Решение № 3333 от 26.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3333 гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА

ОФИЦЕРСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА

Гражданско дело № 20211110140893 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 74, ал.4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ от Р. Б. АНДР. с ЕГН **********, от гр. София, ул. ...................., бл. ................ против Д.Л.Ц., БУЛСТАТ ...................., гр. София, ул. ..................... № ..............

Ищецът Р. Б. АНДР. твърди, че работила при ответника по Трудов договор № 354/20.10.2020г. на длъжност „Логопед“, сключен за срок 20.10.2020г.-31.05.2021г. Със Заповед № 316/31.05.2021г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок на 31.05.2021г.

Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна, поради недействителност на клаузата за срок на трудовия договор, предвид липсата на предпоставките по чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ, поради което на основание чл. 68, ал.5 КТ договорът следва да се счита сключен за неопределено време.

Предявява искове по чл. 74, ал.4 КТ – за обявяване недействителността на клаузата , с която трудовият договор е сключен за определен срок и искове по чл. 344 КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност /която по силата на трудовия договор е „Логопед“, а мястото на работа е посочено в 33 СУ/ и за обезщетение по чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ в размер на 3 407.50 лв. за периода 01.06.2021г.-16.08.2021г.

Ответникът Д . Л . Ц . оспорва предявените искове, като излага съображения за неоснователността им. Поддържа, че за сключването на срочен трудов договор с ищцата са били налице изключения: тя е назначена след проведен конкурс, като не е покрила въведените от работодателя вътрешни изисквания съгласно утвърдени правила на Д.Л.Ц., но предвид липсата на кандидат, покрил тези изисквания и необходимостта от обезпечаване на такъв вид специалисти в училищата, както и с оглед затруднения, свързани с извънредната епидемична обстановка през 2020г., било взето решение, както и съгласие от ищцата, трудовият договор да бъде сключен за определен срок – до края на учебната година, след 1 което да се проведе нов конкурс.

Освен това се поддържа, че на 31.05.2021г. ищцата подала заявление за прекратяване на трудовия договор, което работодателят приел и прекратил трудовото правоотношение с оспорената заповед. Поддържа се, че трудовото правоотношение следва да се счита прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, доколкото грешната правна квалификация на уволнителното основание не води до незаконосъобразност на заповедта. Счита, че е осъществен фактическият състав на прекратяване на трудовия договор по съгласие на страните.

Ответникът оспорва и иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ и на самостоятелно основание – доколкото трудовото правоотношение следва да се счита прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, доколкото ищцата е подала молба за прекратяването му на 31.05.2021г.

В подкрепа на твърденията и възраженията на страните са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По така предявените искове, доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

По иска по чл. 74, ал.4 КТ в тежест на ответника е да докаже действителността на клаузата за срок на трудовия договор – че е било налице изключение от правилата по чл. 68, ал.3 КТ, както и че ищцата е дала изрично писмено съгласие за сключване на трудов договор със срок по-малко от 1 година.

В тежест на ответника по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е да докаже при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението, като установи осъществяване на уволнителното основание.

Ищецът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да докаже размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението, както и че не е работил през периода, за който претендира обезщетение за оставане без работа поради уволнението или е работил на по-ниско платена длъжност.

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Логопед“, както и че със Заповед № 316/31.05.2021г. трудовото правоотношение било прекратено.

Видно от Заявление от ищцата от 16.10.2020г. до Директора на Д.Л.Ц., тя е заявила желанието си да бъде назначена на пълен работен ден на позицията „Логопед“, считано от 20.10.2020г.

Видно от Трудов договор № 354/20.10.2020г. ищцата е назначена на длъжност „Логопед“ в предприятието на ответника, на пълно работно време, за определено време 20.10.2020г.-31.05.2021г., съгласно клаузата на т.1, изр. 4 от Трудовия договор. Основното месечно трудово възнаграждение е определено на 1 085 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 54.25 лв. Уговорено е и допълнително възнаграждение „за дефектология“ в размер на 40 лв. Служителят се е задължил да постъпи на работа на 20.10.2020г.

Видно от представеното по делото Заявление от ищцата до Директора на ДЛЦ-гр.

София от 31.05.2021г. ищцата е заявила желание трудовия договор № 354/20.10.2020г. по чл.

2

68, ал.1, т.2 от КТ да бъде прекратен, поради изтичане срока на договора на 01.06.2021г.

Със Заповед № 316/31.05.2021г. на директора на Държавния логопедичен център, на основание чл. 325, т.3 от КТ и заявление от лицето, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 01.06.2021г. Заповедта е връчена на ищцата на 31.05.2021г.

Ответникът е представил по делото конкурсната документация –Заповеди, формуляри за оценка, за проведен конкурс за заемане на длъжност „Логопед“ в ДЛЦ, видно от която ищцата е получила общ общо 78,40 точки.

Представен е Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от Директора Я.Д. и План за управление на човешките ресурси за 2020г. на ответния държавен център.

