Определение № 3419 от 07.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3419 гр. Варна, 07.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100101427 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Б. В. Л. с ЕГН:********** и адрес: гр.Варна, ул.************" №2, вх.В, ет.6, ап.13действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. Д. от АК-Варна и съдебен адрес гр.Варна. бул„*********" 16 А. ет.1, ап.7 ПРОТИВ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Варна с адрес гр. Варна. ул. „Цар Калоян" № 2, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД и цена на иска 73 045,20 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че с постановление е привлечена в качеството на привличане на обвиняем от 19.11.2014 год., по ДП №336/2013 год. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна за това, че:

На 01.07.2011 год. в гр.Варна, к.к.„*******", използвала в търговската си дейност, в нарушение на разпоредбите на чл.73,ал.1 и чл. 13, ал.2, т.3,вр.чл.13, ал.1,т.2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, престъпление по чл.172 б.ал.1.вр.чл.26,ал.1 от НК.

На 01.07.2011 г. всички описани по-горе дрехи са иззети с Протокол за претърсване и изземване по ДП№45/2011г. и ДП46/2011г. на ТЗ БОП Варна, които в последствие са преобразувани в ДП №336/2013год. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна са предадени на съхранение в Пето РУ при ОД на МВР Варна.

В момента на изземване на вещите, същите са били нови с етикети от производителя и оценени по двете ДП-ва и ОА в размер на 80 906 лв.

1

/осемдесет хиляди деветстотин и шест лева/.

Но същото ДП №336/2013 год. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна на 05.05.2016 год. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за същото деяние и на същото основание.

За трети път на 16.08.2016 год. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем по същото ДП. за същото деяние и на същото основание.

В хода на производството от страна на разследващите органи са извършени множество процесуално-следствени действия, сред които обяснения на обвиняемия, свидетелски показания /разпитани са 6 бр. свидетели/, претърсване и изземване на два обекта, извършено на 01.07.2011 г.. три съдебно-маркови експертизи, две съдебно- оценителни експертизи, две съдебно-почеркови експертизи.

Обвинителния акт е внесен от Районна прокуратура-гр. Варна за разглеждане пред Районен съд - гр. Варна, по който е образувано НОХД №4120/2016 г., по описа на Районен съд съд-Варна.

Наказателното производство пред първа инстанция против ищцата приключва с оправдателна Присъда №74//12.03.2018 г. по описа на РС- Варна, с която подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото и обвинение.

След постъпване на протест е Образувано е ВНОХД №580 по описа на 2018г. на Окръжен съд-Варна, по което е постановено Решение от 06.07.2018 год. с което е потвърдена Присъда №74/12.03.2018 год. по НОХД 4120/2016 год. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 06.07.2018 год.

С Определение от 09.08.2018г. по НОХД № 4120 по описа на ВРС за 2016 г. ВРС, съдът е разпоредил връщане на иззетите от ищцата вещи.

На 18.09.2018 год. с приемо-предавателен протокол вещите са върнати на на ищцата.

При връщане на вещите, същите са били негодни вече за употреба, защото са били съхранявани неправилно в тънки найлонови чували за смет на земята във влажно и мръсно помещение в Пето РУ при ОД на МВР - Варна.

На 19.10.2018г. е извършена частна СОЕ, която е установила, че стойността на вещите при изземването им е 78 948лв, а стойността при получаването им към октомври 2018г. е 5 902,80лева. Загубата е вследствие на седем годишно неправилно съхранение и е в размер на 73 045,20 лева.

2

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, осъди ответника да заплати на ищцата, сумата от 73 045,20 /седемдесет и три хиляди четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в причинена вреда на движими вещи иззети с Протокол за претърсване и изземване от 01.07.2011г. по ДП№45/2011г и ДГ1№46/2011г. на ТЗ БОП при ОД ВМР Варна, преобразувано в ДП№336/2013г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.07.2018 год. до окончателно й изплащане.

Претендира направените разноски и адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.З от ЗА.

С исковата молба са направени доказателствени искания и са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника на исковата молба, с който оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан.

П отношение на допустимостта на иска твърди, че ищцата не е активно материално-правно легитимирана, тъй като не е собственик на вещите, а предявения иск е недопустим.

По отношение на основателността на иска, въведеното е възражение, че ищцата да е собственик на процесните вещи, а от там и липсата на причинена за нея вреда.

Оспорва наведените твърдения за състоянието на дрехите в който са върнати.

По отношения на размера на исковата претенция оспорва същия.

Оспорват се твърденията, че вещите са с определени марки и са оригинални.

След като се запозна със въведените от страните твърдения, съдът намира, че предявения иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Според практиката на ВКС обективирана в Решение № 23 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров и Решение № 50003 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев.

3

Когато вещите са иззети като веществено доказателство, и увреждането на вещта е настъпило по времето, когато вещта е иззета, вредите са претърпяна загуба от неизпълнено законно задължение за пазене на вещта. вредите от повреждане или унищожаване на вещта са вреди от нарушение на правото на собственост -чл.45 ЗЗД, респективно чл.49 ЗЗД.

Следователно когато се претендират вреди от увреждане на вещта по време на пазеното и като веществено доказателство, искът следва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД.

При така изложеното се налага извод, че предявени иск е нередовен, тъй като ищцата не е внесла необходимата държавна такса, което следва да е равна на 4 на сто от цената на иска намалена на с внесената такса от 10 лева.

Тази нередовност следва да бъде отстранена по реда на чл.129 от ГПК.

Води от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.дело № 1427/2023 год. по описа на ВОС.

Указва на ищеца Б. В. Л. с ЕГН:********** и адрес: гр.Варна, ул.************" № 2, вх.В, ет.6, ап.13действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. Д. от АК-Варна и съдебен адрес гр.Варна. бул.“*********" 16 А. ет.1, ап.7, в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение:

- да внесе и представи квитанция за внесена държавна такса в размер на 2 911,80 лева, / представлява4 на сто от цената на иска 73 045,20 лева, намалена със сумата от 10 лева внесена с Разписка 02000192278046063/.

- изложи фактически твърдения относно принадлежността на правото на собственост на процесните движими вещи, предвид обстоятелството, че като преюдициално следва да се установи правото на собственост върху увредените вещи.

Предупреждава ищцата, че при неизпълнение на дадените от съда указания, в дадения срок производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

4

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5