Решение № 1654 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1654 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 32506/30.10.2025 г. на взискателя Т.И.Н., чрез адв. Г.

Ш., срещу разпореждане от 21.10.2025 г. за приключване на изпълнително дело № 20251110401023 по описа на ДСИ С.Н. при Софийски районен съд в частта, с която в нейна тежест са възложени разноските по делото и е отказано събирането им от длъжника, а именно: 200 лв. – адвокатско възнаграждение, 24 лв. – такса за образуване на изпълнителното дело, 18 лв. – държавна такса за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, 2,30 лв. – банкова комисионна за превод на такса за запор и 8,10 лв. – такса за издаване на удостоверение от ЧСИ по изп. дело № 20259230400071.

Жалбоподателката поддържа, че възлагането на разноските по изпълнителното дело в нейна тежест, е в нарушение на чл. 433, ал. 2 ГПК, тъй като производството не следва да приключи преди те да бъдат събрани. За нарушен счита и чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, според който разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното дело. Заявява, че сумите по изпълнителния лист от 07.02.2025 г. са заплатени в хода на изпълнителното дело, поради което в тежест на длъжника следва да бъдат сторените от нея разноски по изпълнението. По изложените съображения отправя искане обжалваното разпореждане да се отмени, като изпълнителното дело да продължи с принудително събиране на пълния размер на направените от нея в качеството й на взискател разноски от общо 252,40 лв.

Насрещната страна по жалбата – Столична община изразява становище за нейната 1 неоснователност, позовавайки се на покана за доброволно изпълнение по предходно образувано изпълнително дело № 20259230400071 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, в рамките на което взискателят е претендирал цялата дължима сума по издадения в негова полза изпълнителен лист от общо 510 лв., от която: 10 лв. – в полза на Т.И.Н. и 500 лв. – в полза на адв. Г. Ш.. Заявява, че в рамките на същото изцяло е погасил дълга си, получавайки поканата за доброволно изпълнение, което е станало преди образуване на последващото изпълнително дело по описа на ДСИ, поради което с поведението си не е дал повод за него. По изложените съображения счита, че сторените от взискателя разноски следва да останат в негова тежест, който има право да ги претендира от ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ във връзка с негово изпълнително дело № 20259230400071/2025 г. по реда за отговорността по ЗЧСИ.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ДСИ С.С. при Софийски районен съд, която заявява, че в рамките на предходно изпълнително дело № 20259230400071 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, образувано въз основа на същия изпълнителен лист от 07.02.2025 г., до длъжника Столична община е изпратена покана за доброволно изпълнение и в срока за доброволно изпълнение на същата длъжникът изцяло е погасил задължението си, поради което с поведението си не е станал повод за образуване на последващото изпълнително дело № 1023/2025 г., имащо за предмет част от вземанията по същия изпълнителен лист от 07.02.2025 г., позовавайки се на платежно нареждане от 20.03.2025 г. Счита, че сторените от взискателя Т.Н. разноски следва да останат за нейна сметка, като излага допълнителни съображения за проявена от нея недобросъвестност при упражняване на процесуалните си права по смисъла на чл. 3 ГПК.

По изложените съображения отправя искане жалбата да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че с обжалваното разпореждане от 21.10.2025 г. съдебният изпълнител е постановил приключване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, а съгласно посочената разпоредба то се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В случая, доколкото с обжалвания акт по чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК се приема, че сторените от взискателя разноски следва да останат в негова тежест, поради което същите са останали несъбрани от Столична община, за Т.Н. е налице правен интерес от обжалване на извършеното от съдебния изпълнител действие, поради което подадената от нея жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20251110401023 г. по описа на ДСИ С.С. е образувано въз основа на молба от 30.05.2025 г. на Т.И.Н. срещу Столична община за принудително 2 изпълнение на присъдената с изпълнителен лист от 07.02.2025 г., издаден по адм. дело № 9181/2024 г. по описа на АССГ, 27 състав, сума в размер на 10 лв. – съдебни разноски.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение № 32656/17.06.2025 г. за заплащане на задължението по изпълнителното дело, което към 17.06.2025 г. е в размер на 246 лв., от които: 10 лв. – неолихвяема сума, 24 лв. – разноски по и. д., 200 лв. – адвокатски хонорар, както и 12 лв. – такса по чл. 53 от ТТРЗЧСИ.

