Протокол № 63 от 10.04.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 63 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора М. Ан. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600044 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор М. Д..

Подсъдимият А. И. Г., редовно призован, се явява лично и с упълномощения защитник адв. С. К. от АК-Б..

Жалбоподателите частни обвинители Т. С. и С. К., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техният повереник адв. Р. М. от АК-С..

Съдът докладва постъпила молба от адв. Р. М., в качеството й на повереник на частните обвинители Т. С. и С. К., с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност няма да се яви в днешно съдебно заседание, няма искания за отводи и поддържа подадената въззивна жалба. Посочва, че няма искания за събиране на доказателства. Моли делото да се гледа в нейно отсъствие и в отсъствие на частните обвинители и поддържа искането да се измени обжалваната присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършване на нарушение по чл. 117 ЗДвП и да се увеличат наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

1

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази обстоятелството, че неявяването на жалбоподателите частни обвинители, който са редовно призовани за днешното съдебно заседание, както и неявяването на редовно призования им упълномощен повереник – адв. Р. М., не е пречка за разглеждане на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. К.: Няма да соча доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Осъдителната присъда се обжалва единствено от частните обвинители в две направления – първото, по отношение на оправдателната част относно правилото по чл. 117 ЗДвП и второто, по отношение на справедливостта на наложеното наказание, като се претендира завишаване размера както на лишаването от свобода и ефективен режим на изпълнение, така и увеличаване срока на лишаването от право да се управлява МПС. Считам жалбата за неоснователна.

Относно правилото по чл. 117 ЗДвП смятам, че правилно е постановен оправдателен диспозитив в тази част на обвинението, макар и не по изложените от съда мотиви. За да оправдае по това правило за движение по пътищата, съдът е приел, че то е приложимо само в случаите, когато деецът реално е възприел детето като опасност на пътя, но не е реагирал адекватно.

Смятам този мотив за неправилен, т.к. правилото по чл. 117 ЗДвП е 2 приложимо и в случаите, когато деецът е бил длъжен и е имал обективна възможност да възприеме детето като опасност за движението. Независимо, че това изискване е било изпълнено и в настоящия случай, смятам правилото за неприложимо, тъй като задължението по него е обвързано със скоростта на движение на автомобила и реакцията на водача именно във връзка с избраната от него скорост. В този случай обаче, ПТП не се намира в пряка причинноследствена връзка с избраната от подсъдимия скорост на управление, която е била 26 км/ч., т.е. много под разрешената за този участък скорост от 50 км/ч.

Ако избраната от водача скорост на управление беше в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, то тогава безспорно щеше да се наложи да се обсъждат правилата по чл. 20, ал. 2 и чл. 117 ЗДвП и да се стигне до съотношението на общата специална норма.

В настоящия случай безспорно е установено, че причината за настъпилото ПТП е не избраната от подсъдимия скорост на управление на автомобила, а липсата от негова страна на концентрация и съсредоточие при управляването му. Неговите разсеяност, липса на контрол върху управлението и липсата на пълно и непрекъснато възприемане на околната среда и обстановка на пътя около него, са условията, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, тоест, нарушеното правило е това по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Относно претендираното несправедливост на наказанието, отчитайки размер от четири години на предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода и обстоятелството, че наказателното производство се е развило при условията на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, което задължително предвижда определяне на наказанието при условията на чл. 58а НК, смятам, че съдът правилно е определил размера на наказанието и отлагане на неговото изпълнение.

Определянето на наказанието при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства смятам за обективно и справедливо, съобразено е с личностните качества на извършителя и за това намирам, че присъдата трябва да бъде потвърдена и в тази й част.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение жалбата и потвърдите първоинстанционния съдебен акт. Ние не сме обжалвали тази присъда, т.е., я намираме за справедлива както по отношение 3 на приложението на материалния закон, така и при индивидуализация на наказанието. Мисля, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт и мотивите към него не страдат от пороците, които се приписват с въззивната жалба. Аз тук ще си позволя да се солидаризирам изцяло със становището на прокурора за неприложимостта разпоредбата на чл. 117 ЗДвП, още повече, че такова е било нашето становище и пред първата инстанция.

Що се отнася до размера на наказанието и начинът на неговото изпълнение, нашето становище е, че то съответства на степента на обществена опасност и на деянието и дееца и за това Ви моля за съдебен акт, с който да потвърдите първоинстанционната присъда.

Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Съжалявам за смъртта на детенцето. Моля да потвърдите присъдата и да не ми увеличавате наказанието.

Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на подсъдимия.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да потвърдите постановената присъда от първата инстанция.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.10 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4