Решение № 20 от 27.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500375 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 375/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Ж. Б. К., чрез пълномощника адв.К., против решение № 203/27.06.2024г. по гр.дело № 16/2024г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против Прокуратурата на република България за обезщетение за причинени неимуществени вреди на стойност от 70 000 лв. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Сочи се противоречие между мотивите на решението, в които съдът е приел, че искът е частично основателен и диспозитива на решението, с който искът е отхвърлен изцяло. Излагат се доводи по неправилността на решението.

Оспорват се констатациите на съда за липса на всички изискуеми предпоставки за уважаване на претенцията. Прави се позоваване на Решение № 270/16.02.2018г. по гр.д. № 284/2017г. 4-то гр.отд. на ВКС в което се обсъжда, че ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване,без да ги описва подробно в исковата молба, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство, като в този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот. В обобщение намира иска за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен и да и бъдат присъдени направените разноски по делото.

1

Ответната Прокуратура, редовно уведомена, не изпраща отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание прокурорът изразява становище за неоснователност на въззивните оплаквания и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Във въззивното производство не са направени доказателствени искания.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявения от въззивницата иск за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, като приел за недоказани, както вредните последици и причинната връзка с незаконното обвинение, така и обема на наведените с исковата молба вреди.

Пред окръжния съд е предявен иск от Ж. К. против Прокуратура на РБ с искане да и бъде присъдено обезщетение в размер на 70 000лв. за понесени от нея неимуществени вреди от незаконно обвинение.

По делото по несъмнен начин е установено и не се оспорва пред въззивния съд, че през 2016г. на ищцата и др. лица е повдигнато обвинение по дело № 13/730080-16 образувано пред съд в Амстердам, а разследването е проведено в Кралство Нидерландия. По това дело е постановена оправдателна присъда от ОС-Амстердам на 28.11.2022г.

Ищцата е задържана за периода от 27.09.2016г. до 07.03.2017г. на основание изпълнение на ЕЗА, издадена от съдебните власти на Кралство Нидерландия по преписка 13/730080-16 на Окръжен съд Амстердам.

По цитираното дело ищцата е получила обезщетение от Кралство Нидерландия в размер на 16 530 евро за изтърпяното лишаване от свобода, сумата от 1 021.81 евро, като обезщетение за правна помощ по делото за предаване по ЕЗА, сумата от 3 499.74 евро за възстановяването на разходите и по делото за предаване и сумата от 340 евро за разходите, направени по подготовката, подаването и обработката на молбите, по които се е произнесъл съда.

На 26.02.2018г. Ж. Б. К. е привлечена като обвиняема по ДП № 25/2022г. по описа на ОСО при ОП-Сливен, образувано на 08.12.2015г. (ДП № 57/15г. по описа на СО-СП) за извършено престъпление по чл.321, ал.3, предл. 2 и предл.

1, т.2, вр. ал.2 от НК, взета и е мярка за неотклонение „Парична гаранция”.

С постановление от 04.08.2023г. на Окръжна прокуратура – Сливен, наказателното производство е прекратено по отношение на ищцата, за обвинението по чл.321ал.3 НК и е продължило по повдигнатите и обвинения по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1, предл.2 и т.2, вр. ал.2, предл.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, изр.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

През 2024г. в ОС-Сливен е внесен обвинителен акт срещу Ж. Б. К. и още 5 обвиняеми лица, по окончателно обвинение за извършени пет отделни умишлени престъпления всяко по чл. 253 ал. 4 вр. ал. 2 пр. трето вр. ал. 1 вр.

2 чл. 20 ал. 2 от НК.

С оглед продължаващото развитие на наказателното производство, на решаващият съд е служебно известно, че понастоящем по повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 349/2024г. по описа на СлОС, поредното заседание по което е насрочено за 19.12.2024г. (данни от сайта на съда).

Според ищцата от така образуваните против нея дела за тежки престъпления тя е понесла неимуществени вреди – срам, накърняване на доброто име от разгласени в регионалния печат информации за хода на делата, отлив на желаещи да работят с нея в притежавани от семейството търговски обекти, получени са заболявания на стресова основа, изживяла е скръб, поради загуба на близки членове на семейството и, отишли си от тревоги по нея.

По делото са представени писмени доказателства – копия от публикации в различни електронни издания, в които се съобщава за арест на ищцата и членове на нейното семейство в производство по екстрадиция.

Представени са и амбулаторни листи, за това че в периода 2017-2020г. е заявила страдание от заболяване на щитовидната жлеза и посттравматично стресово разстройство.

По делото са разпитани и свидетели за установяване на субективните и изживявания в исковия период, които се определят като обща тревожност, притеснение, страх.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

За времето посочено в исковата молба – 27.09.2016г. до м.август 2023г. срещу ищцата са образувани и водени две самостоятелни наказателни производства за различни престъпления – едното в Кралство Нидерландия, а другото в РБългария.