На 05.08.2025 г. до длъжника е изпратено и запорно съобщение за налагане на запор върху извънбюджетната банкова сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД, получено от него на 25.08.2025 г.

С молба от 25.08.2025 г. от Столична община е заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело, обосновано с твърдението, че на основание същия изпълнителен лист от 07.02.2025 г. е образувано предходно изпълнително дело № 20259230400071 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, в рамките на което процесната сума от 10 лв. е била заплатена, позовавайки се на платежно нареждане от 20.03.2025 г., поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК се отправя искане изпълнителното дело да се прекрати. В подкрепа на изложеното представя покана за доброволно изпълнение № 1218/05.03.2025 г., копие от изпълнителния лист от 07.02.2025 г. и платежно нареждане от 20.03.2025 г.

С резолюция от 26.08.2025 г. ДСИ С.С. е разпоредила да се уведоми третото лице да не превежда суми по запора до второ нареждане, като видно от постъпилото на 10.09.2025 г. писмо от „Общинска банка“ АД сметката на длъжника е била блокирана.

Постъпило е становище от взискателя Т.Н., с който не оспорва извършеното от длъжника плащане на сумата от 10 лв. в рамките на предходно воденото изпълнително дело № 20259230400071 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, но посочва, че тя заедно с платеното адвокатско възнаграждение от 200 лв. и определената пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 72 лв. са били върнати обратно по сметка на длъжника Столична община, което обстоятелство е отбелязано на гърба на изпълнителния лист от 07.02.2025 г.

По изложените съображения счита, че постъпилата от него молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

В подкрепа на изложеното представя постановление № 1521/24.03.2025 г. за частично прекратяване на изпълнително дело № 20259230400071 по описа на Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ само по отношение на взискателя Т.И.Н., като по отношение на присъединения взискател адв. Г. Ц. Ш. делото е останало висящо срещу длъжника Столична община.

Съобразявайки извършеното от длъжника плащане от 20.03.2025 г., с разпореждане от 02.10.2025 г. ДСИ С.С. е вдигнала наложения запор върху сметката на длъжника в „Общинска банка“ АД, като на страните по изпълнителното дело са дадени указания да представят доказателства за връщане на сумата от 10 лв., дължима по изпълнителния лист от 07.02.2025 г.

В изпълнение на дадените указания с молба от 10.10.2025 г. длъжникът посочва, че сумата от 10 лв. не му е възстановена, а от своя страна с молба от 15.10.2025 г. взискателят 3 заявява, че същата му е възстановена, позовавайки се на платежно нареждане от 20.05.2025 г.

Видно е от удостоверение от 14.10.2025 г. на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, че изпълнително дело № 20259230400071 по неговия опис е образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2025 г., издаден по адм. дело № 9181/2024 г. по описа на АССГ, 27 състав, по което с молба от 19.03.2025 г. взискателят Т.И.Н. е поискала прекратяване на същото по отношение на нея, във връзка с което на 24.03.2025 г. делото е прекратено.

Посочено е още, че от изпълнение на запор върху банковите сметки на длъжника е постъпила сумата от 1 103,20 лв., от която: 784 лв. са разпределени за погасяване на вземането на адв. Г. Ш., 84 лв. в полза на ЧСИ за дължима пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а сумата от 235,20 лв. е възстановена на длъжника на 20.05.2025 г., като част от нея е вземането на взискателя Т.Н. по изпълнителния лист от 07.02.2025 г., по отношение на която изпълнителното дело е било прекратено.

