Решение № 663 от 02.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500278 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се изцяло Решение № 4036/16.10.2024 г. по гр.д. № 4979/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което по предявен частичен иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата 60 000 лв. от общо дължима се 120 000 лв. е постановено осъждането на „ Комплексен Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК 203444094 да заплати на Й. Б. В., ЕГН – ********** обезщетение за неимуществени вреди / болки и страдания / вследствие настъпила на *** г. трудова злополука в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, а за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. искът е отхвърлен.

Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната част. Счита че определеният размер обезщетение не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа да е силно занижен, т.к. съдът не се е съобразил с броя, вида и характера на уврежданията – всички те високо енергийни и причинили трайно затрудняване на движенията, с висок интензитет на болките и страданията, с тежки и продължителни лечебен и възстановителен процеси, с неблагоприятна прогноза за развитие. Не са съобразени в необходимата пълнота и конкретните обстоятелства относно личността на пострадалия, негова социалната ангажираност, професионалните и личните му постижения, драстичната промяна в психичното и емоционалното му състояние. Не е съобразена и икономическата конюнктура в страната, както и инфлационните процеси. Поддържа, че съдът неправилно приел да е налице съпричиняване по чл. 201 ал. 2 от КТ, което определил на 50%. Поддържа да не е налице груба небрежност. Неправилно за този си извод съдът кредитирал заключението на СТЕ, без да се съобрази с установеното по делото, че за участъка, в който е настъпила злополуката, работодателят не е осигурил обезопасителни средства / парапет, оборудване, ефективен контрол върху техническата изправност / за предпазване в случай на падане от 1 голяма височина / какъвто е процесния /, при липсата на които осигуреното от него / работодателя / предпазно облекло не изпълнява изискванията на ефективна защита. В случай, че и въззивният съд прецени злополуката да е настъпила и поради допусната от работника груба небрежност, възразява срещу приетия размер съпричиняване, като счита че същото – предвид конкретните обстоятелства, следва да е в размер от 10%.

По така изложените доводи пледира за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска и в тази част. Претендира разноски за две инстанции в изцяло направения им размер.

Въззивникът – ответник по спора, обжалва решението в осъдителната му част. Счита, че приетия процент на съпричиняване следва да е по висок от 50% с оглед допуснатите от въззивника – ищец тежки нарушения – не е носил предоставеното му предпазно облекло – сбруя / раменно поясен колан/, който е абсолютно задължителен за височината, на която се е намирал; въпреки изричните указания на ръководителя на обекта е напуснал обезопасената площадка, където е следвало да извършва работата и е отишъл в друг, необезопасен сектор на естакадата - от който е паднал, и на който се работи само със сбруя – каквато не е носил, при това без да има възложени за изпълнение задачи в този сектор; в момента на настъпване на злополуката не е бил изморен, нито претоварен, нито му е прилошало, т.к. е настъпването й е било непосредствено след ползвана от работниците обедна почивка. Поддържа се също, че работодателят е изпълнил всички изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, в деня преди злополуката работникът е бил инструктиран / лично е подписал контролния лист за проведен инструктаж /, че трябва да носи предпазен колан / сбруя / при работа на височина над 1,5 м., такива са му били осигурени – лично е подписал личния си картон, удостоверяващ получаването на личното предпазно облекло. С оглед така поддържаното счита, че злополуката не е по причина на поведение на работодателя, съответно той няма вина за настъпването й, поради което съпричиняване в размер на 50% е несъразмерно, съответно приносът на пострадалия следва да се определи на 80% и дори 90%. Възразява още - с оглед самоволното напускане от работника на площадката, на която е изпълнявал трудовите си задължения и отиването му в друг сектор, където не е имал поставени задачи за изпълнение, че при настъпването на злополуката предприетата от въззивника работа не е била свързана с конкретните му задължения и в този смисъл не е в интерес на работодателя, поради което последният трябва да бъде освободен изцяло от отговорност. Развива доводи и относно присъдения размер обезщетение за неимуществените вреди, който счита за завишен. В тази насока поддържа, че търпяните от злополуката болки и страдания от пострадалия не са с твърдяните от него интензитет и продължителност, качеството му на живот също не е нарушено в степента, в която твърди. Настоява, че въззивникът –ищец е трудоспособен, като продължава да е в трудово правоотношение с ответното дружество и работи редовно, без да му се налага да отсъства поради здравословни причини.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска, евентуално намаляване на обезщетението с 80 - 90% на основание чл.

201 ал. 2 от КТ.

Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на другата страна.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Й. Б. В., ЕГН – ********** срещу „ Комплексен Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК 203444094 иск с правно основание чл. 200 от КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие трудова злополука от *** г., при която е получил политравматично увреждане както следва:

Счупване на таза - раздробено счупване на сакрума; Счупване на рамото на дясната 2 седалищна и срамна кост; Раздробено разместено счупване на дясната пета; Счупване на напречните израстъци на 4-ти лумбален прешлен вдясно и на пети лумбален прешлен двустранно - което увреждане причинило високи интензивни болки и страдания за продължителен период от време.

