Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 16.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 317/2024
Вид
Решение № 170
Подписан
16.10.2024
Състав
Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
  • чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.141, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600317 по описа за 2024 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 2/11.03.2024г., постановена по НОХД № 134/2022г. по описа на Окръжен съд- Смолян подсъдимия А. Р. Р. е признат за невинен в това, в периода 08.09.2009 г. - 25.06.2015 г., в гр. *, в условията на продължено престъпление, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК управител на търговско дружество „*” ООД-гр.*, ЕИК -*, умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на „*” ООД във връзка с възложената му работа по ръководство, управление и представителство на дружеството, като в нарушение на задълженията си по чл.141, ал. 1 от ТЗ, чл.

33 т. 1 от Дружествения договор и чл. 1 от Договора за възлагане на управление от 26.03.2004 г., съзнателно не е предприел действия за събиране и допуснал да бъдат погасени по давност дългосрочни вземания на „*” ООД спрямо управляваното и представлявано от него свързано дружество “*” ЕООД гр. *, ЕИК * в размер на 2 777 278,60 лева (два милиона седемстотин седемдесет и седем хиляди двеста седемдесет и осем лева и 60 стотинки), произтичащи от изплатен на 08.09.2009 г. кредит по Договор от 25.01.2005г. за встъпване на „*” ООД в дълга на свързаното дружество “*” ЕООД към банка „*“ АД ,произтичащ по Договор за кредит, сключен между последните лица с № * от *г. (анексиран на* г.), в резултат на което е последвало разпиляване на 1 имуществото на „*” ООД в особено големи размери - парични активи на стойност 2 777 278,60 лева и деянието представлява особено тежък случай и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 304 от Н П К е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.1 от НК.

Против присъдата е постъпил протест и допълнение към него от Окръжна прокуратура- Смолян, в които са изложени съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановената присъда, поради което се иска отмяната й и подс. А. Р. Р. да бъде осъден по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.1 от НК на три години лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК с четири годишен изпитателен срок.

Против протеста са постъпили писмени възражения от адв.Л. С. като защитник на подс. А. Р. Р..

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив не поддържа подадения протест.

Подс. А. Р. Р. и защитникът му адв.Л. С. молят съда да потвърди оправдателната присъда.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

По делото правилно е била установена следната фактическа обстановка:

Дружество „*“ ЕООД е учредено с решение по фирмено дело 890/1993г по описа на СмОС, като вписването е извършено въз основа на Разпореждане на МС от 27.04.1993г.

Дружеството е пререгистрирано в регистъра на търговските дружества с решение от 31.03.2000г по ф.дело 310/2000г по описа на СмОС. През 2000 година „*“ е преобразувано от ЕООД в ООД във връзка със сключен приватизационен договор между * и „*“ АД-гр.*, регистрирано по ф.д.

617/99г по описа на СОС .

Въз основа на сключения приватизационен договор 80 процента от дружествените дялове на „*“ ООД са придобити от „*“ АД-гр.*, а останалите дялове били собственост на * .

Съгласно чл.33, т.1 от Дружествения договор, приет на 28.03.2000 г. от Общото събрание на съдружниците, управителят е задължен да организира, ръководи и контролира дейността на дружеството и осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество, като тази разпоредба не е променяна до момента на заличаване на дружеството.

През 2003г. капиталът на „*“ АД е увеличен , като контролният пакет от акции е закупен от "*" ООД-гр.* , в което дружество участвали лицата С. Х. и Б. Н.

2 като съдружници .

Със съдебно решение от 11.04.2003г по фирмено дело № 3931/2003г. на СГС в ТР е вписано ЕООД „*“-гр.*, като дружествените дялове били собственост на подсъдимия Р. и последният бил негов управител. С последващи съдебни решения ЕООД „*“ е преобразувано в ООД, като дружествените дялове са притежавани от Р. Р. /баща на подсъдимия/ , майката на подсъдимия, „*“ и А.

Р.. През цялото време управител на същото дружество бил подсъдимия.

