Решение № 4349 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4349 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100507985 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 70515/29.06.2023 г. на М. В. М., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20178510400728 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 29.05.2023 г. (съобщено на длъжника със съобщение изх. № 34263/30.05.2023 г.), с което оставил без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че „постановлението“ на ЧСИ било немотивирано, изложени били само бланкетни съображения, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, което го поставяло в невъзможност да се защити. Последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия по отношение на длъжника М. В. М. било заявено с молба от 12.01.2021 г. С изтичане на двугодишния срок по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по отношение на жалбоподателя било прекратено по силата на закона, а отказът на ЧСИ да издаде постановление, с което да констатира прекратяването, бил незаконосъобразен. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на ЧСИ с указания за прекратяване на делото.

1

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „М.К.“ ООД, ЕИК *******, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител – разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20178510400728 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 06.02.2017 г. на „М.К.“ ООД, ЕИК *******, за събиране на вземания солидарно срещу длъжниците „П.“ АД, ЕИК ******* (по отношение на което дружество в хода на изпълнителното дело, на 27.04.2020 г., е открито производство по несъстоятелност), М. В. М. и С.Б.Г. по изпълнителен лист от 27.01.2017 г., издаден по т.д. № 9249/2016 г. на СГС, ТО, VІ-3 състав, за сумите 466 759.72 лв. – падежирала главница, ведно с обезвреда за забава под формата на уговорена лихва в размер на 10 % върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.07.2016 г., до окончателното плащане, и 47 607 лв. – разноски. С молбата за образуване е поискано налагане на запори по банковите сметки на солидарните длъжници.

След извършени справки, на 07.02.2017 г. и 08.02.2017 г. са наложени запори по банкови сметки на длъжниците, вкл. на длъжника М. М.; На 27.02.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на последния;

На 07.03.2017 г. са наложени запори върху две МПС – собственост на длъжника М. М..

С молба от 17.02.2019 г. взискателят поискал от ЧСИ повтаряне на неуспешно извършените действия по налагане на запори на вземанията на длъжниците по банковите им сметки, както и да извърши нова справка за налични МПС на длъжниците и ако такива са налични – да наложи запори, както и е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжниците.

2

С молба от 12.01.2021 г. взискателят отново поискал извършване на справки и налагане на запори по банковите сметки на всички длъжници, нови справки за МПС и налагане на запори, както и насрочване на опис на движимите вещи на длъжниците.

С молба от 03.01.2023 г. взискателят отново поискал от ЧСИ запор на банковите сметки на длъжниците, извършване на нова справка за МПС и налагане на запори върху налични такива, както и насрочване на опис на движимите вещи на длъжниците

С молба от 29.05.2023 г. длъжникът М.М. поискал от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да прекрати изпълнителното дело по отношение на него, както и да вдигне наложените запори и възбрани.

С обжалваното разпореждане от 29.05.2023 г. (обективирано върху молбата на длъжника) ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като няма основание за това.

На 31.05.2023 г. ЧСИ изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. М. до друг работодател, както и на 09.06.2023 г. наложил запори на вземанията по банкови сметки на същия длъжник.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право.

При множество длъжници по едно изпълнително дело срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно по отношение на всеки длъжник.

3

В случая по делото се установи, че няма двугодишен период от време, в който взискателят да не е искал извършване на изпълнителни действия по отношение на длъжника М. М.. Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че няма законово изискване съдебният изпълнител да мотивира разпореждането, с което отказва да прекрати изпълнителното дело.

Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК касае съдебните решения и е неприложима към актовете на съдебния изпълнител. На пълномощник на длъжника М. са давани възможности при поискване да се запознава с изпълнителното дело, с оглед на което правото му на защита не е било нарушено. Твърденията, че при преглед на 20.06.2023 г. делото било непълно, са недоказани, а към настоящото дело е приложен препис от цялото изпълнително дело, съдържащо 531 листа.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на жалбоподателя. Атакуваното разпореждане е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 70515/29.06.2023 г. на М. В.

М., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20178510400728 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 29.05.2023 г. (съобщено на длъжника със съобщение изх. № 34263/30.05.2023 г.), с което е оставено без уважение искането на М. В. М. за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4