Решение № 61 от 15.03.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. П., 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101185 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.

„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, ЕИК ***, твърди, че между „Б. т. к.“ ЕАД (като доставчик) и ответника (като абонат) е бил сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 16993076001 от 31.05.2018 г. Поддържа, че в рамките на така възникналото облигационно отношение, в периода 09.05.2018 г. – 07.08.2018 г., доставчикът е предоставил на абоната услуги от този вид, на обща стойност 56,93 лв.

Сочи, че поради неплащането в срок на това задължение и съгласно общите условия на процесната сделка, е настъпило нейното прекратяване, в резултат на което се дължи неустойка от 54,51 лв., формирана от трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса. Изтъква, че е придобил вземанията, произтичащи от описаното правоотношение, посредством Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г. Г.“ ООД, което по-рано ги е придобило от дружеството доставчик, чрез Договор за цесия от 16.10.2018 г., а ответникът е бил уведомен за цесиите в хода на делото. Посочва, че за неустоечното задължение е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Иска неговото съществуване да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът ЗДР. Р. К. , с адрес в гр. П., ул. „Е.т.“ № 22, ЕГН **********, намира предявения иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му, както и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Позицията си обосновава с доводи, че вземането за мобилните услуги, по повод на което се търси неустойката, е отречено с влязло в сила съдебно решение.

Съдът приема следното:

1. Предварителни въпроси:

1

1.1.) Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

1.2.) За претендираното вземане е била издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК с № 96/15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 855/21 г. на Районен съд – гр. П..

1.3.) Настоящият ответник (като длъжник в заповедното производство) е възразил срещу цитираната заповед, при условията на чл. 414 ГПК, заради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от същия кодекс ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил иск относно съществуването на оспореното задължение.

1.4.) Така обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките, формиращи фактическия състав на вземането, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.

2. Фактически и правни изводи по съществото на спора:

2.1.) Уважаването на разглеждания иск е предпоставено от кумулативната даденост на определени условия, а именно: 1/ облигационно правоотношение, създадено въз основа на твърдения договор за далекосъобщителни услуги между доставчика и ответника (като абонат); 2/ реалното предоставяне на такъв вид услуги от доставчика на абоната; 3/ уговорка, предвиждаща дължимост от страна на абоната на неустойка при предсрочното прекратяване на договора; 4/ предсрочно прекратяване на същия именно поради неплащане на стойността на предоставените услуги в срок; 5/ придобиване от ищеца на вземанията, произтичащи от описаното правоотношение, чрез сочените цесионни договори; 6/ уведомяването на абоната за цесиите и 7/ непогасяване на неустоечното задължение.

2.2.) С оглед правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е този, който трябва да установи положителните предпоставки за уважаването на иска му.

2.3) Неустойката е облигационноправен институт, чиято основна функция е да обезпечава изпълнението на друго (главно) задължението и да служи като обезщетение за вредите от неговото неизпълнение, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Затова и възникването й е детерминирано от наличието на неизпълнен главен дълг, към който тя има акцесорен характер. Следователно връзката помежду им е от положителен тип на зависимост, в резултат на което при липсата на главното вземане няма как да се породи и самата неустойка.

2.4.) От приобщеното към доказателствения материал копие на Решение № 8227/21.12.2021 г. по гр. д. № 363/21 г. на Районен съд – гр. П., влязло в сила на 21.01.2022 г., става ясно, че съществуването на главното вземане, във връзка с което е заявена процесната неустойка, е отречено в правната сфера на ответника, със сила на пресъдено нещо. Ето защо и самата неустойка също не се дължи, поради което искът за нея е неоснователен.

3. По съдебните разноски:

3.1.) При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на съдебни разноски има само ответникът.

3.2.) Техният размер възлиза на 250 лв. и е формиран от адвокатско възнаграждение, което е заплатено, съобразно отбелязването, направено по този повод, в представения договор за правна защита и съдействие.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, ЕИК ***, предявен срещу ЗДР. Р. К. , с адрес в гр.

П., ул. „Е.т.“ № 22, ЕГН **********, с който се претендира да бъде признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото следната сума, включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 96/15.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 855/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

54,51 лв. – неустойка, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 16993076001 от 31.05.2018 г., сключен между „Б. т. к.“ ЕАД (като доставчик) и ЗДР.

Р. К. (като абонат), вземанията по който са били придобити от „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, съгласно Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г. Г.“ ООД, което по-рано ги е придобило от дружеството доставчик, чрез Договор за цесия от 16.10.2018 г., като неустойката е възникнала от предсрочното прекратяване на договора за далекосъобщителните услуги, настъпило заради неплащане от абоната на стойността от 56,93 лв., на услуги от този вид, предоставени му в периода 09.05.2018 г. – 07.08.2018 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, ЕИК ***, да заплати на ЗДР.

Р. К., с адрес в гр. П., ул. „Е.т.“ № 22, ЕГН **********, сумата от 250 лв., представляваща съдебни разноски, дължими за исковото производство (гр. д. № 1185/21 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3