Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24083 от 02.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46351/2025
Вид
Определение № 24083
Подписан
02.07.2026
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24083 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110146351 по описа за 2025 година

На 29.05.2026 г. е постъпила молба от пълномощник на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, в която е заявил, че оттегля предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове срещу М. В. Г..

Към молбата е представено и пълномощно с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че е сезиран валидно с искане по чл. 232 от ГПК, което е направено преди първото по делото открито съдебно заседание, поради което и за оттегляне на исковата молба не е необходимо съгласие на ответната страна.

Същевременно в молбата е направено искане за присъждане за разноски, тъй като ответникът изпълнил задължението след подаване на исковата молба в съда, поради което според настоящия състав ищецът има право на разноски в производството.

С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че производството се прекратява, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, насрещната страна е дала повод за завеждане на делото, а исковете не се поддържат от ищеца защото са погасени чрез плащане, извършено след депозиране на исковата молба (в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).

Възражението , че плащането е извършено след връчване на препис от исковата молба и ответникът би платил ако заповедта за изпълнение беше връчена, съдът счита за неоснователно, тъй като както се установява по делото в заповедното производство М. В. Г. е била търсена на адреса, на който й е връчено редовно едва в исковото производство, като процедурата по чл. 47 от ГПК е изпълнена в цялост към 12.08.2025 г., когато са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в хипотезата на 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Освен това, макар задължението да е платено в срока по чл. 131 от ГПК, с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е изпълнила задължението си на падежа.

1

Ищецът в производството е заявил претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, тъй като с плащането извършено на 17.02.2026 г. ответницата е заплатила цялата дължима сума по заповедното производството. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, като в конкретния случай, на основание чл.

78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в производството за юрисконсулт в размер на 10 евро, както и съответната част от държавната такса в исковото производство - 2,13 евро или общо 12,13 евро.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 46351 по описа за 2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав по предявените срещу М. В. Г. искове, на основание чл. 232 от ГПК.

ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК, сумата от 12,13 евро – разноски за държавна такса и юрисконсулт.

Сумата може да бъдат платена по посочена от ищеца банкова сметка, както следва:

BG48SOMB91301011253302, „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, ФЦ „КРАСНО СЕЛО“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис да се връчи на ответника М. В. Г. чрез адвокат.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2