователно обогатяване. И в двата случая претендира законната лихва върху общата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както процесното обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от датата на поканата за връщането им до датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и деловодни разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и 1 чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което делото, следва да се разгледа в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищцата, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Доколкото, част от искането на ищцата за разпит на свидетели е поставено в зависимост от становището на ответника при условията на чл.164, ал.2 от ГПК, то произнасянето по това искане следва да се отложи за първото по делото о.с.з.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Ясмин Мария Ренате Бендер, против “Ломбарди Нетуърк“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 40000 евро, представляващи сбор от предоставени по договори за заем парични средства, от които 24500 евро предоставени в заем на траншове в периода 0611.12.2023г., 10000 евро предоставени в заем на траншове в периода 11-12.07.2023г. и 5500 евро предоставени в заем на траншове в периода 15.02-06.12.2023г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от 5421.71 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците от датата на поканата за връщането им-31.12.2024г. до датата на завеждане на исковата молба в съда- 23.12.2025г. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме неоснователност на горепосочените искове, се претендира осъждане на ответника да заплати процесните суми за главници като 2 получени без основание в хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД или евентуално на основание чл.59 от ЗЗД като неоснователно обогатяване. И в двата случая се претендира законната лихва върху общата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както процесното обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 31.12.2024г. до 23.12.2025г. Претендират се и деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени неформални договори за заем, по силата на които ищцата в качеството на заемодател е предоставила в заем парични средства на ответното дружество-заемател, чрез банкови преводи, всеки един на стойност, съответно 24500 евро, 10000 евро и 5500 евро. Твърди се, че средствата по първия заем от 24500 евро, са преведени по банков път по сметка на ответника с IBAN ********************* в периода 06-11.12.2023г., на пет транша, четири от които в размер от по 5000 евро и един на стойност от 4500 евро. Поддържа се, че според уговорката между страните, въпросната сума е предоставена от ищцата като финансова помощ под формата на заем, с част от която в размер на 20000 евро да се погаси дълг на ответното дружеството към трето лице-Илона Даме /Ilona Damе/, а остатъка от 4500 евро е предназначен за покриване на текущи нужди на дружеството. Излага се, че средствата по втория договор за заем в размер от 10000 евро, са предоставени от ищцата, чрез два банкови превода на 11 и 12 юли 2023г., всеки в размер от по 5000 евро, като с тези средства ответника е целял закупуването на закупи джет ски, които в последствие да отдава под наем. По отношение на третия договор за заем в размер от 5500 евро се сочи, че същия е предоставен, чрез единадесет банкови превода в периода 16.02.2023г.-06.12.2023г., като с въпросните средства ответника е погасявал задължения, които е имал по силата на Договор за наем от 23.12.2022г., сключен с Румяна Петрова. Поддържа се, че процесните договори за заем, са неформални и сключени в устна форма, като цялата комуникация и кореспонденция между страните по повод процесните заемни правоотношения, в това число уговарянето и уточняването на различни техни аспекти, се е осъществявала както устно, така и писмено, чрез съобщения по WhatsApp, Messenger и Viber. Поддържа се още, че са налице многобройни изявления на органният представител на ответното дружество, с които същият признава, че ищцата е предоставила процесните парични средства под формата на заем, респективно че тези средства подлежат на връщане. В подкрепа на последно, подробно в хронологичен ред в исковата молба, са описани извадки от комуникация между страните, съдържащи изявление на представителят на ответното дружество, че са получени заемни средства от ищцата и се потвърждава задължението те да бъдат върнати, както и обещания това да се случи в различни срокове.

На следващо място се излага, че въпреки продължителната комуникация и наличието на съгласие за връщане на сумите, с оглед постоянното отлагане на това във времето, на 31.12.2024г. ищцата е изпратила изрична покана като съобщение по WhatsApp до ответника, с което иска връщане на сумите, дадени в заем в периода 2018-2024г., включително и тези по процесиите договори за заем. Сочи се, че поканата съдържа и напомняне за сключено между страните споразумение за погасяването на задълженията относно всички заеми, в общ размер от 250000 евро, чрез заплащане на дълга на месечни вноски от по 5000 евро в период от 50 месеца, като падежа на първата вноска е 31.10.2024г. Сочи се още, че с въпросната покана ищцата е заявила спиране на давност и готовност за предприемане на съдебни действия и търсене допълнително на лихви и разноски. Поддържа се, че според съдържащият се в съобщението в WhatsApp символ от “две оцветени в зелено тикчета“, получателят на съобщението го е получил, отворил и видял. Твърди се, че до ответника е 3 изпратена и допълнителна, втора изрична писмена покана за връщане дължими суми, подробно описани в списък под формата на таблица, с посочване на датата на предоставяне на заемите, размера и предназначението на всяка сума, включително и тези, претендирани в настоящото производство. Твърди се още, че с втората покана е определен нов срок за връщане на сумите, а именно до 19.03.2025г., като в условията на евентуалност, е направено искане за връщане на сумите като получени без правно основание. Поддържа се, че понастоящем ответника не е извършил никакво плащане, поради което за ищцата се е породил правен интерес от завеждане на процесните искове с правно основание чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за връщане на заетата сума в размер от 40000 евро, ведно със законната лихва върху главниците от датата на поканата за връщането им до окончателното им заплащане.

В условията на евентуалност, ако не се възприеме тезата за обвързаност на страните от договори за заем, се поддържа, че ответникът следва върне процесните суми, в общо размер от 40000 евро по силата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, като получени без основание. Излага се, че ангажираните по делото доказателства еднозначно установяват, че ищцата е извършили гореописаните парични преводи и ако за същите липсва правно основание, то те подлежат на връщане. Отново в условията на евентуалност, се поддържа, че ответното дружество, следва да върне въпросните суми на основание чл.59 от ЗЗД, тъй като с извършването на банковите преводи и получаването на сумата от общо 40000 евро, е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, като дружеството се е обогатило и неговият актив се е увеличил, а от друга страна от същия факт на осъществени банкови преводи е настъпило обедняване за ищцата, поради намаляване на паричните й средства. В този смисъл се поддържа, че е налице конкретна връзка между обедняването и обогатяването, произтичаща от общия факт на извършване на банкови парични преводи и липсата на основание. Ето защо и при липса на възможност за друга защита, е необходимо имущественото равновесие между тези субекти да бъде възстановено, следвайки принципа в гражданското право, че всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването съгласно чл.59 ЗЗД, а именно в конкретния случай със сумата от 40000 евро. Относно обезщетение за забава в размер на законната лихва, се излага, че същото е дължимо от деня на забавата, а именно от поканата за изпълнение от 31.12.2024г., от 28.02.2025г. или най-късно от подаване на настоящата искова молба.

Предявените главни претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а евентуалните такива в чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.

Предвид пасивното поведение на ответника, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест, ищцата следва да установи твърдените от нея факти и тези от които извлича изгодни за себе си правни 4 последици, а именно: наличието на валидни договори за заем, обвързващи страните с твърдените права и задължения; качеството си на изправна страна по договора, чрез реално предаване на заетата сума на заемателя; настъпване на падежа на задължението, както и да ангажира доказателства за размера на вземанията си. По евентуалните претенции следва да установи факта на преминаване на процесните парични средства в патримониума на длъжника или че същият се е увеличил за сметка на намаляване на имуществото на ищцата.