На 30.03.2004г "*" ЕООД закупило с Договор за прехвърляне на дялове притежаваните от С. Х. и Б. Н. дялове в "*" ООД-гр.* за сумата от 1 420 000 евро. Продажната цена следвало да се заплати в седмодневен срок след вписване на А. Р. като управител на „*“ ООД. За обезпечаване на част от вземането по цитирания договор купувачът „*“ ЕООД издал запис на заповед за сумата от 220 000 евро в полза на С. Х., като ценната книга е авалирана на подсъдимия Р.. Вписана е и промяна на управителя на „*“ АД, като е избран изпълнителен директор в лицето на Н. М.. Подсъдимият станал член на Съвета на директорите на акционерното дружество/ Решение от 21.06.2004г по ф.дело 617/99г/.

През 2011 г. „*” ЕООД закупило с договор дружествените дялове на „*" АД във „*” ООД, което обстоятелство е вписано в ТР на 07.03.2012 г.

В началото на 2004г. "*" ООД се представлявало и управлявало от А. Т. и Р. Г..

Със съдебно решение от 06.04.2004г са вписани промени , като е избран нов управител в лицето на А. Р., а предишните управители са освободени и заличени от ТР.

С Р. е сключен договор за възлагане на управление на дружеството на 26.03.2004г. като в чл. 1 от Договора подсъдимият се задължил да представлява, ръководи и контролира дейността на дружеството с грижата на добър търговец като поставя интересите на дружеството над своите собствени интереси. В същия смисъл била и клаузата на чл. 33 от Дружествения договор на дружеството, приет на 28.03.2000г, като този дружествен договор е действал до 28.09.2015г .

Подсъдимият бил управител на "*" ООД в периода от 06.04.2004г до 25.06.2015г. След това подсъдимият е освободен от заеманата длъжност „управител“ и на негово място е избран управителят З. Б. , който останал такъв до заличаването на дружеството към 27.06.2017 г. През месец септември 2015г. дружеството е преименувано на „*“ ООД , като е вписана и промяна на седалището и адреса на управление от гр.* в гр.*. Тогава е приет нов дружествен договор .

Пред 2016 г. по искане на кредитора „*“ ЕООД в Софийски градски съд е било образно т. д. № 1129/2016г., като с Решение № 21/06.01.2017 г. „*“ ООД е било обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012 г. След извършена ликвидация на 27.06.2017 г. дружеството е било заличено от ТР.

Във връзка със сключения Договор за прехвърляне на дружествени дялове на "*" ООД-гр.* подсъдимият се нуждаел от финансови средства за заплащане на 3 договорената цена от 1 420 000 евро .

Поради тази причина представляваното от Р. дружество „*“ ЕООД сключило Договор за кредит № *г. и допълнителен анекс с * АД /с последващи наименования * и * / .

През 2004г. на кредитополучателя "*" ЕООД е предоставен кредит в размер на 1 200 000 евро с краен срок на погасяване до 02.05.2009г. .Във връзка с този договор е сключен Договор за особен залог на търговското предприятие на „*“ ООД от 03.05.2004г .Залогодателят обезпечил вземането на банката срещу „*“ БГ , като е заложено цялото търговско предприятие на „*“ ООД, включително и бъдещото имущество на предприятието. Договорът за особен залог бил със срок на действие до 02.05.2009г,. когато изтичал срокът за погасяване на кредита от 1 200 000 евро. Същите обстоятелства са вписани по партидата на „*“ ООД/ том Четвърти , лист 168 от ДП/ със съдебно решение от 14.05.2004г по фирмено дело 310/2000г по описа на СмОС.

На 15.12.2004г по партидата „*“ ООД е вписан Договор за особен залог от 02.12.2004г , обезпечаващ вземането на * АД-гр.* спрямо „*“ ООД в размер на 220 000 евро- предоставен допълнителен кредит с Анекс от 02.12.2004г. към Договор за банков кредит № *г. Отново е вписан особен залог на търговското предприятие на „*“ ООД за обезпечаване на отпуснатия допълнителен кредит в полза на „*“ ООД . Горните обстоятелства са отразени в приложеното удостоверение за актуално състояние от 10.10.2005г. , намиращо се на лист 168, том Четвърти от ДП.