За да постанови обжалваното разпореждане от 21.10.2025 г. ДСИ С.С. е приела, че претендираната от взискателя Т.И.Н. сума в размер на 10 лв. е дължима, но доколкото същата е платена в рамките на предходно образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ и това е станало преди датата на постановлението за частичното му прекратяване по отношение на нея, с поведението си длъжникът Столична община не е дал повод за последващото изпълнително дело срещу него, поради което сторените от взискателя разноски следва да останат в негова тежест.

В случая тези изводи се споделят от настоящия съдебен състав, като в тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 ГПК, която изключва приложението на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки, като съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – т. 1; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда – т. 2; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени – т. 3. Следователно, принципът е, че разноските по изпълнението, каквито са тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, както и разноските за адвокатско възнаграждението на взискателя, са за сметка на длъжника, като изключение от този принцип се предвижда в някоя от изброените по-горе хипотези на чл. 79, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая, последните две не са относими към настоящия случай, но аналогично приложение следва да намери първата от тях, тъй като възлагането на разноските в тежест на жалбоподателката /взискателя/ с обжалваното разпореждане от 21.10.2025 г. не е законна последица от поведението на длъжника Столична община по време на настоящото изпълнително дело, който в рамките на предходно 4 образуваното такова вече е заплатил претендираната от него сума. Така установява се от представеното удостоверение № 4580/14.10.2025 г. на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, че отчасти предметът на изпълнително дело № 20259230400071 по описа на същия е бил идентичен с предмета на процесното изпълнително дело № 20251110401023 по описа на ДСИ С.С., като в рамките на същото длъжникът е признал задължението си от 10 лв., който го е заплатил на 20.03.2025 г. Действително в удостоверението е посочено, че впоследствие на 20.05.2025 г. тази сума отново му е възстановена от съдебния изпълнител, но причината за това не се дължи на поведението на Столична община, а на предприетото от жалбоподателката /взискател/ оттегляне на молбата за образуване на изпълнителното дело, което е станало повод за частичното му прекратяване по отношение на нея с постановление от 24.03.2025 г. В случая, при отчитане на обстоятелството, че в рамките на вече висящото изпълнително дело за взискателя Т.Н. не е имало обективна пречка да удовлетвори притезанието си, но въпреки това тя е предпочела да не се възползва от тази възможност, а по нейна инициатива то да се прекрати спрямо нея, след което да прибегне до образуване на последващ изпълнителен процес с идентичен предмет, който неминуемо се свързва с бъдещото генериране на допълнителни разноски, не може да се приеме, че те биха били закономерна последица от поведението на длъжника Столична община. Точно обратното, причината за образуване на последвалото изпълнително дело № 20251110401023 по описа на ДСИ С.С. се дължи изцяло на поведението на взискателя Т.Н., която по своя воля е десезирала ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, при положение, че вземането й към длъжника вече е било удовлетворено. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото тя също е бил страна по предходно воденото изпълнително дело, безспорно тя е била наясно, че Столична община не оспорва задължението към нея в размер на 10 лв., още повече, че то вече надлежно е било удовлетворено, като ирелевантно в случая е, че платената сума впоследствие отново е възстановена, тъй като очевидно е, че поводът за това не се дължи на поведението на длъжника, а на поведението на самия взискател. Следователно, причината за образуване на последващото изпълнително дело № 20251110401023 по описа на ДСИ С.С. не може да се вмени във вина на длъжника, който вече е удовлетворил вземането на взискателя в хода на предходно воденото изпълнително дело № 20259230400071, който факт следва да се отчете като по-рано настъпил. Както вече се посочи по-горе, без значение е осъщественото впоследствие възстановяване в полза на длъжника на сумата от 10 лв., тъй като причината за това се дължи на обстоятелства, изцяло зависещи от волята на взискателя.