Решение № 114 от 28.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Ихтиман, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200160 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по повод подадена жалба от „ПРОМАРКЕТ“ ООД, ЕИК: 131302777, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Бенковски, р-н Сердика, бул. „Лазар Михайлов“ № 126, представлявано от управителя Т. П. С., чрез адв. Р. Г. срещу Наказателно постановление № 232500***/**.**.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТСО) към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „ПРОМАРКЕТ“ ООД, ЕИК:

131302777 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 850,00 евро за нарушение по чл. 127, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е допуснато нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ. Навеждат се доводи за това, че сключеният трудов договор, във връзка с който се твърди, че е допуснато нарушението, е недействителен.

Алтернативно се иска намаляване на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Р. Г., който поддържа депозираната жалба. Сочи, че трудовият договор е бил прекратен на **.**.2025 г., като на **.**.2025 г. жалбоподателят е уведомил Дирекция „Миграция“ към МВР, че не следва да 1 се издава единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР). Въпреки това, такова разрешение е било издадено. Според жалбоподателя, работодателят не е имал задължение да осигурява условия на труд, тъй като договорът с работника/служителя е бил вече прекратен. Алтернативно, моли да бъде намалено наложеното наказание, както и да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 240 евро за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) – Директора на ДИТСО към ИА „ГИТ“, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт В. Г., която моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Твърди, че моментът на изпълнение на договора е различен от момента на сключване и той е обоснован от датата на издаденото ЕРПР – 28.11.2025 г., като работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 127, ал. 1, т. 2 от КТ по отношение на М. към същата дата. Сочи, че в случая лицето е поставено в невъзможност след придобиване на ЕРПР да изпълнява своите задължения по договора, за което е дошъл в България.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В периода от **.**.2025 г. до **.**.2025 г. след постъпил сигнал за допуснато нарушение на трудовото законодателство е извършена проверка от служители на ДИТСО по спазване на разпоредбите на КТ в логистична база, находяща се в с. Вакарел, ул. „Чешма Ангелина“ № 8, стопанисвана от „ПРОМАРКЕТ“ ООД.

При проверката на място и по документи в дирекцията било установено, че дружеството в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 27.07.2025 г. е сключило трудов договор с М. Ш. У. М., гражданин на ********, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ.

Впоследствие трудовото правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, със заповед № 72** от **.**.2025 г., която е връчена при отказ на работника и в присъствието на двама свидетели.

Проверяващите приели, че работодателят, като е прекратил трудовото правоотношение по повод срок на изпитване, какъвто не е уговорен в трудовия договор, е допуснал нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не е осигурил на М. работно място и условия в съответствие с характера на работата и на **.**.2025 г. е съставен АУАН № 23-2500***.

Констатациите в АУАН са потвърдени от показанията на актосъставителя М. Д. К. и свидетеля по акта Д. П. Й.. Според служителите на инспекцията, 2 трудовият договор е прекратен в срок на изпитване, какъвто не е бил уговорен, поради което работодателят е бил длъжен към датата на издаване на ЕРПР да му осигури работно място и работа в съответствие с условията, които са договорени.

От приложеното писмо от Дирекция „Миграция“ към МВР се установява, че по отношение на лицето М. Ш. У. М., роден на *********** г. е било предоставено право за продължително пребиваване на основание чл. 24и от ЗЧРБ от **.**.2025 г., но едва на **.**.2025 г. е издаден и български личен документ „разрешение за пребиваване“.

От приетото по делото като писмено доказателство уведомително писмо с вх. № 00-103149/17.11.2025 г. по описа на Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи се установява, че на **.**.2025 г.

„ПРОМАРКЕТ“ ООД е изпратило уведомително писмо до изпълнителния директор на Дирекция „Миграция“ към МВР, с което е поискано прекратяване издаването на единно разрешително за пребиваване на М. М., род. на ******** г.

Въз основа на съставения АУАН на 18.02.2026 г. е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ на „Промаркет“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 850,00 евро.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочат процедурата по установяване и наказване на извършването на административното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено съответно наказание. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в кръга на техните правомощия. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е надлежно предявен на нарушителя.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като от страна на наказващия орган не се доказа извършването на твърдяното административно нарушение от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ предвижда, че работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата.

В случая в хода на производството от обективна страна се установи, че 3 дружеството-жалбоподател е сключило срочен трудов договор с М. Ш. У. М., гражданин на ********, в който страните са постигнали съгласие, че работникът ще изпълнява длъжността „работник, зареждане на рафтове“ в склад Вакарел при работно време от 8 часа и за срок от 36 месеца. Според т. 6 срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 90 дни и е еднакъв за двете страни.

Впоследствие със заповед № 7*** от **.**.2025 г. на работодателя трудовото правоотношение с М. е било прекратено, като основанието е посочено по чл. 71, ал. 1 КТ, която разпоредба урежда прекратяването на трудов договор без предизвестие, когато е уговорен срок за изпитване.

На 17.11.2025 г. „ПРОМАРКЕТ“ ООД е уведомило Дирекция „Миграция“ към МВР за прекратяването на трудовия договор с М. и е поискало прекратяването на процедурата по издаване на единно разрешително за пребиваване. Въпреки това, на 28.11.2025 г. Дирекция „Миграция“ към МВР е издало български личен документ „разрешение за пребиваване“.

От тези фактически данни може да се направи извод, че работодателят към 28.11.2025 г. не е имал задължението да осигури на М. М. работно място и условия в съответствие с характера на работата му, предвид прекратяването на трудовия договор, сключен между жалбоподателя и М..

Действително, това прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразно, доколкото при липсата на уговорен срок за изпитване работодателят е нямал право да прекрати трудовия договор без предизвестие, още повече, че в самият трудов договор е уговорено предизвестие от 90 дни.

Законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, обаче, включително и относно основанието, не подлежи на контрол от страна на Дирекция „Инспекция по труда“. Затова и според настоящия състав неправилно е ангажирана отговорността на работодателя за нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ, и оттам – атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, които съобразно приложения договор за правна защита и съдействие възлизат на 240 евро Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2500***/**.**.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ , с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „ПРОМАРКЕТ“ ООД, ЕИК: 131302777 е наложено административно 4 наказание „имуществена санкция“ в размер на 850,00 евро за нарушение по чл. 127, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, БУЛСТАТ: 8315453940222, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 6, представлявано от К. Й. В. - директор, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОМАРКЕТ“ ООД, ЕИК: 131302777, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Бенковски, р-н Сердика, бул. „Лазар Михайлов“ № 126, представлявано от управителя Т. П. С., сумата от 240 евро /двеста и четиридесет евро/, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл.

143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5