По повод сключения Договор № *г. и Анекс от 02.12.2004г. е сключен Договор за встъпване в дълг на 25.01.2005г. с неустановено по делото съдържание поради унищожаването му от Банката през 2018г . В том Трети , лист 24 от ДП се съдържа писмо от “ *“ с № 635/31.01.2019г , в което е отразено , че на 25.01.2005г. „*“ ООД е встъпило в дълг във връзка със заплащане на задължения по Договора за кредит от 03.05.2004г. и анекса към него . Банката посочила, че задълженията по договора за кредит са изплатени на 08.09.2009г. от „*“ ООД чрез рефинансиране с нов кредит в размер на 604 000 евро, който е изплатен на 23.11.2015г . В писмото на * е отразено, че сключените договори за кредит с „*“ ООД , включително и договора за встъпване в дълг, са унищожени през 2018г. и не могат да бъдат предоставени на разследването.

По делото не е установено съдържанието на въпросния Договор за встъпване в дълг и същият не е приобщен към доказателствената съвкупност. За наличието на подобен договор споменава в показанията си и св.П. С..

По делото е приобщена изготвената съдебно счетоводна експертиза от вещото лице К. от 03.06.2020г .Вещото лице е установило, че в представените ГФО на „*“ ООД за периода 2007г.-2017г. фигурира задължение в размер на 2 777 000 лв. към свързаното предприятие „*“ ООД по договор за встъпване в дълг и това задължение е възникнало преди 2007г. В балансите на „*“ ООД за периода 2007г.-2014г. е фигурирало задължение към "*"ООД в размер на 2 777 000 лева, като в баланса за 2015г. това задължение било отписано. Вещото 4 лице сочи, че вземането е отписано от счетоводството по давност едностранно само от кредитора. Не може да се установи точната дата на отписване на това задължение, като няма междинни финансови отчети към датата на избор на новия управител .От показанията на св.С. /счетоводител на дружеството / се установява , че вземането към „*“ ООД е отписано по давност въз основа на решение на управителя Р. . В изготвената експертиза е посочено, че в периода от 2007г. до 2011г. „*“ ООД е генерирало печалби , като общата стойност на активите е била повече от пасивите и дружеството е могло да изпълнява задълженията си .След 2012г. дружеството не е могло да погасява задълженията си , като собственият капитал е отрицателно число и дружеството било дестабилизирано и декапитализирано.

Основната дейност на „*“ ООД се състояла в извършване на дейности по пътно строителство на различни обекти в страната , като били сключвани договори , възлагани след проведени процедури по реда на ЗОП, възлагани основно от МРРБ/АПИ/ и различни общини. Във връзка с плащанията на извършената работа често имало закъснения при плащанията от възложителите, като това допълнително затруднило дейността на дружеството. В този смисъл са и представените и приети писмени доказателства - решения по т.дела 26/13г , т.д. 47/2013г, т.д. 151/2014г по описа на СмОС, постановление на Апелативна прокуратура-София от 26.11.2009г. Тези нередовни плащания се отразили негативно на финансовото състояние на дружеството, като същото е обезпечавало дейността си чрез кредити, по които са плащани високи по размер лихви и неустойки.

През 2015г. по отношение търговското предприятие на „*“ ООД е имало вписан договор за особен залог в полза на кредитора * за обезпечаване на задължения по договор за кредитна линия от 2011г. за сума от 3 109 147 лева и по Договор за кредит на оборотни средства от 2013г. за сума в размер на 1 269 696 лева. Поради неизпълнение на задълженията по двата договора Банката пристъпила към изпълнение през месец юни 2015г , като вземанията по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми. В тази връзка са приложените по делото покани, намиращи се на лист 132 и лист 133 по делото. На 23.06.2015г. това обстоятелство било вписано и в ТР , като е предприето принудително изпълнение по реда , предвиден в Закона за особените залози. След тази дата движимото и недвижимо имущество на дружеството е продадено основно на купувачите „*“ ЕООД и „*“ ЕООД , представлявани от св.И. /лист 136-170 по делото/ .Това станало след избора на новия управител Б..