Решение № 243 от 07.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Русе, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520202250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. С. Е., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 23-1085-002845/05.10.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като не бил извършил вмененото му във вина деяние. Предвид на това моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява упълномощеният защитник – адв. К. Д., който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване както и за присъждане на разноски за производството. В ЗДвП съществувала легнала дефиниция за това какво представлявали пътища, отворени за обществено ползване, какъвто в случая пл. „Свобода“ не представлявал и това се установявало от събраните писмени доказателства, от 1 които явно се виждал, че площадът не е път, отворен за обществено ползване.

На второ място, наказващият орган не е установил авторството на деянието.

Представената декларация за самопризнание, уличаващо жалбоподателя в извършване на нарушението, не можела да ес ползва за всяко едно производство, защото имала изрично посочена от закона функция и е изчерпателно изброено в кои случаи може да се използва. Тя се съставяла от собственика или ползвателя на ППС при издаден електронен фиш и се установява кой е управлявал МПС. В случая не са налице хипотезите на чл.

186, ал. 5 и чл. 187, ал. 4 ЗДвП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 30.11.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 20.11.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1085-002845/05.10.2023 г. на началник група в „Сектор пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против Е. С. Е. за това, че на 08.09.2023 г., около 01,39 ч, в гр. Русе, на пл.

„Свобода“ до хотел „Дунав“ като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № Р *** КТ е извършил нарушение, като умишлено е форсирал двигателя на автомобила, поднасяйки го няколко пъти, преплъзвал задните гуми на автомобила в кръг на 360 градуса като с това си действие създал непосредствена опасност за преминаващите покрай него пешеходци.

Нарушението било установено след подаден сигнал от възмутени граждани и прегледан видеозапис от видеокамери.

От разпита на актосъставителя, свидетеля, огледа на вещественото доказателство – комапктдиск, и съдържащите се в него видеозаписи, както и от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

В ранните часове на 08.09.2023 г. и по-точно около 01,27 ч жалбоподателят Е. Е., в качеството си на водач, управлявал по улиците на гр.

Русе лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № Р *** КТ, собственост на 2

В. Л. А.. До него на пасажерската предна седалка се намирало неустановено лице от мъжки пол – негов познат. Автомобилът се движел по бул. „Цар Освободител“ в посока кръстовището му с бул. „Съединение“. Стигайки кръстовището, жалбоподателят извършил ляв завой към центъра на гр. Русе и продължил движението си по ул. „Петко Д. Петков“. Той стигнал паркинга на хотел „Дунав плаза“, където паркирал управлявания от него лек автомобил и заедно с неговия познат слезли от него, за да посетят намиращата се в близост игрална зала. След около 10 минути двамата се завърнали при автомобила и забелязали, че друг автомобил, сив на цвят, навлиза през спуснатите ограничители през паркинга на площад „Свобода“, който по принцип е забранен за движение за повечето превозни средства, включително и велосипеди. Сивият автомобил направил един кръг, след което излязъл отново през ограничителите и завил по ул. „Георги С. Раковски“.

Забелязвайки това негово движение жалбоподателят решил да навлезе също на територията на пл. „Свобода“, като сторил това в 01,35 ч и установил автомобила на приблизително около 10-тина метра разстояние от големия шадраван, намиращ се на площада, като задната част на автомобила сочила към него. Жалбоподателят и неговият спътник излезли от автомобила, като жалбоподателят започнал да позира до, пред и върху автомобила, а стоящият до преди малко на предната седалка пасажер – да го снима с телефона си, докато светлините на автомобила били още включени. След това жалбоподателят загасил светлините и направил няколко снимки на автомобила от различни ъгли, при което двамата с неговия познат се качили обратно в автомобила, жалбоподателят на мястото на водача, и тръгнали да излизат от площада през същото място, откъдето влезли, в посока паркинга на хотел „Дунав плаза“. Стигайки ограничителите обаче жалбоподателят взел решение да извърши завъртане на автомобила на 360 градуса и то на площада, при което помолил пасажера да го снима, докато извършва тези движения.

Пасажерът слязъл от автомобила и започнал да го снима с телефона си.

