Решение № 500 от 19.10.2020, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

Номер 500

19.10.2020 г.

Град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – В.

V граждански състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Калин Т. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Т. Тодоров Гражданско дело * 20201420102245 по описа за 2020 година

Производството е по молба на пострадало лице за защита от домашно насилие с правно основание чл.4, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

В молбата си за защита молителката Д. А. Т. от гр.В. твърди, че с ответника Д. А. М. са били във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете Т.Д.М., родена на 04.04.2014г. Поддържа, че още в началото на това съжителство отношенията им с ответника не са били нормални ответникът упражнявал върху й психически и физически тормоз, който тормоз е преминал и върху детето. Посоч* че ответникът й забранявал да посещава медицински учреждения, болници, поликлиники, бърза помощ.

Изтък* че от страна на бащата в детето е насаждан страх от медицински лица и от органите на полицията, от което дори и понастоящем то се стряска и плаче при вида им. Твърди, че преди почти две години в опит да прекъсне контактите си с ответника, с детето са били настанени в кризисен център, което практически ги спасило. Поддържа, че в периода от 10.08.2020 г. до 26.08.2020 г. по инициатива на ответника са проведени многократни телефонни разговори между него и нея и детето, последният от които е проведен на 26.08.2020 г. Твърди, че тези разговори по-често са провеждани от телефонния апарат на майката на ответника, всички под пред претекст, че същата желае да чуе детето и че и двамата постоянно са крещяли на детето по 1 телефона. Изтък* че в тези разговори ответникът е отправял заплахи към нея и към детето и е упражнявал психически тормоз. На нея ответникът й казал:

"Ще мина през вас като танк”, "Нещо, ако ще и последното да е, ще ви унищожа”, наричал я "боклук", "шизофреничка", казвал й, че страда от четири вида шизофрения и че изневеря* а на детето с крясъци му наредил на десет листа да напише името на баба си, което според същия, детето е забравило. Посоч* че непосредствено след всеки един разговор детето се разплаквало, криело се, бягайки панически и затваряйки се само. Изтък* че ответникът е споделял пред нея, че е криминално проявен и че тя изпитва огромен страх за живота и здравето си, за тези на детето и на нейните близки - майка и сестра, че се опасява че психическото и физическото напрежение ще ескалира и ще се стигне до необратими последици. Твърди, че в резултат на посочените действия на ответника тя и детето са в постоянно стресово състояние. Моли съда, да издаде заповед за незабавна защита, а след разглеждане на делото в съдебно заседание, да постанови решение, с което да издаде заповед за защита, на основание чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие, по силата на която ответникът Д. А. М. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и детето Т.Д.М., да приближава жилището им, находящо се в град *****, на разстояние от 200 м. и местата за социални контакти и отдих на майката и детето на разстояние от 200 метра, за максимално допустимия от закона срок, като претендира и разноските по производството.

Отправеното от молителката до съда искане за издаване на заповед за незабавна защита, на основание чл. 18, ал.1 ЗЗДН, е уважено като по настоящото дело е издадена Заповед * 1 от 08.09.2020 година.

В съдебно заседание молителката, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата си и моли съда да устано* че спрямо нея и детето й е упражнено домашно насилие от ответника и да му наложи мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като конкретизира, че местата за социални контакти и отдих на майката и детето е детска градина "***" в гр.* която детето посещава.

Ответникът Д. А. М. от град В. в писмен отговор по делото оспорва молбата за защита като неоснователна, като счита, че в същата са изложени 2 неверни и манипулативни твърдения. Не оспор* че на 26.08.2020 г. са проведени два телефонни разговора между страните, но твърди, че цитираните в молбата думи и изрази са изречени от него по адрес на молителката в разговор с някой си бати Г. и че същите са извадени от контекста на целия разговор. Поддържа, че на посочената дата не е разговарял с дъщеря си, а само с молителката и някой си бате Г., с който за трети път водили диалог относно даването на съгласие от него за излизане на детето извън страната. Отрича да е забранявал на молителката да посещава медицински учреждения и твърди, че лично я е придружавал до всички нейни посещения на болници и медицински центрове и е закупувал предписаните й лекарства. Посоч* че е провел 3-4 броя телефонни разговори с детето им Т., които са за по 5 минути и е имал две виждания с нея за по 1 ч и 30 мин в присъствие на представител Дирекция "Социално подпомагане" - В.. Отрича да е повишавал тон и да се е карал на детето като твърди, че в разговорите с дъщеря му я е питал как е, посещава ли редовно детската градина, как се чувст* намерила ли е нови приятели, с които да играе, как минава деня й, а тя къде отговаря, къде не. Изтък* че детето е привързано към него и към баба си по бащина линия, че го обича и плаче за него. Твърди, че описаното от молителката поведение на детето, че се крие, плаче и затваря в себе си, е в следствие на манипулирането му колко лош баща е бил и че до този момент не е осъждан и е с чисто криминално досие. Поддържа, че посещенията на молителката в Кризисен център са вследствие на прекъснатото й медикаментозно лечение и изпадане в психиатрични кризи. Посоч* че страха, който изпитва детето от доктори и полицаи, е по вина на молителката, която го води безпричинно там, като описва и конкретни случаи. Оспорва представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с твърдения, че същата е с невярно съдържание, тъй като е с дата различна от датата на подаване на молбата за защита и незабавна защита по ЗЗДН и депозирана след срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Моли съда да прекрати делото и съответно да отхвърли молбата на молителката и да му присъди разноските.

В съдебното заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора си и моли съда да устано* че не е извършвал посочените в молбата за защита актове на домашно насилие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни 3 доказателст* приема за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане * 276 от 08.04.2014 г. на Община * молителката Д. А. Т. е майка на детето Т.Д.М., родена на 04.04.2014г., а ответника Д. А. М. е негов баща.