За наказателното производство в КН, по което има оправдателно решение на ОС Амстердам, на ищцата е изплатена конкретна сума за обезщетение за осъществено задържане по процедурата за екстрадиция и за посочени от съда съдебни разноски. Общата продължителност на това наказателно производство е от 27.09.2016г. до произнасяне на решението на съда на 28.11.2022г.

Наказателното производство в РБ е образувано срещу ищцата с постановление за привличането и като обвиняема на 26.02.2018г. и не е приключило понастоящем, като с постановление от 04.08.2023г. на Окръжна прокуратура – Сливен, е прекратено по отношение на ищцата единствено за обвинението по чл.321, ал.3 от НК.

Не може да се приеме за доказано, че ищцата търпи вреди още от от образуването на досъдебното производство през 2015г., защото то е срещу неизвестни лица и от факта на образуването не може да се прави извод, че е насочено именно и единствено срещу нея.

В периода по исковата молба са разгласени в различни медии обстоятелства около задържането на ищцата и членовете на нейното семейство, изпитвала е притеснения, настъпила е промяна в отношението на 3 околните към нея. От съдържанието на приложените по делото публикувани материали може да се направи извод, че всички те огласяват процесуалните действия, насочени срещу ищцата и членове на нейното семейство, които са във връзка с воденото в КН разследване и последвалото съдебно производство. Публикациите съдържат основно информация за събитията през м. септември – октомври 2016г., т.е. не биха могли да бъдат отнесени към повдигнатото обвинение срещу ищцата от ответната прокуратура през 2018г.

Не се доказва получено заболяване на стресова основа „хашимото“ да се дължи на незаконното обвинение. В с.з. вещото лице изразява предположение, че заболяването датира още от задържането на ищцата в КН. Освен това, диагноза за щитовидно заболяване е поставена на ищцата още през 2015г. по данни от СМЕ. Оплакванията за дисфункция на щитовидната жлеза са обясними с направената и през 1987г. операция с частично отстраняване на жлезата (пак според СМЕ).

През 2020г. почива съпругът на ищцата, а през 2021г. –нейната майка, което независимо от останалите обстоятелства е причина за силни негативни изживявания.

При така изяснените по делото факти съдът приема от правна страна следното:

Доказани са предпоставките за възникване на правото на ищцата да предяви иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. Събраните доказателства по несъмнен начин доказват, че ответната прокуратура след повече от пет години е прекратила наказателното производство срещу ищцата за тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода.

От влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл. 321, ал.3 НК за ищцата е възникнало правото на обезщетение, като съгласно приложимия материален закон - чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, към предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата освен това са и доказани вреди, причинени от упражнената държавна принуда.

Отговорността е безвиновна, а ответната прокуратура е процесуален субституент на държавата, защото носи риска от повдигнатото обвинение.

Горното е от значение, защото определя пределите на тази отговорност – вредите, които местни лица, като ищцата, са претърпели от водени наказателни процедури на друга суверенна държава, в рамките на нейната юрисдикция и част от тях са осъществени на територията на РБ по процедури най-общо описани като международно сътрудничество по наказателни дела, не ангажират отговорността на ответната прокуратура за тяхното обезщетяване. Затова вредите от разгласяване чрез публикации в местни издания на действията на националните органи в изпълнение на Европейската заповед за задържане, издадена от прокурор в КН не се включват в подлежащите на обезщетяване вреди от прекратеното наказателно производство.

По размера на обезщетението, който се определя при спазване на 4 критерия по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази следното:

Всяко наказателно производство води до изпитване на негативни емоции и стрес у обвинения с оглед очакването на бъдеща репресия. Като релевантни за случая (Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по т. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС) следва да се съобразят - тежестта на престъплението по чл.321, ал.3 НК, за което е поддържано обвинение; минималния обем проведени с участие на ищцата процесуални действия; обстоятелството, че не е търпяла ограничения на личната си свобода, нито ограничения във връзка с упражняването на занятието си; негативните последици за здравословното и състояние са вследствие на комплекс от фактори, сред които, освен преживения от наказателния процес стрес и психическо напрежение, са и наличието на причини, произтичащи от предходни заболявания, както и от настъпили трагични събития в семейството, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение; общата продължителност – над 5 години, която не може да бъде обоснована с интензивност и сложност на процесуалните действия, с укриване на лицето, със сложност на делото, още повече, че от постановлението за прекратяване явства, че и към привличането не са съществували доказателства за подобна престъпна дейност.

Съдът преценява, че негативният ефект от незаконното обвинение в случая се обуславя от съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Те обосновават присъждане на обезщетение за обичайните вреди, които ищцата е била принудена да търпи в рамките на необосновано дълъг период от време от 2018г. до 2023г.

Следва да се отчете и обстоятелството, че по останалите обвинения е внесен обвинителен акт и е висящо производството по наказателно дело на първа инстанция (нохд № 349/2024г. по описа на СлОС). Това обстоятелство налага да се вземе предвид, че всички описани в исковата молба и установени пред съда негативни изживявания нямат за своя причина единствено незаконното обвинение.