Жалбоподателят дал назад и се върнал обратно на пл. „Свобода“, а след това напред и започнал да завива към ул. „Александровска“ като пред заведение за бързо хранене „Тирол“ направил обратен завой и се насочил към централния вход на хотел „Дунав плаза“, изминал разстояние от около 2 м, след което форсирал двигателя на автомобила и рязко го завъртял на ляво, правейки кръг от 360 градуса, при което автомобилът поднесъл и задните гуми се 3 приплъзнали, като от така полученото триене на гуми се вдигнал пушек.

Забелязвайки тези движения на автомобила, неустановено по делото лице, което се движело по пл. „Свобода“ в посока, където се завъртял автомобила, се отдръпнало назад. След извършването на тези действия жалбоподателят Е. спрял, за да се качи неговият познат, и двамата напуснали района на центъра на град Русе с управлявания от Е. лек автомобил.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175, ал.

1 ЗДвП, е необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството на водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за последната хипотеза, която съответства на задължението му като водач по чл.

104б, т. 2 ЗДвП.

Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извършил маневра, която често се определя като „дрифт“. Няма легално понятие за "дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на 4 които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл са Решение № 291/28.11.2023 г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 250/2020 г., поради което това понятие се явява изяснено в достатъчна степен от превалиращата съдебна практика. Това е спортна техника на шофиране, което представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари Решение от 10.11.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 372/2020 г. Това всъщност и характеризира конкретното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е., от обективна страна.

На първо място се оспорва авторството на деянието, като тезата на защитата е, че така попълнената и подписана от жалбоподателя декларация, в която той посочва, че е управлявал автомобила на процесната дата, няма доказателствена стойност. Аргументите на жалбоподателя в тази насока са, че не са налице хипотезите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП. Тези твърдения са неоснователни. В настоящия случай нарушението не е установено нито с фиш, нито с електронен фиш, за да бъде изисквана конкретна декларация така, както повеляват разпоредбите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП за доказване авторството на нарушението, с което да се обори презумпцията, че деянието е извършено от собственика по смисъла на чл. 188 ЗДвП. В настоящия случай полицейските служители са предоставили на жалбоподателя декларация по чл. 188 ЗДвП, макар и същата да няма обвързваща доказателствена стойност, доколкото обстоятелството, че автомобилът не е управляван от собственика, вън от визираните от жалбоподателя хипотези, не е необходимо да бъде доказвано с декларация, а са допустими всички доказателствени средства.

Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или лицето, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговарят за извършването на нарушението. Лицето, на когото е предоставено моторното превозно средство, очевидно е правна фигура, различна от „вписания ползвател“, какъвто легален термин ЗДвП използва в някои от разпоредбите.

Следователно, няма пречка лицето, на което е предоставено превозното средство, да заяви, че същото го е управлявало, дори и това да стане с документ, озаглавен „Декларация за предоставяне на информация във връзка 5 с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП“, каквато е приложена подписана от жалбоподателя на л. 7 от делото, в която той посочва, че е управлявал процесното МПС при извършване на нарушението. След подписване на декларацията срещу жалбоподателя е съставен АУАН, който той е подписал без възражения. Следва да се отбележи, че в хода на административнонаказателното производство е извършена проверка, включително е била издадена ЗППАМ срещу собственика на МПС, а не срещу водача, т.е. контролните органи са положили усилия да разкрият обективната истина и да разграничат административните мерки, които следва да бъдат предприети спрямо собственика от административнонаказателната отговорност, която следва да бъде предприета спрямо лицето, комуто е предоставено управлението на автомобила. Освен това в хода на административнонаказателното производство са били установени видеозаписи от камери за видеонаблюдение, разположени на пл. „Свобода“ и на кръстовище, през което е преминал автомобила, като на последните на някои кадри се виждат достатъчно добре лицата на намиращите се в автомобила водач и пасажер, като тези записи са били възпроизведени в присъствието на жалбоподателя и при най-малкото съмнение за разминаване в личността на извършителя, доколкото актосъставителят е успял да придобие впечатление от външния вид на водача, извършил на нарушението, то административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя е нямало да бъде реализирана. Поради тези съображения съдът счита, че авторството на деянието се явява доказано и същото е осъществено от жалбоподателя.