Решение № 4332 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

М. В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100512996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10447/18.06.2023 г., постановено по гр.д. № 26644/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 82 с-в, е осъдена М. В. Т. да заплати на С.

Й. И. на основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД сума в общ размер на 17293.50лв., представляваща: ½ част от авансово заплатена сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.03.2017г.; ½ част от направените разноски за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, район Искър, ж.к. *********; ½ част от направени разходи за подобрения в недвижимия имот и ½ част от направените разходи за консумативи за ползване на недвижимия имот и такси за етажна собственост, като искът е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 34396.56лв. С решението съдът е осъдил М. Т. да плати разноски на ищеца С. И. в размер на 552.54лв. /след компенсация/.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата М. В. Т., с която обжалва същото в частта, в която са уважени исковете. Твърди се, че решението е необосновано и страда от липса на 1 мотиви, конкретно не били обсъдени възраженията на ответницата: че в нот.акт от 10.08.2018г. било записано, че сумата от 24177.66€ като част от продажната цена от 127888.29€ била платена от купувачите на продавача по банков път, но не било отразено, че „плащането е извършено със съгласието на ответницата в качеството на съсобственик“, както твърдял ищеца; останалата част от цената от 103710.63€ действително била платена със средства от ипотечен кредит, който обаче бил отпуснат на С. И. и на М. Т. също като кредитополучател; страните са живеели във фактическо съпружеско съжителство в имота; до датата на исковата молба ищецът не бил канил ответницата да заплати ½ от платената сума, като при предстоящата продажба първоначално поискал по-голяма част от цената (70/30, после 60/40), но накрая се съгласил да се раздели поравно; за първи път с исковата молба поканил ответницата да му заплаща консумативните разноски за апартамента и паркомястото, което било и неоснователно, доколкото ответницата му превеждала ежемесечно по банков път суми от 400 до 800лв. за погасяване на нейната част от задълженията за месечните консумативни разноски и за ипотечния кредит. Съдът не подложил на анализ събраните доказателства по делото без да посочи кои намира за относими и необходими, така и хронологичното им описване пречило за разбиране на развилите се отношения между страните, което довело до неправилно решение по същество. Твърди се неправилно приложение на чл.30, ал.3 ЗС, доколкото претенцията е от единия съсобственик срещу другия за заплащане на половината от разходите за имота, които е заплатил. Мотивите на съда до достигане на заключението за дължимост от ответницата на сумата от 17293.50лв. били мистерия, доколкото: 1) е прието за установено, че ищецът платил суми, както следва:

89157.15лв. /авансова част от продажна цена и разноски за прехвърляне на имота/; 32433.88лв. /ремонт и обзавеждане/; 7397.30лв. /консумативи/;

23115.69лв. /превод по кредити/; 29600лв. /превод от ищеца към ответницата/ (която била включена веднъж в сбора от 89157.15лв. и втори път самостоятелно), т.е. съдът приел за установено, че ищецът е заплатил или сумата от 152104.02лв. (ако не се включва двойно сумата от 29600лв) или 181704.02лв. (с включването ). 2) е прието за установено, че ответницата плати суми, както следва: 9997.75лв. /ремонт и обзавеждане/; 51454.94лв.

/преводи към ищеца/; 30600.37лв. /преводи по кредити/; 14188.50лв.

/придобито вземане/, или общо 106241.56лв. От признатото за установено от 2 съда не ставало ясно как се стига до извод, че ответницата дължи именно 17293.50лв., доколкото резултатът не отговарял на прихващане на установените суми. Необоснован бил и изводът на съда за включване на сумата от 29600лв., както и на сумата от 32433.88лв. доколкото не били предмет на предявените искове. Твърди се, че съдът не е обсъдил оспорванията на ответницата касателно: че ищецът е платил със собствени средства два моноблока и интериорни врати, задатък, разходи по придобиване на имота, вкл. за топломер и откриване на партиди тъй като си възстановил сумите от общите на двамата парични средства; че е обеднял с платените консумативи, тъй като ответницата регулярно е превеждала нейната част; че имотът бил продаден за 140000€, доколкото от платежните документи се установява, че продажната цена е 180 000€. Не били обсъдени събраните гласни доказателствени средства, вкл. липсвал анализ на писмените доказателства в частност договорите за кредит и извлеченията за движенията по тях. В решението не били посочени кои доказателства се приемат, кои се отхвърлят, съответно мотиви по не/кредитирането им, вкл. не било обсъдено и възражението за живота на страните в условията на фактическо съжителство, както и възражението срещу основателността на исковете относно вещите, лична собственост на ответницата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемият С. И., в който се оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение в тази част.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба и от ищеца С. Й. И., с която се обжалва същото в частта, в която са отхвърлени исковете. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Конкретно мотивите за отхвърляне се изчерпвали в механично сборуване на твърдените от двете страни плащания и разделяне на получения сбор без да се взе предвид доколко са основателни твърденията за направените плащания.

