Решение № 66 от 18.06.2019, Районен съд - Ген. Тошево

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Г.Т.,

18. 06. 2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в закрито заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: Петър

Петров при секретаря ………………………….……………………………………… и в присъствието

……………………………………………………………….. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 00437/ 2017 год. по описа на съда,

И за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 247, ал.1 ГПК за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото съдебно решение за прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие, въз основа представено и подписано от страните писмено споразумение по чл. 51 СК.

Процедурата е образувана по писмена молба вх.

№ 1654/ 30. 05. 2019 год., депозирана от В.Г.Д. ЕГН ********** ***- страна по делото, с която се сочи, че в постановеното по делото Решение № 116/ 07. 11. 2017 год. се съдържа противоречие между действителната воля на страните и диспозитива на самото съдебно решение, като в т. 2 от същия диспозитив е посочено, че „ По време на брака страните са придобили в семейна имуществена общност недвижим имот-семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „ Халил ефенди „ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 15, а именно апартамент № 15 във вход Б на шести жилищен етаж , състоящ се от коридор, дневна, баня с тоалет, и една тераса със застроена площ 40. 68 кв.м., при граници : на изток- стълб клетка на вх. Б, на юг- ап. № 16, на запад – ул. „ Козлодуй „, на север- ап.14, заедно с прилежащата му изба № 15 с площ от 3. 38 кв.м., при граници и съседи : на изток- избо № 16 от вх. Б, и коридор, на юг- изба №

22 ит вх. Б, на запад- ул. „ Козлодуй „, на север-изба № 10 от вх. Б, ведно с 0. 7975 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в УПИ № IV- 1 в кв. 140 по плана на Седми микрорайон на гр. В., по отношение на който имот след развода двамата съпрузи остават обикновени съсобственици с равни идеални части от по 1/ 2.“

Молителят твърди, че действителната воля на двамата съпрузи, споделена пред процесуалния им представител преди и по време на делото е била след развода двамата съпрузи да останат в обикновена дялова съсобственост на имота.

Като се твърди несъответствие в действителната воля на съпрузите и диспозитива на съдебното решение, се иска съдът да извърши поправка на допуснатата фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК.

С писмено становище- отговор вх. № 1813/ 17.

06. 2019 год. другата страна по делото- В.П.Д. ЕГН **********, чрез адв. Б.Х., е оспорила искането за поправка, като е заявила изрично че не е налице противоречие в действителната воля на страните и диспозитива на решението за одобряване на споразумението между страните.

Моли се отхвърляне на искането и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа материалите по делото констатира следното :

Производството по делото е било по писмена молба вх. № 3386/ 19. 10. 2017 год., депозирана и подписана от съпрузите В.П.Д.

ЕГН ********** и В.Г.Д. ЕГН **********, двамата с посочен адрес ***, с която се иска бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, като към молбата е било приложено и писмено споразумение по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи.

Видно от протокола от с.з. по делото, проведено на 06. 11. 2017 год. съдът изрично е запитал двамата съпрузи поддържат ли молбата си за развод и представеното по делото споразумение и двамата съпрузи са отговорили утвърдително на двата въпроса. В хода на това единствено по делото съдебно заседание съпругът В.Г.Д. изобщо не е правил изявления за несъгласие с изложеното в споразумението по чл. 51 СК споразумение за имуществените отношения между страните след развода, като съдът намира, че доказателства за волята му са изложени в подписаното от двамата съпрузи писмено споразумение по чл. 51 СК, където в т.2 изрично е записано, че след развода двамата съпрузи ще останат обикновени съсобственици на имота по т.2 при равни квоти от по ½ идеална част. Въз основа на изявеното пред съда дълбоко и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака на двамата съпрузи по взаимно съгласие, съдът със съдебно решение № 116/ 07. 11. 2017 год. по делото е прекратил с развод по взаимно съгласие брака на страните и е одобрил споразумението им. По този начин, съдът, като е възпроизвел буквално текста на т.2 от споразумението по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи, в диспозитива на съдебното си решение, не е допуснал никаква фактическа грешка. Нито в споразумението по чл.

51 СК, което изявява волеизявленията на двете страни и тези волеизявления по съществото си представляват насрещни такива, насочени към постигане на взаимноудовлетворяващ ги правен резултат, нито в хода на делото настоящият молител не е заявявал друга, различна от изложената му в споразумението и в частност в т.2 от него воля, различна от тази в диспозитива на съдебното решение.

По естеството си производството по чл. 330 ГПК вр. чл. 50 СК е основано на взаимната воля на страните да прекратят брака си с развод и да уредят отношенията си за след развода, от което следва и извода, че без наличието на такава обща воля на съпрузите не може да бъде постиган и целения от тях правен резултат. В случая липсата на потвърждение от страна на вече бившата съпруга и страна по делото за друга действително изразена и поддържана по време на делото обща воля на страните за съсобствеността на имота по т.2 след развода е пречка за съда да приеме, че е допуснал очевидна фактическа грешка в съдебното решение.

Искането е неоснователно и следва да се отхвърли, като на основание чл. 78, ал.1 молителят В.Г.Д. следва да бъде осъден да заплати на В.П.Д. сторени от нея разноски в настоящото производство, а именно сумата от 200 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И

:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.Г.Д.

ЕГН ********** ***- страна по делото, срещу В.П.Д. ЕГН ********** *** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 116 от 07. 11. 2017 год. по гр. д. № 00437/ 2017 год. на РС Г.Т..

ОСЪЖДА В.Г.Д. с гореснета самоличност да заплати на В.П.Д. с гореснета самоличност разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Д. в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :