Решение № 53 от 17.03.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Исперих, 17.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100544 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл. 108 Закон за собствеността (ЗС).

Постъпила е искова молба вх.№ 2537/27.07.2023 г., допълнена с молба вх.№ 2812/22.08.2023 г, от С. М. А. от гр.Исперих и А. Е. И. от гр.Мездра, действащи чрез адв.Т. М., срещу Б. Х. Ю. от с.Веселец, обл.Разград, като молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника: 1. Че ищецът С. М. А. е собственик по наследство на 1/10 ид. ч. от имот с идентификатор № ***, с площ 1047 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с попадащите върху имота: сграда с идентификатор № ***.1 с площ 79 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор № ***.3 с площ 12 кв.м.., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, както и че е собственик по давност на построената в същия имот сграда с идентификатор № ***.2 с площ 53 кв.м., брой етаж 1, предназначение: еднофамилна жилищна сграда, при съседи на имота: ***, ***,

***, *** и ***, след което да бъде осъден ответника да му предаде собствеността и владението върху посочените идеални части от имота, от жилищна сграда с идентификатор ***.1 и от жилищна сграда с идентификатор ***.3. 2. Че ищецът А. Е. И. е собственик по наследство на 1/20 ид. ч. от имот с идентификатор № ***, с площ 1047 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с попадащите върху имота: сграда с идентификатор № ***.1 с площ 79 кв.м., брой етаж: 1, 1 предназначение: еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор № ***.3 с площ 12 кв.м.., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при съседи на имота: ***, ***,

***, *** и ***, след което да бъде осъден ответника да й предаде собствеността и владението върху посочените идеални части от имота, от жилищна сграда с идентификатор ***.1 и от жилищна сграда с идентификатор ***.3. 3.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че двамата ищци и праводателката на ответницата - з. А. са от кръга на наследниците на М.А.С., починал на 17.06.1986 г. – първият ищец и з. А. били деца на наследодателя, а втората ищца била дете на починал внук на наследодателя – Е.Д.М., който от своя страна бил син на друго дете на наследодателя – Д.М.Д.. Останалите двама наследници на Е.М. – Д.М. и Б.М. се отказали от наследството на баща си.

Покойният М.А.С. приживе през 1955 г. закупил празно дворно място в чертите на гр.Исперих, като в последствие построил в него къща и навес с оградни стени. В тази къща той живял със семейството и отгледал децата си.

През 80-те години на ХХ век наследодателят заедно със сина си С. М. А. построили в имота втора къща от 53 кв.м., която била предвидена за първия ищец. Там той заживял със семейството си, отгледал децата си, грижил се за майка си след смъртта на баща му до нейната смърт през 2015 г. Къщата била с отделни партиди за ток и вода на името на С. М. А. и той винаги я считал за негова собственост. Останалите деца на наследодателя не живеели в града.

През 1997 г. съпругата на наследодателя – Х.С. сключила договор за дарение с дъщеря си з. А., с който й дарила своите 6/10 ид.ч. от дворното място и построените в имота жилищна сграда (тази от 1955 г. и гараж), без новата къща. В последствие, поради влошени отношения между майката и дъщерята, Х.С. се оплакала на синовете си от действията на з. А., която я тормозела и през 2007 била завела дело за разваляне на договора за дарение, което очевидно било завършило с неуспех, тъй като от направена справка в имотния регистър ищците установили, че нямало промени по партидата на Х.С. Нещо повече, от справка по партидата на з. А. се установило, че през 2018 г. тя се сдобила по давност и наследство с НА за 4/10 ид.ч. от имота, в който включила и къщата на С. М. А.. На същия ден прехвърлила имота на дъщеря си – ответницата Б.. След смъртта на майката Х.С.дъщеря й з. А. заживяла в старата къща, но без да я поддържа, поради което в момента тя била в изключително лошо техническо състояние.

Към настоящия момент старата къща била заключена, като само в една от стаите живеел единият син на Д.М.Д. – М. А.ов М.ов, който бил поставен под пълно запрещение и ищецът С. М. А. полагал грижи за него според възможностите си.

В хода на подготовката на документите за настоящото дело ищците разбрали за действията на ответницата и нейната майка през 2018 г., като междувременно те започнали да го заплашват, че ще го изгонят от къщата му и ще съборят старата къща.

В съдебно заседание се явява само ищецът С. А.. Двамата ищци се представляват от упълномощен адв.Т. М. от АК – Шумен, която поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Б. Х. Ю., чрез адв.П. П. от АК – Разград, представя писмен отговор, като счита иска за допустим, а по 2 същество - неоснователен. Основните възражения са свързани с обстоятелството, че праводателката на ответницата – з. А., която също е от кръга на наследниците на М.А.С., е придобила собствеността върху процесния имот и намиращите се в него сгради на основание дарение и давностно владение, след което го е прехвърлила на дъщеря си. Излагат се подробни съображения. Ангажират се гласни доказателства, прави се искане по реда на чл. 192 ГПК. Претендира и за сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен адв.П. П. от АК - Разград, който поддържа писмения отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците С. А. и А. И., както и майката на ответницата – з. М. А. са от кръга на наследниците на М.А.С. (М. А.ов Садъков) , б.ж. на гр.Исперих, починал на 17.06.1986 г. Приживе М.С. е закупил процесния недвижим имот, което се установява от НА № 757, том I, дело 87/1955 г. от 25.04.1955 г. на Исперихски народен съди ( л. 28 от делото), като съгласно действащия към този момент план на гр.Исперих от 1915 г. имотът е представлявал парцел ХIV-1965, в кв. 27.

Със заповед № 543/20,03,1967 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на гр.Исперих, съгласно който имотът е нанесен като парцел VIII-231 в кв. 11. По този план единствената сграда в имота е жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м.

Със заповед № 318/25,06,1979 г. е одобрен следващия план на гр.Исперих, като процесният имот е нанесен като планоснимачен № 305, за който е отреден парцел IX-305 в кв. 11, като по този план освен основната жилищна сграда е нанесена и пристройка и навес, с които общата застроена площ на основната жилищна сграда, пристройката и навеса е 72 кв.м.

Данните за нанасянията на имота по различните планове на гр.Исперих, както и за наличните в него сгради, се установяват от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което е прието без възражения от страните и се кредитира изцяло от съда.

През 80-те години на ХХ в. в процесния имот, зад основната жилищна сграда, ищецът С. А. заедно с баща си построяват нова къща, предвидена за дом на ищеца. В тази втора къща С. А. заживява със семейството си веднага след построяването й и без прекъсване живее там и към настоящия момент. За построяването на тази къща в хода на съдебното дирене не бяха представени строителни книжа, но същата е нанесена за първи път в ЗРП (Застроителен и регулационен план) на гр.Исперих, одобрен със заповед № 25/29,01,2001 г., действащ и към настоящия момент. В този план процесния имот е нанесен като имот с кадастрален № 2253, идентичен с УПИ VII-2253 в кв.16, с площ 1047 кв.м., като в него са нанесени следните сгради: 1. Жилищна сграда № 1 със застроена площ 79 кв.м., 2.Жилищна сграда № 2 с площ 53 кв.м. и 3.Друг вид сграда за обитаване № 3, със застроена площ 12 кв.м.

След смъртта на наследодателя М.А. през 1986 г. неговата ½ ид. ч. от имотът се наследява от неговите съпруга и четири деца – Х.С. С., Н. М.ова А.ова, з. М. А., С. М. А. и Д.М.Д., съответно по 1/10 ид.ч. за всеки един от тях (л. 22). Останалата ½ ид.ч. от имота е собственост на съпругата Х.С., тъй като същият представлява съпружеска имуществена общност (СИО), съгласно действащия към този момент Семеен кодекс от 1985 г.(отм.) - § 4 ПР, във вр. с чл. 19, ал. 1. По този начин съпругата Х.С. придобива 6/10 ид.ч. от процесния 3 имот.

След смъртта на сина Д.Д. през 2015 г. неговата 1/10 ид.ч. от имота се наследява от синовете Е.Д.М. и М. А.ов М.ов, като по този начин всеки един от тях получава по 1/20 ид.ч. от имота (л. 20).

След смъртта на сина Е.М. неговата 1/20 ид.ч. се наследява от дъщеря му А. Е. И. - ищца в настоящото производство, тъй като останалите двама наследника – Д.Е.М. (дъщеря) и Б.Е.М. (син) се отказват от наследството на баща си съгласно Определение № 551/03,07,2023 г. по ч.гр.д. № 706/2023 г. и Определение № 552/03,07,2023 г. по ч.гр.д. № 705/2023 г. – и двете на РС Мездра (л.16 – 18).

През 1997 г. с НА № 168, том II, дело № 3175/97 г. от 20.11.1997 г. на Исперихски районен съдия Х.С. дарява на дъщеря си з. М. Назиф собствените си 6/10 ид.ч. от процесния имот – дворното място от 1040 кв.м., който съгласно действащия към този момент план от 1979 г. представлява парцел IX-305 в кв. 11, както и 6/10 ид.ч. от построената в парцела основна жилищна сграда и гараж (л.27).

По това време з. М. се е била развела и е дошла да живее при майка си и да се грижи за нея. Във втората къща продължавал да живее ищецът С. А. заедно със семейството си, като междувременно извършвал и редица ремонти за поддържането й.

След смъртта на Х.С., която починала през 2015 г., дъщеря й з. М. през 2018 г. се снабдила с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 195, том VI, рег.№ 8904, дело № 855/2018 г. от 18.10.2018 г. на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК, с който била призната за собственик на 4/10 ид.ч. от процесния имот, заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м. и изба със застроена площ 12 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м. и навес с оградни стени със застроена площ от 15 кв.м. Съгласно действащия към този момент ЗРП на града от 2001 г. имотът представлява УПИ VII-2253 в кв.16, с площ 1047 кв.м. (л. 25).

На същия ден 18.10.2018 г. с НА № 200, том VI, рег.№ 8931, дело № 860/2018 г. на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК з. М. продава на дъщеря си Б.

Х. Ю. – ответник в настоящото производство, процесния недвижим имот заедно с построените в него две жилищни сгради и навес с оградни стени (л.

24).

Съгласно представената по делото Скица на поземлен имот № 15-78852122.07.2023 г. на СГКК – Разград към настоящия момент процесния имот представлява имот с идентификатор № ***, с площ 1047 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с попадащите върху имота: сграда с идентификатор № ***.1 с площ 79 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор № ***.2, с площ 53 кв.м., брой етаж 1, предназначение: еднофамилна жилищна сграда, и сграда с идентификатор № ***.3 с площ 12 кв.м.., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при съседи на имота: ***,

***, ***, *** и *** (л. 29).

Експертното заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза проследява промените в процесния имот съгласно различните планове на гр.Исперих, действали през различните години – 1915 г., 1967 г., 1979 г., 2001 г., както и съгласно действащите към момента кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД – 18-20/02.02.2022 г. на ИД на АГКК, установява идентичността на имота съгласно представените по 4 делото нотариални актове и разработва комбинирана скица, на която са нанесени всички постройки в процесния имот съгласно действащите планове.