Претенциите на ищеца включвали суми, както следва: ½ от авансово заплатена сума по предварителен договор, които се равняват на претендирания размер от 23643.70лв.; ½ от разноски за прехвърляне на собствеността, които се равняват на претендирания размер от 4301.08лв.; ½ от разходи за подобрения, които се равняват на претендирания размер от 2422лв.; и ½ част от разходи за консумативи за ползване на жилището, които се 3 равняват на претендирания размер от 4029.78лв.; В отговора се твърдяло, че ответницата превеждала в периода от 31.10.2018г. до 25.01.2021г. суми /които били в общ размер на 11850лв./, като ищецът твърди, че от двата кредита към ЦКБ АД за периода до м.01.2021г. били погасени общо 25585лв., а преведените от ответницата суми дори били по-малко от половината на нейната част, които не покривали задълженията за консумативи за имота и такси за етажната собственост. Оспорванията на ответницата били неоснователни и недоказани, вкл. възраженията за прихващане били недоказани, показанията на баща св. Т. (вкл. като цесионер на същата) не следвало да се кредитират, така и не следвало да се цени приетата СТЕ, доколкото заключението било невярно и не съответствало на архитектурния проект на сградата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. Т., в който се оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение в тази част. Неоснователно било възражението, че ищецът лично заплатил задатъка, доколкото с тегления от каса или банковат в периода от 24.04.2019г. до 19.09.2019г. усвоил почти цялата сума.

Неоснователно било и възражението за разноските за собствеността, с оглед тегленията от 04.11.2019г. до 04.05.2020г. Неоснователна била претенцията за подобрения с оглед прихващането на насрещното вземане прехвърлени от баща , така и тази за консумативи и месечни вноски за погасяване на кредита по съображения подробно развити във въззивната жалба. Страните живеели на семейни начала, придобили апартамент при равни квоти с ипотечен кредит и на двамата, ответницата платила нейната част от капарото, накарала баща си като майстор с негови колеги да ремонтират жилището и е плащала своя дял от кредита и консумативите с оглед извлечението от сметките, като не съхранявала документите, защото не е гледала на жилището като на проект, дори дала пълномощно ищецът да се разпорежда със собствената сметка.

След продажбата на жилището е счела, че въпросът с жилището е приключен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

4

Делото е образувано по искова молба на С. И. срещу М. Т., в която се твърди, че на 10.08.2019г. закупили недвижими имоти срещу цена от 127888.29€, от която ищецът лично на 30.03.2017г. по предварителен договор платил със съгласие на ответницата сумата от 47287.39лв., отразено и в н.а., а останалата част била финансирана с банков кредит от ЦКБ АД, по който страните били солидарни длъжници. Така и със собствени средства платил разноските по прехвърляне на собствеността в общ размер на 8602.16лв., подобрения в имота в размер на 4844лв. и разходи за консумативи за ползване и такси за етажна собственост в общ размер на 8059.55лв. (за периода от 04.02.2019г. до 02.03.2021г.), поради което претендира ½ от сумите, с които ответницата неоснователно се била обогатила.

С отговора на исковата молба ответницата М. Т. не оспорва придобиване на имотите, като сочи, че плащането на част от продажната цена от 24177.66€ е извършено със съгласието на ответницата като съсобственик, а останалата част е платена с ипотечен кредит, по който страните били съкредитополучатели, след което заживели в имота във фактическо съжителство. След разтрогване на отношенията имотът бил предаден, като продажната цена била разделена поравно, вкл. се твърди, че продажната цена не била 140 000€, а 180 000€, като сумата от 40 000€ била записана като цена за обзавеждане и трайно прикрепено оборудване. До исковата молба не била предявявана претенция за ½ от платената сума по предварителния договор, нито е искал през време на фактическото им съжителство половината от консумативните разноски, което било и неоснователно, доколкото ответницата му е превеждала ежемесечно по банкова сметка суми от 400 до 800лв. за погасяване на нейната част от задълженията за месечните консумативни разноски и кредита, а сумите за задатък и разходи по придобиване и откриване на партиди били заплатени с общите им парични средства. Същото се отнасяло и за подобренията, като се оспорва същият да е вложил негови собствени средства, а неговият принос в довършване и обзавеждане на жилището се изчерпвал с покупката на два моноблока и интериорни врати, които били заплатени с общи средства.