От приложените по делото писмо вх. * 12974/17.09.2020 г. на ВрРС, изпратено от РП – В. и писмо вх. * 13 064/25.09.2020 г. на ВрРС, изпратено от РУП – * както и от Постановление от 07.02.2019г. на РП-* се устано* че в РП – В. са регистрирани три жалби, подадени от молителката Д. А. Т. срещу ответника Д. А. М. за осъществен психически тормоз, съответно на 09.10.2018г., на 01.02.2019г. и на 22.02.2019г., по които са били образувани преписки и с прокурорски постановления са направени откази от образуване на досъдебни производст* а по отношение на М. са съставени 3 бр. протоколи за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не извършва насилие и физически и психически тормоз над Д.Т., да не отправя закани за убийство или друго престъпление спрямо последната и да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.

Видно от Постановление от 12.06.2019г. на РП-В. е била образувана прокурорска преписка * 4071/2019г. по описа на прокуратурата, по която по искане на ответника Д. М. е извършена проверка за наличие на психични проблеми у Д. А. Т. , която е приключила с отказ да се изготви искане по чл.157 ЗЗ и е прекратена преписката.

Установи се от представеното медицинско свидетелст* издадено на 29.08.2018г. от лекар при "МБАЛ Мездра", ЕООД, че на 19.08.2018г. на Д. А.

Т. е бил нанесен побой от познато лице (съпруг).

По делото е представено писмо от ДСП-В. от 21.04.2020г., адресирано до ответника, от което се установя* че по молба на ответника от 13.01.2020 г.

Отдел “Закрила на детето” - В. е организирал две срещи между него и дъщеря му Т. - на 31.01.2020 г. и на 04.03.2020 г., при които социалните работници са установили, че детето е привързано към баща си и към своята баба по бащина линия Т. М.а и че контактува свободно и спокойно с тях. В тази връзка ОЗД ДСП - В. е консултирал майката на детето за предлаганите социални услуги в гр. В. и е предложил на ответника да се обърне към ОЗД - ДСП - В. за 4 ползване на подходяща социална услуга с цел преодоляване на създалата се конфликтна ситуация във взаимоотношенията между родителите и да не се стига до синдром на родителско отчуждение.

Установи се също, от представените направление за ползване на социални услуги от 08.07.2020г., издадено от Дирекция ”Социално подпомагане” - * и договор * 130 от 05.08.2020г. за предоставяне на социални услуги, че ответникът е насочен да ползва социална услуга - психологическо консултиране, предоставена от Център за обществена подкрепа - Община В. и е сключил договор за предоставяне на социални услуги "Оценка на родителския капацитет" към ЦОП “Усмивка” към КСУДС - В..

По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция социално подпомагане, гр.* в който се съдържат релевантни за предмета на делото факти. В доклада е отразено, че в резултат на проведени разговори с молителката Д. А. Т. , социалните работници установили, че през месец декември 2018 г. молителката е напуснала жилището в гр.* в което живеели заедно с ответника и детето, поради осъществявано върху нея и детето физическо и психическо насилие, и след като престояли една нощ в Кризисен център, гр. * се преместили да живеят на квартира в гр. * *****. Пак по сведения на майката, след раздялата, през месец януари 2019 г., е имало среща между бащата, майката и детето Т. в гр. * която е преминала в скандали и разправии между родителите, за което майката е потърсила съдействие от страна на РУ - В. за осигуряване на защита. След тази среща бащата не е търсил дъщеря си, не е изпращал финансови средства за нея, не е осъществявал контакт с тях. На 31.01.2020 г. и на 04.03.2020 г. са проведени две срещи на бащата с детето със съдействието на ОЗД - В. в сградата на ДСП-* в присъствието на социални работници и психолог. На 26.03.2020 г. майката на Т. - Д. А. Т. , е подала по електронна поща на ДСП - В. молба, с която е изразила желание дъщеря й Т. да получи психологическа помощ за преодоляване на негативни последици от двете срещи на детето с баща й Д.

М., които заявила, че са породени от влошените взаимоотношения между двамата родители. По информация от молителката детето посещава консултациите в ЦОП - * но винаги, когато се засегне темата за контактите й с бащата, то предпочита да замълчи и избягва да говори за него. След срещата на бащата с детето през месец март няма осъществени други срещи. Бащата е 5 изразил желание за среща с детето през месец август 2020 г., но такава е отказана от майката, тъй като се е притеснявала за живота и здравето на нея и на детето. В доклада е отразено, че молителката е отговорна по отношение на психо-емоционалните потребности на своята дъщеря, като търси съдействие за консултации с психолог, изпълнява отправени препоръки и съвети от специалист за запазване на емоционалното и психическо здраве на момичето.

Майката е изградила режим на отглеждане на детето Т. - ежедневието през учебните дни е обвързано с посещение на целодневни занимания в ДГ "***", гр. * а в дома се спазва час за хранене и необходимото време за сън и почивка. Наблюденията на социалните работници са, че детето е добре обгрижвано от майката, която полага адекватни грижи за него. Детето обича да ходи на село с Д.М. - баба по майчина линия, която оказва подкрепа на майката при нужда от полагането на грижи за момичето. От доклада се установя* че има изградена привързаност и близка емоционална връзка между детето Т. и майката Д.Т. и че към момента не се наблюдават тревожни тенденции в поведението на детето Т.. Пред социалните работници майката Д.Т. е изразила готовност да съдейства за срещи на бащата с детето и е заявила, че няма намерение и желание да ограничава дъщеря си при комуникацията с нейния баща и неговите близки, но желанието й е било да се запази психо-емоционалното състояние на детето и да не се въвлича в конфликтите на възрастните.