Представено е Уведомление за ищцата, с което ответникът я кани да се яви на конкурс за длъжността „Логопед“ , определен за провеждане на 16.08.2021г., както и Уведомление от 17.09.2021г. от Директора на 33-то ОУ „Санкт Петербург“ /мястото на работа на ищцата по силата на трудовия договор/ до ДЛЦ, че няма да се възползва от предоставяната от ДЛЦ услуга.

В откритото съдебно заседание е извършена констатация от оригинала на трудовата книжка на ищцата, при която е установено, че след прекратяване на трудовия договор с ответника, за периода 01.06.2021г.-16.08.2021г. няма вписано друго трудово правоотношение.

Между страните не е формиран спор по делото относно твърдението на ищцата в исковата молба, че месечното трудово възнаграждение с постоянен характер възлиза на 1 363 лв. от 01.01.2021г.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.

При така установеното, се налагат следните правни изводи:

По иска по чл. 74, ал.4 КТ:

Искът за прогласяване за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 във връзка с ал. 1 от КТ клаузата на Трудов договор № 354/20.10.2020г., с която се определя срок на договора 20.10.2020г.-31.05.2021г. като противоречаща на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ е основателен.

Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, посочени съответно в чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ. Първата група съдържа три вида работи - временни сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния основен предмет на дейност на работодателя, който те подпомагат. Тяхната продължителност е от няколко дни до няколко месеца и се изчерпват с изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от годишното време, а краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за изпълнение. Другата хипотеза е сключване на срочни договори с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които може да се сключи срочен трудов договор съгласно чл.68, ал.4 от КТ, е за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. Това обаче е възможно само по изключение.

Какво представлява изключението е посочено в параграф 1, т.8 ДР на КТ. Според легалната дефиниция „ изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му /решения № 61 от 16.06.2020г. по гр.д. № 3437 по описа за 2019г. н а III ГО, № 94 от 17.04.2018 г. по гр.д. №3082 по описа за 2017 г. на IV ГО, № 164 от 3

18.02.2010 г. по гр. д. № 4656 по описа за 2008 г. на I ГО, № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453 по описа за 2009 г. на III ГО на ВКС и много други/.

По делото не са изложени от ответника твърдения и не са представени доказателства, от които работата на логопеда да може да се окачестви като временна, сезонна или с краткотраен характер. Затова за длъжността на ищцата не може да се сключва срочен трудов договор на основание чл.68, ал.3 от КТ.

Допустимо е да се сключи срочен трудов договор по чл.68, ал.4 от КТ, но в такъв случай обстоятелствата, обосноваващи изключението по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ трябва да бъдат посочени в трудовия договор. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 94 от 17.04.2018 г. по гр.д. №3082 по описа за 2017 г. на IV ГО, № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 4656 по описа за 2008 г. на I ГО, № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453 по описа за 2009 г. на III ГО, №104 от 23.02.2010г. по гр.д. 453/2009 на ІІІ ГО на ВКС, № 889 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2006 г. на IV ГО и много други. Трудовият договор между страните не разкрива такова съдържание. В него не са посочени причините и обстоятелствата, обуславящи необходимостта от срочност. Тази липса не може да бъде преодоляна в съдебното производство по оспорване заповедта за уволнение, поради което всички възражения и доказателства, свързани с недоброто представяне на ищцата на проведения конкурс и въпреки това назначаването и с оглед епидемичната обстановка, необходимостта от логопеди, даденото от нея съгласие за това и т.н. не могат да обосноват извод за действителност на оспорената клауза.

Действително, изложените от ответника обстоятелства, довели до сключването на трудов договор с определен срок може и да съставляват изключението по смисъла на чл. 68, вр. §1, т.8 от ДР на КТ, но тези обстоятелства е следвало да бъдат посочени в трудовия договор между страните. Длъжността „Логопед“ не се твърди и не са представени доказателства да е временна, нито сезонна, нито представлява краткотрайна услуга, а се касае за работа, която има постоянен характер. Трудов договор за такава работа може да се сключи само по изключение по посочени в самия договор причини, които не са формулирани в случая. Поради това клаузата за срок в трудовия договор между страните трябва да бъде обявена за недействителна.

Съответно този договор следва да се счита за сключен за неопределено време, поради което прекратяването му поради изтичане на срока е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено на основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ.

Относно възражението на ответника, че в случая всъщност бил осъществен фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по съгласие на страните – чл. 325, ал.1, т.1 КТ:

Видно от Заповед № 316/31.05.2021г., трудовото правоотношение е прекратено, като работодателят е мотивирал прекратяването с „на основание чл. 325, т.3 КТ и заявление на лицето“. Т.е. работодателят е мотивирал заповедта с посочване на правното основание, съответстващо на изтичане срока на договора, и подадено заявление от работника/служителя за прекратяване на трудовия договор на това основание. Никъде в заповедта не е посочено, че тя се мотивира с постигнато съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор – нито словесно е посочено това, нито е посочена правна квалификация по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, т.е. не може да се приеме, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана със съгласие на страните.