Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 167 от 11.03.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 357/2023
Вид
Определение № 167
Подписан
11.03.2024
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 08.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000357 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.248 от ГПК и е образувано по молба на „НУР ПИЛЕ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203622618, със седалище и адрес на управление гр.

Игнатиево, ПИ № 00518 – птицеферма за изменение на постановеното по делото решение N 301/01.11.2023 г., в частта му за разноските, с която „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД и „НУР ПИЛЕ“ ЕООД /в несъстоятелност/, са осъдени да заплатят в полза на Апелативен съд - Варна, сумата от 3 971.05 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.649, ал.6 от ТЗ.

Твърди се, че предявеният иск с правно основание чл.694, ал.6 от ТЗ е неоценяем, тъй като има за предмет оспорване на привилегията, която заложното право предоставя на заложния кредитор, поради което държавната такса, следва да се определи като за неоценяем иск.

Насрещната страна – синдикът на „НУР ПИЛЕ“ ЕООД /в несъстоятелност/, не е подал писмен отговор.

Третото лице помагач „КАНАРИНИ“ ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва молбата.

Съдът съобрази, че молбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК, изхожда от легитимирани страни и на това основание е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна, поради следните съображения:

С решение N 301/01.11.2023 г. по в.т.д. 357/2023 г. на ВнАС е потвърдено решение № 193/27.04.2023 г. по т.д. 30/2022 г. по описа на ОС – Варна, с което е обявен за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на НУР ПИЛЕ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 203622618, със седалище гр. Игнатиево, договор за особен залог от 02.09.2020 г., сключен между НУР ПИЛЕ ЕООД и КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ ЕООД, с нотариална заверка на подписа № 305/02.09.20 г. и нотариална заверка на съдържанието № 50, том 1, изх. № 306/02.09.2020 г. на С.Велев, завеждащ Консулската служба при Доха, вписан в ЦРОЗ на 11.09.2020 г., на основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ.

Доколкото предмет на делото е иск с правно основание чл. 646, ал. 2 т. 2 ТЗ, за прогласяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „НУР ПИЛЕ ЕООД“ - в несъстоятелност на договор за особен залог от 02.09.2020 г., сключен между „НУР ПИЛЕ“ ЕООД и „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, с нотариална заверка на подписа № 305/02.09.20г. и нотариална заверка на съдържанието № 50, том 1, изх. №306/02.09.2020 г. на С.Велев, завеждащ Консулската служба при Доха, 1 вписан в ЦРОЗ на 11.09.2020 г., то неоснователен е довода изложен в молбата относно неоценяемия характер на иск с правно основание чл.694 от ТЗ, касаещ оспорване на привилегия, доколкото такъв иск не е разглеждан в производството.

Наред с това следва да се посочи, че по смисъла на чл.70, ал.1, изр.2 от ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая никой от ответниците не е повдигнал въпроса за цената на иска в сроковете по чл.70 от ГПК, като съдът с влязло в сила определение по чл.374, ал.2 от ТЗ от 09.01.2023 г., служебно е определил цената на иска по правилата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, в размер на 198 552.31 лева.

С оглед стабилизираната цена на иска и съобразно изхода на делото, първоинстанционния съд, съобразно действащата към момента на постановяване на решението разпоредба на чл.649, ал.6 от ТЗ е осъдил ответниците да заплатят съответната държавна такса в размер на 4% върху цената на иска, а именно 7942.09 лева.

Вземането за разноски има самостоятелен характер и законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските – чл. 248 ГПК, който не се припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора.

Компетентен да разгледа допустимостта и основателността на оплакванията е съдът, постановил процесното решение. Определението на съда по молбата по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл.248, ал.3 ГПК. В случая ответниците не са инициирали своевременно производство по реда на чл.248 от ГПК по отношение на разноските в първоинстанционното решение, поради което изложените в тази насока доводи в молбата пред ВнАС, са несъстоятелни.

Независимо от всичко гореизложено съдът констатира, че с решението си от 01.11.2023 г. е осъдил въззивниците да заплатят по смета на ВнАС сумата от 3 971.05 лева, представляваща половината от държавната такса определена от първоинстанционния съд върху цената на иска.

В хода на въззивното производство и преди приключване на устните състезания по делото, със Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, приет от 49-ото Народно събрание на 20 юли 2023 г. и обнародван в ДВ бр.66/16.08.2023 г. е изменена и допълнена разпоредбата на чл.649 от ТЗ, като в ал. 6 е добавено, че размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

Доколкото към датата на приключване на устните състезания, изменената норма е била действаща, но не е съобразена при постановяване на решението, съдът намира, че държавната такса за въззивното производство в размер на 2%, следва да се определи само върху една четвърт от цената на иска, а именно 49 638.08 лева, т.е. дължимата държавна такса за въззивното производство е 992.76 лева.

Ето защо, съдът намира, че молбата за изменение на решението в тази част е основателна, поради което държавната такса следва да бъде намалена от 3971.05 лева на 992.76 лева.

Мотивиран от горното, на осн. чл.248 от ГПК, съставът на ВнАС ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение N 301/01.11.2023 г., в частта му за разноските, като отменя същото в частта, с която „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, ЕИК 201815853 със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево, ПИ № 00518 - птицеферма и „НУР ПИЛЕ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203622618, със седалище и адрес на управление гр.

Игнатиево, ПИ № 00518 – птицеферма са осъдени да заплатят в полза на Апелативен съд – Варна държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.694, ал.6 от ТЗ, за горницата над 992.76 (деветстотин деветдесет и два лева и 76 ст.) до сумата от 3 971.05 (три хиляди деветстотин седемдесет и един лева и пет стотинки), на осн. чл.248, ал.1 от ГПК.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „НУР ПИЛЕ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203622618, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево, ПИ № 00518 – птицеферма, за определяне дължимите разноски в полза на ВнАС като такива по неоценяеми искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3