Искът е предявен като частичен – за 60 000 лв. от общо дължимо се обезщетение в размер на 120 000 лева.

По делото е безспорно установено, че към датата на злополуката - *** г., страните са били в трудово правоотношение; съгласно трудовия договор ищецът е заемал при ответника длъжността „ *** „; считано от *** г. е бил командирован за извършване на ремонтни дейности на обект на „ Неохим „ АД - гр.*** - подмяна на участък на тръбопровод за варно мляко. На *** г., около *** ч. ищецът е извършвал грундиране на заварени от колегите му Р.К. и М.Г. участъци от тръбопровода. Работното място и на тримата е представлявало тръбна естакада с височина около 8 метра над земята, която в зоната на работния участък е била обезопасена с парапети, предпазващи от падане, като извън този участък такива не е имало. В един момент В. се придвижил към необезопасената част на естакадата, по негови обяснения - за да вземе грунд, загубил равновесие поради прилошаване / по негови обяснения /, залитнал и паднал по гръб на земята от съответната височина.

Злополуката е призната за трудова по надлежния ред – представено по делото Разпореждане на съответното ТД на НОИ.

Няма спор и е установено от заключението на назначената по делото СМЕ, че в пряка причинна връзка с падането върху твърда повърхност / земята / от съответната височина на естакадата ищецът е претърпял твърдяното политравматично увреждане, което му е причинило неимуществени вреди, предст. физически болки, физически и психологичен дискомфорт, съответно и негативни изживявания от емоционално естество.

Няма данни – не се и твърди, ищецът да е причинила злополуката умишлено.

Следователно е осъществен фактическия състав на безвиновната отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ и искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните.

Спорът между страните пред настоящата инстанция е досежно справедливия по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на дължимото се обезщетение; следва ли същото да бъде намалено поради допусната от работника груба небрежност и евентуално - с какъв процент; следва ли от обезщетението да се приспаднат и изплатените на ищеца обезщетения за временна нетрудоспособност от НОИ и от застрахователя „ Дженерали застраховане „ АД по групова застраховка „ задължителна трудова злополука „.

Размерът на дължимата се обезвреда се определя от решаващия съд по справедливост / чл. 52 от ЗЗД /. Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 200 от КТ са на първо място вида на полученото увреждане и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство на физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са конкретно причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната продължителност, интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния, професионалния и обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за развитие. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената съдебна практика.

3

От заключението на СМЕ и представената медицинска документация се установява, че причиненото на ищеца вследствие процесната трудовата злополука политравматично увреждане е: Счупване на таза - раздробено счупване на сакрума; Счупване на рамото на дясната седалищна и срамна кост; Раздробено разместено счупване на дясната пета;

Счупване на напречните израстъци на 4-ти лумбален прешлен вдясно и на пети лумбален прешлен двустранно. Проведеното лечение е било първо оперативно – две оперативни намеси една след друга, в едно оперативно време с обща анестезия – на дата 08.09.2022 г., като е извършено открито наместване на фрактурите и метални остеосинтези с плака и винтове, последователно на сакрума, седалищната кост и петната кост. Следоперативния период е протекъл гладко, без усложнения, провеждана е антибиотична, антитромботична и болкоуспокоящата терапия. Изписан от болницата на *** г.. След дехоспитализацията ищецът е спазвал постелен режим в продължение на три месеца за зарастване на тазовите структури, след което е вертикализиран и приучен да ходи с две патерици, като още три месеца се е придвижвал с помощните средства, като в този период е извършвана и рехабилитация. Оздравителния период за фрактурите на таза и петната кост е до 4 месеца, а възстановителния продължава различно дълго време, но не по малко от още 4 месеца. В момента ищецът не е напълно възстановен, налице са остатъчни последици, както следва: придобито вследствие фрактурата на петната кост плоскостъпие на десния крак и ограничени движения на дясната глезенна става – стъпалото не може да се движи нагоре; неврологична симптоматика, засягащи долните крайници / поради счупването на кръстната кост /сакрум/, прояваващи се в отичане на десния крак в края на деня и невъзможност за клякане поради оточността. За тези остътъчни последици ищецът провежда - и в момента, лечение под наблюдение на невролози и неврохирурзи. Няма обективни причини, препятстващи пълното възстановяване на пострадалия, но експертът не може да е категоричен и не се ангажира да посочи срока за пълното му възстановяване. Според вещото лице повече оперативни интервенции във вр. с политравматичното увреждане не са необходими. Необходимото продължаващо лечение е провеждане на ежегодно балнеосанаторно лечение в специализирани лечебни заведения. Всички получени при злополуката травми са високо енергийни, с висок интензитет както досежно тежестта на тяхното лечение и възстановителния период след него, така и досежно причинените болки и страдания, търпян е и значителен физически, съответно и психологически дискомфорт. Физическите болките са били изключително силни и постоянни непосредствено след травмите и по време на лечебния период - до началния период на раздвижването, а след това - с постепенно намаляващ интензитет. В момента болките са непостоянни и поносими.