Решение № 3744 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3744 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Д. Христова като разгледа докладваното от Д. Христова Въззивно гражданско дело № 20221100512361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХХIХ – Защита срещу изпълнението. Раздел I .

Обжалване действията на съдебния изпълнител.

Делото е образувано възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 26799 от 12.09.2022г. подадена от длъжника Д. К. К. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. *******, ул. „******* представлявана от адв. К.А.С. от САК срещу Разпореждане № 29.08.2022г. постановено по изпълнително дело № 20229210400215, с което ЧСИ № 921 с район на действие СГС е отказал да вдигне запор, наложен върху вземанията на Д. К. К. в сметка на „Изипей“ АД, както и да възстанови на длъжника сумата от 387.94 лева, прихваната на 28.02.2022г. и сумата от 398.90 лева прихваната на 23.08.2022г. като задължение по изпълнителното дело.

В обстоятелствената частна жалбата излага, че жалбоподателката получава вземания от пенсия за инвалидност и намалена работоспособност чрез парични преводи в микросметка в чрез „Изипей“ АД. Твърди, че поради изтичане на срока на експертното решение за намалена работоспособност, едновременно са били изплатени суми дължими за три месеца, но независимо, че общия размер е надхвърлил несекверстрируемия мининум по чл. 446 чл.

466 а от ГПК, вземанията не са загубили несекверстируемия си характер и тяхното принудително събиране е незаконосъобразно.

Кредиторът в писмено становище с вх. Рег. № 33552 от 16.11.2022г. е изразил становище за неоснователност на жалбата.

В мотиви към обжалваните действия, ЧСИ № 921 с район на действие СГС излага, че жалбата е допустима, но неоснователна и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

1

Счита, че след като паричните преводи не са разходени в месеца на получаването, те представляват спестявания и са изгубили несекверстируемия си характер.

Съдът приема жалбата за процесуално допустима, в частта, в която на основание чл. 435, ал.2 т. 2 от ГПК длъжника обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несекверстируемо. В останалата част, в която се иска отмяна на отказа на съдебния изпълнител за вдигне запора върху сметка на длъжника в „Изипей“ АД по която сметка, длъжника получава парични преводи за пенсия за инвалидност и намалена работоспособност, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По същество на допустимата част от производството, съдът приема, че релевантни факти са следните:

Длъжникът Д. К. К. е уведомила ЧСИ, че има разкрита сметка в „Изипей“ АД, в която получава обезщетения от НОИ – представляващи пенсия в размер, под минималната работна заплата за страната. Със същата молба вх. Рег. № 07360 от 07.03.2022г. е посочила, че на 28.02.2022г. е удържана сумата от 387.94 лева. Видно от разписка за извършено плащане, твърдението в жалбата е вярно и не се отрича от ЧСИ, който е извършил прихващане по запор в ИД 20229210400215.

В приложеното към делото подробно описание на банков превод, се установява, че в периода от 07.02.2022г. назад до м. 08.2022г. , на всяко седмо/осмо число от месеца, НОИ е превеждал по сметка на длъжника, регулярно месечен размер на пенсията. Не се установява твърдението на жалбаподателката, че е извършен общ превод на три поредни забавени плащания.

„Изипей“ АД е уведомило ЧСИ, че 1./преведената на 15.03.2022г. сума в размер на 387.94 лева е постъпила по сметката на длъжника на 07.01.2022г. с основание „пенсия за м. януари 2022 г. и 2./преведената на 12.08.2022г. сума в размер на 398.90 лева е секверстируема част от два парични превода, всеки от което с наредител НОИ – на 08.09.2022г. с основание „пенсия за м. август“ и на 12.08.2022г. с основание „пенсии периодично плащане“. В писмото с изх. № 43801 от 25.08.2022г., не се посочват размерите на двата превода, а само преценката, че сумата от 398.90 представлява секверстируемата част от тях.

Съдът, при така установените по делото факти приема, че преценката за това, каква част от пенсията на длъжника е секверстируема, не е извършена от съдебния изпълнител, а от „Изипей“ АД ,който е изпълнител на запорното съобщение. Дружеството е извършвало преводи на суми, които според него са надхвърляли размера на минималната работна заплата. Същото дружество е дало и правната преценка, че наличните по сметката на длъжника суми имат характер на спестявания, а тази преценка е възприета в мотивите към обжалваното разпореждане. Не се установяват и твърденията на жалбоподателката, че сумите по сметката са натрупани поради нерегулярни преводи, както и обстоятелствата, които се твърдят като причина за натрупване – изплащане на суми общо за три месеца.

