Решение № 13 от 15.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Враца, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20231400500569 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Д. Н. с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв.Г. Г. против Решение № 115/06.04.2023 г. по гр.д.№ 1028/2022г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените от него искове, както следва:

1/иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 1925.43 лева за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. включително, ведно със законната лихва върху считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2022г. до окончателното изплащане;

2/иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 72.63 лева за периода от 01.09.2019г. до 15.07.2022г.;

3/ иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за заплащане на сумата от 912.23 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за 130 часа положен извънреден труд за периода от 01.08.2020 г. до 15.07.2022г., получен след преобразуването на 950 часа нощен в дневен труд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2022г. до окончателното изплащане и 4/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 37.43 лева 1 за периода от 01.11.2020г. до 15.07.2022г.

Със същото съдебно решение А. Д. Н. е осъден да заплати на ОДМВРВраца сумата 370,00 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По отношение на първия предявен иск срещу ОД на МВР-Враца въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че част от допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/ № 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл.37 ЗМВР – ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 ЗМВР – "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

Навежда доводи, че по общата логика на чл.116, ал.1, изр.второ от Конституцията на РБ, служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл.92, ал.8 ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, се урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници.

Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92, ал.8 ЗМВР, която ясно разграничава двете правни отношения – първото по чл.92 ЗМВР между основната структура по чл.37 ЗМВР и заинтересованото лице и второто между съответното лице по чл.158 и чл.159 ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил тези две отношения като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва в определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 ЗЗД договорите не могат да противоречат на закона, поради което не е допустимо с договор, вкл. и по чл.92, ал.1 ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица по чл.92, ал.1 ЗМВР, както е в двата процесни договора.

На следващо място въззивникът посочва, че районният съд неправилно е приел, че с процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Развиват се съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а т.4.1.7. от договорите касае предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не обвързват директора на ОД на МВР.

Посочва се, че последният следва да се съобрази с договореното в колона 5 на Приложение 4 – Ценова таблица към процесните договори, чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 ЗМВР, в чиято ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.

Според изложеното в жалбата, за законосъобразното сключване на договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, съгласно ал.4 на същата норма се изисква разрешение на министъра на вътрешните работи. Същото изискване по аргумент за по-силното основание би следвало да стои и при изменението на договорите, вкл. и на договорените размери на възнагражденията, но по 2 делото липсват доказателства да е било дадено такова разрешение за изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от Приложение 4 – Ценова таблица към договорите.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОД на МВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна група и наличието единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния период нито един служител на ОД на МВР-Враца не е участвал в такава група с право на глас, поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът на ОДМВР-Враца е наредил да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от договорения.

Правят се оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал служебните отношения между ищеца и ответника ОД на МВР-Враца, а се е съсредоточил единствено върху обратния иск, касаещ отношенията между ОД на ВМРВраца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като по този начин е смесил предмета на споровете и е нарушил правата на първоначалния ищец, който не може да се намеси в спора между страните по обратния иск.

На следващо място в жалбата се изразява несъгласие и с правните изводи на районния съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона от Приложение 4, свързано с т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на чл.116, ал.1, т.1 ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на ОД на МВР-Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г.

В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от Изпълнителният Директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на изпълнителния директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на това дружество.

На следващо място в т.1.3.3. тези правила изискват изготвяне на мотивиран доклад от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1. – излагане на мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите.

Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на началника на РУАЕЦ Козлодуй, както и в протоколите на работната група, не са налице такива мотиви, което представлява нарушение на Вътрешните правила и не може да се вмени във вина на служителя, който е изпълнявал задълженията си и има право на пълно възнаграждение за целия период. Сочи също, че такова изискване е налице и в следващите Вътрешни правила № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. Счита, че съдът погрешно е приел, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОД на МВР-Враца, че директорът му не е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.

По отношение на втория предявен иск в жалбата се посочва, че съдът се е основал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г., 3

ОСГК на ВКС, без да вземе предвид, че на основание чл.633 ГПК е задължен изрично да приложи Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на СЕС, в чиято т.1 от диспозитива изрично е посочено, че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ОС-Враца.

Според въззивника, по делото не са събрани доказателства, че са му били предоставени посочените в ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС компенсаторни механизми, което обуславя и правото му да иска обезщетение за положения нощен труд. Сочи се също, че в т.74-79 от посоченото решение на СЕС се прави анализ на българското законодателство във връзка с наличието на разумен и обективен критерий за въвеждането на осемчасова продължителност на нощния труд и се достига до извод, че такъв критерий не е налице.

Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5138/19.06.2023 г. от ответника ОД на МВР-Враца, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

Оспорват се наведените в жалбата доводи, че районният съд е смесил видовете плащания по ЗМВР с дължимото възнаграждение по договора за охрана с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навеждат се доводи, че на основание чл.92, ал.1, т.1 ЗМВР и след проведена обществена поръчка между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е сключен Договор за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, осъществяващ се чрез охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари по чл.92, ал.3 ЗМВР. Пояснява се, че съгласно чл.92, ал.9 ЗМВР – приходите и разходите от дейността на МВР по ал.1 и ал.3 и разходите по ал.2 се отчитат по бюджета на МВР, а ежегодно министърът определя цената на услугата по тези договори за охрана. Посочва се, че с РМС № 282/15.07.1993 г. е прието, че се дължи финансово поощрение на служителите на МВР, работещи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, без обаче да се посочва размера и периодичността на плащането му, уговарянето на които е оставено на волята на контрахентите по договора.

Изразява се несъгласие с посоченото във въззивната жалба, че в Ценовата таблица, приложение към договора, е посочен пълния размер на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/15.07.1993 г., както и че същото се дължи в максимален размер. Посочва се, че ценовото предложение е оферта по проведената процедура по ЗОП, в която е посочен максимален размер на възнаграждението, но не и че то се дължи ежемесечно в този размер. Въззиваемият счита, че в договора за охрана ясно е посочен начина, вида и периодичността на плащане на допълнителното възнаграждение, както и реда – чрез работна група. Този ред впоследствие е уреден с вътрешни правила, с които ОДМВР-Враца се е съгласила.

По отношение на втория иск в отговора се прави подробен анализ на законодателните изменения в нормативна уредба – разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.4 ЗМВР, Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з1353 от 15.12.2020 г., въз основа на който се прави извод, че изрично е уреден въпросът за преизчислението с коефициент "1" на нощния труд към дневния, полаган по служебно правоотношение с МВР, поради което субсидиарно 4 приложение на НСОРЗ не е допустимо. Навеждат се доводи, че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден труд, а следва да се заплаща единствено като нощен такъв по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Прави се съпоставка между нормите на ЗМВР и Кодекса на труда /КТ/, като се посочва, че нормата на чл.187 ЗМВР е специална по отношение на чл.140, ал.1 КТ и въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа, обусловено от функциите на тези служители, вменени с чл.2, ал.1 ЗМВР. Извършва се позоваване на въведеното с чл.187, ал.7 ЗМВР ограничение на извънредния труд, както и на указаното с ал.5 и ал.6 на същата разпоредба възмездяване на този вид труд. Прави се съпоставка с регламентацията и заплащането на нощния труд, съдържаща се в чл.179, ал.2 ЗМВР.