Изложена е фактическа обстановка, съгласно която след запознанството им ищецът имал намерение за придобиване на имот, по който ответницата се съгласила да участва, но като съсобственик, вкл. предложила баща да

5 изпълни довършителните работи, така на 30.03.2017г. ищецът сключил предварителен договор и платил 47287.39лв. задатък, от която сума се твърди, че част от сумата ищецът взел назаем от приятел /В.В./, в който договор било описано, че втората вноска от 96710.63€ следвало да се плати в 10 дневен срок от уведомлението за разрешение за ползване, а при прехвърляне на собствеността – 280€ за топломер и партиди, като продавачът се задължил да построи и предаде имота до 01.09.2018г. На 26.07.2018г. страните подали искане до ЦКБ за отпускане на ипотечен кредит, като на 10.08.2018г. бил сключен договор за сумата от 202840.36лв., преведена по сметка с титуляр ищецът, от която сметка се обслужвал кредита, а оттам на продавача при закупуване на жилището. Същото било в незавършен вид, за което ответницата помолила баща да започне работа по апартамента, който в рамките на 4м довършил ремонтите дейности и на 10.02.2019г. бил в завършен вид, като единствено ищецът поръчал и платил интериорни врати на обща стойност 3860лв., но ищецът не обеднял с половината сума, доколкото на 12.12.2018г ответницата сключен договор за потребителски кредит с ОББ за сумата от 30 000лв. за довършителни работи и обзавеждане на апартамента, усвоен на 13.12.2018г., на който ответницата дава пълномощно на ищеца да се разпорежда със средствата по кредита и да получи дебитна карта и ПИН, като на същия ден била преведена сумата от 4714лв. на ЛУКСОЗЕН ДОМ ЕООД за заплащане на уреди по фактура, следващите дни били изтеглени 5000лв. дадени на ищеца за купуване на обзавеждане и материали, а на 17.12.2018г. били платени 2000лв. за погасяване на задължения на ответницата по кредитна карта в ПИБ АД, на същата дата ищецът като пълномощник наредил средства от 4000лв. за погасяване на задължения по свия кредитна карта и като пълномощник изтеглил 500лв., а на следващия ден като пълномощник наредил 13100лв. по сметката си в ЦКБ, след което следващите дни изтеглил 3860лв. /колкото била стойността на интериорните врати/, като се твърди, че ищецът не допускал да дава от себе си средства за подобрения или обзавеждане. След транзакциите салдото в края на м.12.2018г.било 410.50лв., а в края на м.01.2019г. било 54.71лв., като до м.04.2019г. били внасяни вноски по кредита от ищеца в общ размер на 980лв. На 24.04.2019г. кредитът бил предсрочно погасен, рефинансиран със сумата от 29600лв. – част от ипотечен кредит към ЦКБ за 60000лв., отпуснат по настояване на ищеца (сключен на 11.04.2019г. между ЦКБ и ответниците като кредитополучатели), с част от 6 средствата по който бил погасен кредитът към ОББ, а с друга част от 3600лв. били погасени задължения на ответницата по предсрочно погасен договор за лизинг. След като заживели заедно в периода от 24.04.2019г. до 04.05.2020г. ищецът усвоил от ипотечния кредит към ЦКБ от 11.04.2019г. сума в общ размер на 27231лв., като в периода от 24.04.2019г. до 31.05.2020г. усвоил сума в общ размер на 23701, която почти съвпадала с половината от авансово отпуснатия задатък, а в периода от 04.11.2019г. до 04.05.2020г. – в размер на 3530вл., която почти съвпадала с половината от разноските за придобиване на собствеността, като ответницата сочи, че сметката по втория ипотечен кредит била същата като първия и до нея нямала достъп, като според ответницата целта за втория ипотечен кредит била именно да си възстанови вложените лични средства. Ответницата твърди, че в периода от 31.10.2018г. до 25.01.2021г. превела по сметка на ищеца в ЦКБ суми в общ размер на 12450лв. за погасяване на задълженията по кредита. След разтрогване на отношенията при водени преговори между страните по продажбата на имота и претенции за различен дял от продажната цена, започнали претенциите му за положителна разлика, по претенции че личният му принос бил по-голям, вкл. в предложено споразумение и кореспонденция бил отразен факт, че „със сумата от 15 000лв.