При тази фактическа установеност, съдът излага следните правни изводи:

2

Паричните вземания, в т.ч. възнаграждението за труд и пенсия са частично несеквестируеми. Върху вземанията за издръжка и социалните плащания, не се допуска принудително изпълнение, т.е. те са изцяло несекверстируеми. Законосъобразността на действието на съдебния изпълнител, следва да се преценява от наличните данни и мотивите към обжалваното действие. В този смисъл, съдебния изпълнител е длъжен да обоснове секверституемостта на основанието на получаваните парични преводи по сметката на „Изипей“ АД. От наличните по делото документи е видно, че плащането по сметката на длъжника е извършено от Националния осигурителен институт, а основанието е „пенсия“.

Понеже социалните плащания са родово понятие, а пенсията може да бъде както частично секверстируема, така и изцяло несекверстируемо плащане. От наличните данни в изпълнителното делото, не може се извърши индивидуализация на имуществото по сметката, за диференциране изведено чрез тълкуване на мотивите към ТР № 2/2013 г. От мотивите на ЧСИ и от наличните писмени доказателства, не става ясно каква е била натрупаната сума в сметката на длъжника, към 15.03.2022г. и към 23.08.2022г. и как е натрупана тази сума за да надхвърля една минимална работна заплата (МРЗ) /чрез еднократно плащане на три пенсии или чрез неразходването им по предназначение/.

Размерът на МРЗ се определя в ЗДБ и към датата на превеждане на суми от сметката на длъжника към сметката на ЧСИ в сила е сила е Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. обн., ДВ, бр. 8.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. и доп., бр. 77 от 16.09.2021 г., в сила от 16.09.2021 г., изм., бр. 8 от 28.01.2022 г., в сила от 1.01.2022 г.

Минималната работна заплата е определена в ПМС 331 от 26.11.2021 г. и е в размер на 650 лева.

Добавката от 60 лева е социално плащане, затова не следва да се включва в методиката ползвана от „Изипей“ АД и възприета в мотивите на ЧСИ към определяне на размера на секверстируемостта. Данните изложени в писмото от „Изипей“ АД не съответстват на разпечатката от извършените преводи в сметката на длъжника, нито са представени извлечения за извършените от тази сметка разходи, за да се установи натрупване на спестявания, които да са променили характера на имуществото от несекверстируемо в секверстируемо. Задължителната съдебна практика, установена в приетата т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, е единна, че съгласно чл. 446 от ГПК абсолютно несеквестируемо е трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и пенсията до размера на една минимална работна заплата (МРЗ). От разпечатката на извършените плащания от НОИ към сметката на длъжника е видно, че размера на преведените суми не е надвишавала размера на МРЗ, поради което съдът приема, че тези суми са несекверстируеми и съответно разпореждането от 29.08.2022г., с което се отказва връщането им е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба с вх. Рег. № 26799 от 12.09.2022г. подадена от длъжника Д. К. К. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. *******, ул. „******* представлявана от адв. К.А.С. от САК срещу Разпореждане № 29.08.2022г. постановено по изпълнително дело № 20229210400215 в частта, в която ЧСИ № 921 с район на действие СГС е отказал да вдигне запор, наложен върху вземанията на Д. К. К. в сметка на „Изипей“ АД.

ОТМЕНЯ действието на ЧСИ № 921 с район на действие СГС, с което е насочил и събрал несекверстируемо имущество - сумата от 387.94 лева, прихваната на 28.02.2022г. и сумата от 398.90 лева прихваната на 23.08.2022г. от сметка на длъжника в „Изипей“ АД, представляващи пенсия изплатена от НОИ, ненадвишаваща размера на МРЗ , на основание чл. 435, ал.2 т. 2 от ГПК

Решението в частта, в която съда е оставил без разглеждане Частна жалба с вх. Рег. № 26799 от 12.09.2022г. има характер на съдебно определение и може да се обжалва с пред Софийски апелативен съд в 7 седмичен срок от съобщението, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4