Решение № 47 от 29.01.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 310/2025
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Монтана, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630100310 по описа за 2025 година
Производството е по искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединени с искове по чл.55 ЗЗД.
Ищцата Н. Д. С. твърди, че сключила с ответника К. *** договор за паричен заем № 26937505. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 ЗПК. Това е така, тъй като посоченият в договора ГПР е различен и не включва възнаграждението за поръчител. Недействителността на този договор предпоставя недействителност и на акцесорния договор за поръчителство, който също е подчинен на разпоредбите на ЗПК. Последният е недействителен и поради липса на основание за сключването му; с договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК – плащането води до оскъпяване на кредита, което не е посочен в ГПР; не на последно място е сключен и при накърняване на добрите нрави, като икономически по – силната страна в правоотношението е наложила на ищеца допълнително парично бреме. Всичко това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения договор за заем и да осъди ответното дружество К. да й заплати сумата от 98.13 лева (50.17 Евро), представляваща недължимо платена с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК сума за договорна лихва и 379.23 лева (193.90 Евро), представляваща недължимо платена сума за възнаграждение по договора за поръчителство; да признае за установено между страните нищожността на договора за поръчителство с ответното дружество Ай Тръст.
Претендира заплащане на сторените в производството разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество К. е предоставило отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявения иск като излага подробни доводи за валидност на възникналото правоотношение, при което нито договорът като цяло, нито отделни негови клаузи са недействителни, като сключени в нарушение на императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Не оспорва твърденията за наличие на облигационно отношение по повод договор за заем и договор за поръчителство. Прави признание, че е налице погасяване на кредита, поради което ищцата е внесла суми за възнаградителна лихва в размер на 20.00 лева (10.20 Евро), а за възнаграждение по договора за поръчителство – 50.00 лева (25.56 Евро). В такава насока е и становището на ответника Ай Тръст.
В съдебно заседание страните не се явяват. Депозират писмени становища, в които излагат съображения по изготвената експертиза и същество на спора.
В хода на производството са представени писмени доказателства и е допуснато изменение в размера на осъдителните искове. От доказателствата съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че между ищцата и ответника К. *** на 21.12.2022г. е сключен договор за потребителски кредит № 2693705. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 1240.99 лева (634.51 Евро)със срок на издължаване 7 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 38.30% и ГПР 45.79%. На същата дата ищецът е сключил с ответника ****** договор за поръчителство по кредита със същия номер, според който ищцата дължи на дружеството гарант сумата от 837.54 лева (428.23 Евро). Последната следвало да престира заедно с погасителните вноски по кредита.
Двата договора са сключени на един и същи ден. Всички плащания е следвало да бъдат извършвани по единствената посочена банкова сметка – именно тази на К. ***.
Внимателният прочит на Общите условия към договора за кредит сочат, че за да бъде одобрено заявлението на кредитоискателя, последният следва да представи непременно обезпечение. Последното може да бъде банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружесто (Раздел IV, т.4 изречение последно – „В случай, че кредитополучателят не е предоставил обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от К.“).
Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията кредиторът и поръчителят имат еднакво седалище и адрес на управление в ******. Наред с това К. е едноличен собственик на капитала на ******. Предвид изложеното двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ.
От представени по делото справки, както и направените признания от ответника К. АД, се установява, че за погасяване на вземането ищцата е направила четири вноски, с които е превела сума в общ размер на 1750.69 лева (895.11 Евро). С тази сума тя е погасила напълно задължението за главница; заплатила е възнаградителна лихва в размер на 98.13 2 лева (50.17 Евро); лихва за забава в размер на 2.34 лева (1.20 Евро); възнаграждение за поръчителя в размер на 379.23 лева (193.90 Евро)и такси в размер на 30.00 лева (15.34 Евро).
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на поръчителя следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са сключени на една и съща дата. Договорът за поръчителство е сключен чрез кредитора. Налице е несъмнено знание у кредитора за този разход по кредита и е налице свързаност между разходите по двата договора. Знанието у кредитора се потвърждава и от обстоятелството, че двете ответни дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ. Наред с това съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за поръчителство К. *** е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договора.
Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.4 от договора за кредит, изискваща обезпечение на задължението, възлага в тежест на ищеца в определен срок от сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружество, като същевременно наличието на обезпечение е условие за одобрение на заявлението за кредит.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за 3 потребителя са на практика неосъществими за него. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита.
Следователно, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати – насочва го към сключване на договор за поръчителство с одобрено от него дружество, което на практика е собственост на самия кредитор.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по т.нар.“гаранционна сделка“ към разходите по кредита и към ГПР, като по този начин заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разсрочвайки вземането по договора за предоставяне на гаранция по начина, по който длъжникът се издължава към кредитора и „овластявайки” последния да приема тези плащания, сочи несъмнено на извод, че кредиторът изначало очаква, че длъжникът няма и не може да покрие изискванията за осигуряване на обезпечение. Ето защо вземането по договора за поръчителство напрактика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Съдът приема, че действителният ГПР е над този допустим размер (размерът на възнаграждението по гаранционната сделка е почти колкото размера на самия кредит), поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.
Поради недействителност на главното задължение и съответно липса на основание, за недействителен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде обявен и акцесорният договор за поръчителство, сключен между ищеца и ******. Този договор е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона – заобикаляне на чл. 11, т. 10 от ЗПК, и противоречие със закона – с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
При констатирана нищожност на договора за кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата сума по заема. Затова сумата, заплатена от кредитополучателя за възнаградителна лихва се явяват недължимо платени. Такива са и заплатените по договора за поръчителство суми, като престирани при начална липса на основание. Ето защо и предявените на това основание искове се явяват основателни.
С оглед този изход на делото ответниците дължат заплащане на направените в 4 производството разноски. Ищцата е освободена от заплащане на ДТ, поради което ответниците дължат заплащане и на дължимата ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „К.”*** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***** НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и Н. Д. С. с ЕГН ********** от ********* Договор за потребителски кредит № 2693705 от 21.12.2022 година.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ***** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***** НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и Н. Д. С. с ЕГН ********** от ********* Договор за поръчителство от 21.12.2022 година.
ОСЪЖДА „К.”*** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. С. с ЕГН ********** от ********* сумата от 50.17 Евро недължимо платена по договор за потребителски кредит № 2693705 от 21.12.2022 година и 193.90 Евро, недъжимо платена по договора за поръчителство от 21.12.2022 година, ведно със законната лихва , считано от 06.02.2025 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К.”*** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***** и ***** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Н. Д. С. с ЕГН ********** от ********* сумата от 127.82 Евро направени в производството разноски
Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eca9b7c8-f8a6-46fa-9c72-4a48f740bfa2