Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 524 от 28.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 583/2023
Вид
Определение № 524
Подписан
28.12.2023
В сила
28.12.2023
Състав
Христо Иванов Крачолов, Елена Йорданова Захова, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 22, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Пловдив, 28.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600583 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 вр. с чл. 270, ал. 4 от НПК.

С определение №612/14.12.2023 г., постановено по НОХД №734/ 2023г. на Пазарджишкия окръжен съд е било оставено без уважение искането за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите И. Л., В. Д., Д. П. и А.

У. от „задържане под стража“ в по- лека.

В предвидения за това срок определението е обжалвано с частни жалби, както следва: от адв. М. М.- защитник на подс. Л., от адв. К. К.- защитник на подс. Д. и на подс. У., от адв. Я. Р.- защитник на подс. П.. Във всяка една от жалбите се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид мярка за неотклониние спрямо всеки от сочените подсъдими.

Според адв. М. не е налице реална опасност обв. Л. да се укрие, нито да извърши друго престъпление. Счита, че по делото са налице доказателства относно семейни обвързаности на подсъдимия- дължими грижи спрямо непълнолетно дете и възрастни родители, които не са съобразени от окръжния съд. Намира, че продължителността на задържането на самостоятелно основание формира извод за необходимо облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия. Възразява срещу липса на анализ от първостепенния съд на наличните към настоящия момент доказателства по делото и извода, който те формират спрямо предположението подсъдимият да е реализирал инкриминираното поведение.

Адв. К. също сочи отсъствие на опасност при по- лека мярка за неотклонение подс. Д. да се укрие или да извърши друго престъпление, а направеният в противната насока извод от първостепенния съд намира за 1 необоснован. Същото становище изразява и в жалбата относно мярката на подс. У., като акцентира още на влошеното му здравословно състояние, за което не могат да се полагат адекватни грижи при действащата спрямо него най- тежка мярка за неотклонение.

В частната жалба на адв. Р. се излага становище, че не е налице нито опасност от укриване, нито от извършване на престъпление за подс. Д. П. и това повелява облекчаване на процесуалното му положение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, е неоснователно.

Доколкото в преобладаващата си част възраженията, изложени в частните жалби са еднотипни, същите следва да получат и обобщен отговор.

В разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК законодателят е предвидил възможност да бъде отправяно искане за промяна на действаща спрямо подсъдимия мярка за неотклонение, както и задължение на съда да се произнесе своевременно по него. Основанието за искането също е регламентирано- то може да се прави при промяна на обстоятелствата.

Предходното произнасяне на съда в тази насока е с Определение № 463/15.09.2023г. по НОХД № 743/23г. на Окръжен съд Пазарджик, постановено в разпоредително заседание, при което искането на подсъдимите за изменение на мерките им за неотклонение е оставено без уважение. Това становище на окръжния съд е намерено за законосъобразно и от ПАС, който със свое Определение №390/ 10.10.2023 г. по ВЧНД№429/ 2023г. е потвърдил обжалваното пред него определение на първостепенния съд.

Към настоящия момент новонастъпилите обстоятелства са проведените по делото две съдебни заседания, в първото от които делото е отложено без ход, а при второто е даден ход на съдебното следствие и са разпитани 4 свидетели.

Възражението на защитниците М. и К., че окръжният съд е дължал задълбочен анализ на доказателствата по делото към актуалния процесуален момент, е неоснователно. Оценката на доказателствата и фактите, които те установяват са задължителен етап от формиране на вътрешното убеждение на съда при отговора на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК- при постановяване на присъда. Към настоящия момент е достатъчно да се констатира, че в хода на съдебното следствие не са установени доказателства, които по вид и обем да разколебават изначално приетото обосновано предположение подсъдимите да са ангажирани с престъпленията, за които се води наказателното производство.

Опасността от извършване на друго престъпление е налична и с висок интензитет. Последният не е намалял до степен, която да формира извод за несъответствие на конкретната МНО с целите, които преследва.

2

Здравословното състояние на подс. А. У. е обсъдено като неповеляващо промяна на мярката му за неотклонение и изложените в тази насока мотиви се споделят от настоящия съд. Следва да се допълни, че в ЗИНЗС и Правилника приложението му има достатъчно правила, които дават сигурност както за медицинско наблюдение и обгрижване в ареста, така и за адекватна реакция в случай на влошаване на хроничните му заболявания, вкл. лекуване в СБАЛ към Затвора гр. * или във външно здравно заведение.

Правилно контролираният съд е намерил, че не е налице прекомерна продължителност на тази най- тежка мярка за процесуална принуда. Съдът я е приел като допустима в производство по чл. 64 от НПК за подс. Л. и подс. Д. на 10.12.2022г., за подс. П. на 09.01.2023г.,за подс. У. на 22.12.2022г. И към настоящия момент спрямо всеки от тях е предявено обвинение за множество извършени престъпление, при усложнените престъпни форми на съучастие и продължавано престъпление. Доказателствата по делото са обособени в 411 това от досъдебното производство и 3 тома от съдебното производство.

Коментираните обстоятелства, съгласно константната практика на ВКС и ЕСПЧ, обосновават извод, че не е налице нарушение на принципните норми на чл. 22, ал. 1 от НПК и чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. Към настоящия момент срокът на задържане не е прекомерен.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №612/14.12.2023 г., постановено по НОХД №734/ 2023г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3